КАК КРЪСТЪТ НИ НОСИ ПОБЕДАТА

(ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН) 

   

 Много християни сърдечно почитат Христовия Кръст, но се затрудняват да си отговорят как той на практика може да им помогне да се избавят от робството на греха. Как да приложат великата Христова победа (обективният факт) в своя живот и сами да бъдат победители (субективната страна). Субективната страна на Изкуплението стъпва върху обективната, затова първо ще се спрем на основата, т. нар.

    1. Обективна страна: Историческото събитие на Изкуплението.

    На Кръста се състоя решителната победа над греха, смъртта и дявола като сили, поробващи човечеството. На Голгота бе ключовото сражение, след него краят на войната, т.е. Армагедон е въпрос на време. Дяволската тактика е да крие и изопачава новината за Кръста и Възкресението, за да привлече хората на своя страна.  

    1.1. Изкупление на дълга. Човекът, чрез грехопадението, се оказа в огромен дълг към Бога. Законът на справедливостта изискваше този дълг да бъде платен. Но грехът не е само простъпка, а разрив в отношенията, рана в природата на човека. Да го плати можеше само безгрешен човек, с неповредена природа. Христос, бидейки и истински Бог, и истински Човек, доброволно принесе Себе Си в жертва като непорочен Агнец. Със Своята смърт Той плати този дълг, като удовлетвори не Бога-Отец (все едно Отец е жесток съдия), а самата справедливост на битието, законът на живота и смъртта, който казва, че праведният ще живее, а грешникът ще умре, защото „заплатата на греха е смърт“. Иисус пое следствието от нашия грях — смъртта — и премина през нея, за да унищожи нейната сила отвътре. Кръстът стана олтарът на Божият Агнец, на който Той  „със смърт смъртта победи“.

    1.2. Победа над дявола. Светите отци (например св. Григорий Богослов) често използват образа на "Божията уловка". Дяволът, виждайки Иисус, уподобил се във всичко на нас (включително и в нашите човешки немощи) реши, че може да погълне и Него със смъртта. Но Христос не се уподоби на нас в греха. Устоя на всички изкушения и запази в себе Си единението на двете естества – божествено и човешко. Затова и смъртта не можа да Го задържи. Умря като човек, но божественото естество оживотвори човешкото и Той възкръсна. Дяволът, опитвайки се да погълне Христа, "се задави" с Неговото Божество и самият бе победен отвътре чрез несправедливата употреба на собственото си главно оръжие — смъртта. 

     Това е обективната страна на Изкуплението, а нейната връзка със субективната страна ще Ви представя с една алегория. Представете си, че дяволът е могъщ тиранин, който държи в робство целия народ (човечеството). Царят (Христос) идва, влиза в решителна битка (Голгота) и го побеждава. Обективната победа е удържана. След това Царят обявява на целия народ: "Тиранът е победен! Излезте от своите тъмници, вие сте свободни!" (проповедта на Църквата). Всеки човек трябва да повярва на Царя, да излезе от затвора (чрез св. Кръщение) и да започне да живее като свободен човек. Но хората имат все още вериги по ръцете (страстите). Царят им дава инструменти, за да махнат тези вериги (пост, молитва, тайнства). Онзи, който използва тези  инструменти, отмахва остатъците от робството и живее като победител. Това може да наречем

    2. Субективна страна: Личното усвояване на плодовете на Кръста.

   Обективната победа, удържана от Христос, става лична победа за всеки човек, когато той се съединява с Него. Пътищата към това основно са два, но не изключващи се един друг, а неразривно свързани:

    2.1. Чрез св. тайнства:

    - Св. Кръщение и Св. Миропомазване. Това е съучастие в Голготската смърт на Христос. Св. ап. Павел казва: "ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот." (Рим.6:4). В Кръщението получаваме очистване, а в Миропомазването - Светия Дух, Който ни дава сили да се борим с греха.

    - Тайнството Изповед (Покаяние). Наречено още „второ кръщение“. Чрез покаяние ние отново и отново получаваме опрощение на греховете и изцеление. Но с това получаваме и ново "изпълване с Духа", защото Духът е свет и търси чистотата. А с Духът идва и силата!

   - Тайнството Евхаристия (Причастие). Причастявайки се с Тялото и Кръвта  Христови, ние не символично, а действително се съединяваме с Господа. Получаваме изцеление на нашата повредена природа, Неговият живот в себе си, а следователно и силата на Неговата победа.

    2.2. Чрез аскетичен подвиг:

    Христос казва: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва" (Марк 8:34). Тук Кръстът става символ на ежедневната борба. Тази борба е много повече от това само да вярваш, че като си кръстен, вече си ново създание. Апостолските думи "Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ." (Рим.6:11) не трябва да се вадят от контекста, както правят протестантите. Те се задоволяват само с една гола вяра и пренебрегват аскезата като "човешки дела".  "Считай себе си за мъртъв", т.е. вярвай, че си умрял за греха, и ще бъдеш мъртъв за греха - това е илюзия, която води до прелест. Води до това да се мислиш за светец, докато страстите бушуват в душата ти. Нека не гледаме навътре, самонавиват се протестантите, важното е, че Бог ни е оправдал. А мирът и добрите дела ще дойдат неизбежно като следствие от вярата, защото Светия Дух винаги побеждава нашата леност и порочност. Православният човек трябва да го смущават тези думи "неизбежно" и "винаги", те говорят за пренебрегване на свободната воля.

    Наскоро протестантите честваха 500 години от Реформацията. Споменаха много имена на богослови, учени, социални дейци и реформатори, но нито едно име на светец, засвидетелстван от Бога! Всичките им успехи са все свързани с този свят, а обожени, небесни човеци при тях липсват. Оказва се, че победата на Светия Дух над греховността при тях съвсем не е гарантирана, а направо липсва. Това е горчивата истина за протестантството - има много активизъм, много мисионерски и социални дела, но няма светци!

   В Протестантството има искрени боготърсачи, които не се задоволяват да редят богословски пъзели, а търсят жива вода. Но в пустинята единственият оазис е Православната църква, другото са халюцинации и имитации. Преди 100-ина години т. нар. евангелисти-петдесетници, изнамерили сякаш начин да "отпушат" действието на Светия Дух - т. нар. духовно кръщение с говорене на езици. Един техен пастор обяснява: "Всички вярващи в Кръстната жертва, но неговорещи езици, имат Светия Дух, но приличат на хора, които се влачат немощни и уморени по дълъг път. А какво е Кръщението в Светия Дух? Това е като да те вземе Духът на автостоп."

   Каква чудна халюцинация! Веднъж само да седна в колата на Светия Дух... ако има и климатик - оазис! Да, но за плътта. Това, освен, че е опасно заиграване с духовния свят, е християнство само с проповядван исторически кръст, но без приложен кръст! Пореден опит за short cut, за бързо решение на проблемите. Но стопаджиите много рискуват, защото шофьорът често не е този, за когото го мислят, а преките пътища винаги водят надолу! 

    Пътят нагоре е труден и тесен. Това е пътят на аскезата! Молитва, пост, трезвение... Това е кръст, който доброволно си налагаме. И тук също има кръв, макар и символична. "Дай кръв и приеми Дух" - казват отците, имайки предвид,  че кръвта е символ на живота, на крайното усилие, на жертвата, която трябва да правим.

    Обикновено свързваме християнската аскеза с пустинни отци (анахорети) от 3 век като св. Антоний Велики и св. Павел Тивейски, но всъщност целият Нов завет е пропит с аскетични напътствия, ако и самата дума аскеза да се среща само веднъж, и то в по-различен смисъл. Ето, дори и разяснението на св. ап. Павел на кръщението, който протестантите повърхностно тълкуват, в дълбочината си говори за аскеза. "И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата." (Рим.6:12-13) 

    Св. ап. Павел не се съмнява в това, което е станало с християните в тайнството на св. Кръщение: "Ние, които сме умрели за греха" (Но аз много се съмнявам дали нещо става при "водното кръщение" на протестантите). Това е факт и не е необходимо да вярва човек в него, за да стане "мъртъв за греха" (както твърдят протестантите). Въпросът е дали това означава освободен от присъствието на греха? Не, защото по-нататък казва „Да не царува грехът“, т.е. старият цар - грехът, е детрониран, но все още присъства. Новият Цар е Христос, но не налага Своята воля над хората, а иска те доброволно да Го изберат, като свалят оковите. Това вече изисква усилие, т.е. аскеза.

   Каква е голямата битка? Това е битката за използване на инструментите, с които хората могат да махнат веригите на страстите - поста, молитвата, тайнствата! Дяволът може само да залъгва хората, че веригите на ръцете им (страстите) всъщност не са окови, а сребърни гривни. 

    Къде е тази голяма битка? „В смъртното ви тяло“ – грехът зачева в ума, но тялото е областта, където той се утвърждава. Тялото е добро и създадено за храм Божий, но проблемът е „в телесните похоти“. Това са стремежите и желанията, с които душата се устремява към предмети, способни да задоволят нейното его, както казва преп. Йосиф Ватопедски "Човешкото егото е престолът на дявола".  

   "И тъй, умъртвете земните членове, сиреч пороците" (Кол.3:5). Освен към егото, страстите са насочени към земното. Православната аскеза има за цел не само омаломощване на "земните членове", но и превръщането им в "небесни членове", т.е. трансформиране на душевните сили, обръщането им към Бога и ближния, и към небето.

       

Братя и сестри,

    Виждате, че кръстната жертва на Христос не е само историческо събитие, чието действие е приключило преди 2000 години. Нейната изкупителна сила е вечна и присъства в Църквата. Чрез Кръста обективно бяха поразени нашите врагове - греха, дявола и смъртта, но и бе дадена благодатта, която човек може да усвои чрез живота в Църквата, така, че тази обективна победа да стане негова субективна, лична реалност.

    Христос ни даде оръжие на спасение - Кръстът. Това оръжие е много странно, то е съблазън за мнозина, защото не пролива чужда кръв, а на кръстоносеца. И въпреки, че символичното проливане на кръв е не по-малко болезнено от реалното, Кръстът ни носи покой и радост, защото сам Бог ни дава силата да го носим. 

    Затова, нека днес възпеем Кръста не само като спомен за минало събитие, а и като настоящо оръжие, което използваме тук и сега, и ни носи спасение во веки веков. Амин.

Протойерей Красимир Кръстев

Църква „Св. пророк Илия“ – Долни Дъбник

14.09.2025 г.

ОРЪЖИЕТО, ЧРЕЗ КОЕТО ИИСУС ХРИСТОС ПОБЕЖДАВА

(ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН)

   Като православни християни ние вярваме в Бог, Който е Промислител, Бог, Който владее и направлява човешката история. Ние вярваме не само, че Той е Цар в нашите сърца, но като св. ап. Петър проповядваме "за великите Божии дела" (Деян.2:11) в човешката история. Книгата Деянията на апостолите съвсем не е края, дори не е кулминацията на тези велики дела. Бог продължава да върши велики дела и така да въплъщава в историята великите спасителни истини. Кръстът е такава велика истина!

    Кръстното разпъване като най-жестоко смъртно наказание за най-големите престъпници и злодеи се разпространило в Римската империя около 3 век пр. Хр.  Но Бог преобръща Кръста от нещо зловещо в нещо най-велико и достохвално – в оръдие на победата над греха и смъртта. Затова ние винаги поставяме Кръста най-високо над всичко. Той е нашето знаме! Всичко, което имаме, дължим на него. Затова благославяме ли, освещаваме ли вода и предмети, кадим ли, помазваме ли – във всичко изобразяваме Кръста.

    Има много секти, които изповядват Богочовека, но се възмущават от нашето преклонение пред Кръста. Как така тачите инструмента, с който Спасителят беше убит? Напротив, казват те, трябва да го мразите. Сектантите остават сковани от езически ужас пред страшната кръстна смърт. Те не разбират дълбокия смисъл на великото „Със смърт смъртта победи“! 

    Други пък разбират смисъла, но остават заключени в теорията, в книгата. За тях Кръста е само доктрина, а не историческа реликва, само мисловна конструкция, а не обект на поклонение. Затова не го целуват, не му се кланят, не се осеняват с него ... Техният Бог не се намесва в човешката история. За тях Константин не е светец, а начало на падението на Църквата. Чудно ли е тогава, че остават слепи за великите явявания на Господния кръст в началото на 4 век?! А именно чрез тях Бог изкорени страха и преобърна съблазънта на Кръста в най-велико християнско оръжие, в знаме на победата!

    На това знаме пише:

    - Побеждавай чрез понасяне на страдание.

    - Побеждавай не с твоя човешка сила, а с Божията сила.

    - Побеждавай злото не с хитрини и лукавство, а с добро.

    Всичко това виждаме проявено в историята с имп. Константин, разбира се, ако гледаме с просветени духовни очи, а не като слепите светски историци.

    През 292 г. за по-добро администриране, имп. Диоклетиан разделя римската империя на Източна и Западна, всяка начело с август и подуправител - цезар, т.нар. тетрархия. Диоклетиан става август на Изтока, а Максимиан – на Запада. През 293 г. за цезар на Запада е избран Констанций Хлор, чиято съпруга е Елена. През 305 г. той става западен авугст, но през юли 306 г. умира, а войските му провъзгласяват неговия син Константин за наследник. Следват години на междуособици в тетрархията, в които особено активен е синът на Максимиан - злочестивият Максентий. Докато Константин е в Британия, същият се самопровъзгласява за август. Заради своята жестокост и нечистия си живот Максентий скоро става омразен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпращат до Константин молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написва писмо до Максентий, като дружески го увещава да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послушва, но още повече се озлобява.

    В началото на 312 г. Константин се вдига срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска (25000 срещу 100000 души) и като си помисля за злите магии, които прави Максентий, той започва да се смущава. Константин знаел, че Максентий е пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени заклал в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надявал. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започнал да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитали християните, да му дарува победа над мъчителя.

    Един ден, като се молел усърдно, явил му се по пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него били написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видели всички войници, но се изплашили, защото за езичниците изображението на кръста било знак за нещастие и смърт. Самият Константин, възпитан в неоплатоническа философия от родителите си, бил в голямо недоумение. Но през нощта, както спял, явил му се Сам Господ Иисус Христос и пак му показал изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Сутринта царят разказал на своите велможи за видението си и като повикал изкусни златари, заповядал им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповядал също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.

    Злочестивият Максентий, като разбрал, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост извел римските войски и се опълчил срещу него. Константин пък заповядал да носят пред неговата войска Честния Кръст. Максентий бил победен и много от неговите войници били избити, а самият той побягнал по моста Милвий на р. Тибър. Мостът се срутил и окаяният мъчител потънал в реката заедно със своите войници, подобно на древния египетски фараон. Константин победоносно влязъл в Рим и всички хора го посрещнали с почит и преголяма радост. Но най-забележителното е, че той отказал да изпълни установената традиция да измине свещения път на процесиите до Капитолийския хълм, за да направи езическо приношение на Юпитер. Към друг било насочено вече неговото поклонение - към Разпнатия и Неговата разпятие. На следващата година (313 г. сл. Хр.) императорът издал в Милано едикт, с който християнството било обявено за равноправна религия с всички останали.

   Осъзнаваме ли колко парадоксално било всичко?! Победил миролюбивия. Победил по-слабия. Победил с Божията сила, смирил се, и, за разлика от всичките си предшественици императори, отдал слава не на себе си, не на Слънцето или Юпитер, а на Господ Иисус Христос.

       Друг път цар Константин тръгнал на война срещу византийците. След като бил на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намирал в голяма печал. Когато дошла вечерта, той вдигна очи към небето и видял написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигнал очи към небето и видял както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победил враговете си и завзел техния град Византион. 

    И трети път, когато цар Константин трябвало да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появило като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарувало победа. 

    Осъзнаваме ли ние това, което Константин осъзнал:

- че Кръстът е вратата, през която небесната благодат влиза в човешката история;

- че историята е не само човешка, а богочовешка;

- че Кръстът е оръжие богочовешко, чрез което Иисус Христос побеждава противниците, когато вярващите хора го издигат и с песни величаят!

    Затова Константин, като се уверил от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос,  се покръстил в Неговото име заедно с майка си, царица Елена. И тъй като тя била много боголюбива, той я изпратил с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигнала в Йерусалим, обиколила Светите места, очистила ги от идолите и открила за поклонение честните мощи на много различни светци.

   Тогава патриарх на Йерусалим бил Макарий, който посрещнал царицата с подобаваща чест. В ония дни довели при царица Елена един стар мъж на име Иуда и й казали, че той може да покаже мястото, което търси. След като Иуда бил дълго разпитван и отказвал да открие тайната, царицата заповядала да го хвърлят в дълбок ров. След известно време, той склонил и я завел на висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският император Адриан заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочил, че е скрит Господният Кръст.

    Царица Елена заповядала веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да копаят в земята. Разнесло се силно благоухание и веднага след това се открили Гроба Господен и Голгота. Близо до тях били намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

    Когато всички недоумявали кой е Христовият Кръст, случило се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповядал на носачите да спрат и започнали да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложили върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръснал и се изправил жив. Бог показал отново на всички, че чрез Кръста е победил най-големия човешки враг - смъртта! 

    Царицата с радост поела Честния Кръст, поклонила му се и го целунала. Мнозина не могли да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнали да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачил на едно високо място, издигнал нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викал "Господи помилуй".

    Така започнало да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взела със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповядала да поставят в сребърен ковчег и го предадат на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

    След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповядал да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопил Максентий, второ, когато завзел град Византион и трето, когато победил скитите на р. Дунав. На кръстовете написали със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава".

    Светият благоверен цар Константин поставил единия кръст високо на изток при пазара на Константинопол, втория - върху пурпурна римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигнал върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар.

    До нас е достигнало предание, че векове наред Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизал нощем на това трето място и го обикалял, като кадял Честния Кръст и пеел сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигал на небето. Това се случвало три пъти в годината: веднъж на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните християни, виждайки слизането на Ангела, чували неговата песен и разказвали за това чудо на другите.

    Нека и ние днес се присъединим към ангелското славословие и запеем благоговейно тропара на Светия Кръст: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови наследството Си, дарувай на православните християни победи над враговете и запази чрез Твоя кръст народа Си.” Амин.

свещеник Красимир Кръстев

Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник

14.09.2024 г.

КЛЕВЕТНИК, КОЙТО СЕ КРИЕ

 

 

(За войната на небето и на земята)

       Още от зората на човечеството съществува конфликт с космически мащаби, чието разбиране надхвърля човешкия интелект. Завесата за него отдръпва самият Бог и ние днес ще разсъждаваме не според плътския ум, който ражда всевъзможни конспиративни теории, а според мярката на това, което ни е разкрито.

    Апокалипсис означава точно това – разкриване, откровение. Център на тази библейска книга е 12 глава, където четем: „И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха и нямаха вече място на небето. И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.“ (Откр. 12:8-11)

    Това е основен текст по темата за духовната война. В нашите проповеди ние винаги прогласяваме победителя в нея – Господ Иисус Христос. Но сме длъжни, без да се фиксираме прекалено (защото не е душеполезно), да имаме представа и за нашия духовен враг.

    Видението на св. ап. и ев. Йоан Богослов посочва ясно кой е той, а имената му разкриват неговите качества:

- големият змей – свиреп и жесток, чиято сила далече надхвърля човешката;

- древната змия – хитър и лукав, с поне осем хилядолетия опит в изкушаването;

- дявол – клеветник и лъжец;

- сатана – противник, който съблазнява цялата вселена.

    Някои хора се смущават да говорим за духовния ни враг, но св. Йоан Златоуст наставлява: „Не се учудвай, че е казано много за силата на врага. Знанието за това не бива да предизвиква страх и плахост, но може да предпази от безгрижие“.

    Това, което знаем е, че в началото Бог сътворил ангелите. От гордост, обаче, някои от тях, водени от херувима Денница, отпаднали и станали бесове. Бог създал съвършеното творение – човека, за да замени отпадналия ангелски чин и бъде съуправител с Него на цялото творение. От тогава дяволът завижда на човека и воюва срещу него. Воюва прикрито и подло, като целта му е да го вкара в грях и отдели от Бога. За тази си цел дяволът клевети Бога пред нас и нас пред Бога. И, като всеки клеветник, го прави скрито.

    Първо, той клевети Бога като всява в нашите умове съмнение в Неговата любов и грижа за творението. Виждаме това още в Едемската градина: „Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ (Бит.3:4-5). Лукавото внушение е, че Бог е егоистичен и не иска да допусне хората да владеят света чрез вникване в тайните на творението, че иска да ги държи безпросветни роби. Това, както добре знаем, е лъжа, защото Бог създаде човека точно с тази цел – да бъде съуправител на творението. Но Бог иска чрез любовта да постигнем истинското познание, докато дявола обръща нещата и чрез самоцелното знание води жертвите си към гордост. Изкривеният образ на Бога, който дявола ни представя, има за цел да ни отклони от Него и ни тласне към падение.

    Второ. Когато паднем, същият този, който ни е вкарал в греха, се явява пред Бога и започва да ни обвинява. „Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.“ (Йов1:6)

    В този небесен събор сатана изтъква всички наши прегрешения и изисква Бог да покаже Своята правда като накаже престъпника. Според преподобни Паисий Светогорец: „Бесът казва: „Ние извършихме една постъпка, а ти ни наказваш, а хората, които имат на сметката си толкова много провинения – Ти им прощаваш. Да, прощава им, но хората се каят, а бившите ангели паднали така низко, че станали бесове и вместо да се постараят да се покаят, стават все по-лукави, все по-злобни“.

    Но дяволът клевети не само съгрешилите, а и праведници като Йов. Ето какво казва: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ (Йов 1:9-11)

    Горкият Йов, той не подозираше нито причината за своето страдание, нито какъв скрит враг има! Бог допусна изпитание, за да излезе наяве истинското му сърдечно разположение, да бъде той разкрит пред цялата вселена като праведник.

    Но не само Йов бе разкрит като праведник, врагът също бе разкрит, и ние днес вече не сме в неведение за скрития клеветник, а сме „слушали за търпението на Йов и видяхте какъв край му отреди Господ“ (Як.5:11)

    Боговидецът Йоан ни разкрива, че дяволът е изгонен от Божието събрание, повален на земята. Различни са мненията кога точно и до каква степен той е лишен от достъп до Бога, но преобладават тълкуванията, че това се случва на Голгота. Ден преди Голгота, докато Иисус говори за Своята предстояща смърт, се чува гласа на Бог-Отец от небето, който оповестява началото на тази „война на небето“, за която четем в Откровение. Ето реакцията: „А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. (Йн.12:29-31) Хората тогава не схванаха случващото се. Сетивата им бяха закърнели за духовните неща и затова чуха само гръм. Народът тогава не разбра, че започва решаващата битка на най-великата война, чийто изход напълно ще промени позициите на воюващите страни. Възкресение и Петдесетница отвориха очите на учениците за истината – чрез Кръста сатана беше обезоръжен. Беше му отнето оръжието на клеветата, изгонен беше вън от небесния събор и над него беше произнесена осъдителна присъда. Така денонощната му клеветническа дейност се проваля от пречистата кръв на Иисус, с която всички наши грехове са умити.

    „Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“ (Откр. 12:12)

    Небесата ликуват, защото дяволът е изгонен от там, но земната църква, която воюва духовно, ще срещне цялата сатанинска ярост. Точно това наблюдаваме в цялата християнска история – жестока война на злите сили със светиите, като главната им цел е да ги отдели от скъпоценната кръв на Христа, без която няма очистване от греха.

    В тази жестока война дяволът използва хиляди капани, залага по пътя хиляди мини. Такъв духовен великан като св. Антоний Велики се отчаял, като видял във видение всичките дяволски капани. И сами ние, колкото повече научаваме от светите отци и от личен опит, толкова повече осъзнаваме какво плътно минно поле е пред нас. И все повече ни идва да възкликнем като св. Антоний: „Кой може да ги избегне“. Да не се отчайваме, светецът получил отговор, че има водач, с който и ние днес можем да минем между мините - „Смирението“.

    С днешната проповед ние нямаме за цел да ставаме сапьори и да издирваме скритите мини. Това е жизнено важно и ще го правим през целият ни духовен път към небето. Днес само искаме да посочим смирението като сигурен наш водач по пътя и да запомним, че ако и врагът да сменя постоянно своите тактики, неговата стратегия винаги е една и съща – да ни отдели от Източника на живота.

    Преди всичко, трябва да знаем, че сатана е враг, който се крие. Най-големият му успех е да убеди хората, че не съществува, че причина за злото са социалните фактори, лошия хормонален баланс, ретроградния Меркурий, извънземните, рептилите и кой ли не.

    Ако до някой достигне Божия глас чрез проповед или по друг начин, дяволът бързо му „подсказва“: „гръмна се“ (т.е. това е природно явление) или „ангел говори“ (спиритуализъм). Така лукавият замъглява умовете за своето поражение. Чрез фалшивите религии и идеологии той се стреми предип всичко да скрие и изопачи вестта за Възкресението Христово.

    Слава Богу, Иисус и днес отваря очите на духовните слепци. Слепецът проглежда за греховете си и за Спасителя, но проглежда и за друго. Маскировъчната мрежа пада и зад нея той разпознава истинския виновник за злото – дявола.

    Но тъкмо разкрит, лукавия веднага подхваща друга тактика. „Дяволът – казва св. Григорий Богослов – е или най-дълбока тъма, или, ако го разкриеш, веднага се престорва на светъл ангел и прелъстява ума с кротка усмивка.“

    Разкритият враг не бърза да влезе в открита битка с нас. Той знае, че ако уплаши някой прибързано, има риск същия да се прилепи още по-силно към Бога. Затова предпочита метода на „кротката усмивка“ – ласкателството, приятелството със света и себелюбието. Дяволът знае, че в това си дело има съюзници: един извън нас – света и един в нас – плътта. Те са работили дълги години да формират в нас светски мироглед и навици за плътоугаждане. Но за да са тези дяволски съюзници ефективни, необходимо е повярвалият да бъде отделен от Църквата и тайнствата. И дяволът прави точно това – скрива своето поражение на Голгота и се стреми да отклони вярващите от молитвата и църковните тайнства.

    Всички блага получаваме поради кръвта на Агнеца! Истинската молитва е възможна само „като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос" (Евр.10:19). Няма очистване без проливане на кръв и всички тайнства са учредени на основата на Христовата кръв. Чрез тях ние прилагаме Изкуплението и ставаме победители над дявола „с кръвта на Агнеца“.

    Ако някой християнин напредва по тесният път на спасението, тогава сатаната влиза в тотална война с него, като се опитва да го смаже душевно и телесно. Но и в този случай дяволът често се крие зад свои прокси-слуги – хора злобни и завистливи, а понякога дори настройва роднини и близки. Много от верните Божии служители са търпели страдание дори от клирици. Св. Йоан Златоуст, който е бил наклеветяван, низвергнат на църковен лъжесъбор и пратен на заточение, отбелязва: „Нека не мислим, че срещу нас воюват човеци. Бесовете водят война срещу нас чрез човешки средства. Нека не забравяме, че войната е срещу бесовете, които, ако искаме, можем да победим. Можем да ги победим, защото имаме заедно с нас силата на непобедимата благодат на Светия Дух и Христовото уверение: „Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила“.

Братя и сестри,

    Виждате, че врагът ни е коварен, клевети ни и се прикрива. Но нашият отговор не трябва да е такъв, а „с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка“ (2Кор.6:7).

    Св. Йоан Златоуст казва: „Онзи, който има враг, онзи, който е бил онеправдан от някого, който се гневи някому, нека цялата своя ярост, целия свой гняв и целия си яд да насочи срещу дявола. Срещу дявола яростта е добра, гневът към сатаната е потребен, към него и злопаметството е похвално. Някой те онеправда, обиди те, похули те, удари те? Обърни срещу дявола омразата и яда, които си изпитал към брата си, който е част от твоето собствено тяло, и насочи брата си към осъзнаване безумността на злото“.

    Дяволът крие от хората най-великата вест: Чрез пролятата на Голгота кръв ние ставаме победители, от роби на греха ставаме царуващи над него. Грехът е пробойната в нашите доспехи и само през него дяволът има достъп во нас. Върху борбата с греха трябва да е нашият акцент. Затова ще завършим с думи отново на Златоустия проповедник: „Нека настъпим греховете – гняв, пожелания, надменност и всички страсти, за да не станем предатели на властта, която Бог ни даде. Нека не оставяме истинските Божии служители – светите ангели, които Бог ни е дал като пазители, и да дружим с дявола. Обратно, нека приемем Божието всеоръжие, за да победим дявола и да станем наследници на Царството небесно“. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

църква "Света Троица" - Плевен

06.11.2022 г.