събота, 25 февруари 2023 г.

НЕПРОСТИТЕЛНОСТТА - ДУХОВЕН ИНФАРКТ

(НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА)


    На 9 февруари чествахме паметта на свети мъченик Никифор Антиохийски, който бил посечен за вярата през 257 г. сл. Хр.
    Никифор бил мирянин, който живеел в град Антиохия и бил свързан в тясно приятелство с един свещеник на име Саприкий. Така живеели няколко години, но духът на злобата смутил мира помежду им; те се скарали и между тях възникнала страшна вражда. След време Никифор разбрал колко е грешна и неугодна Богу такава вражда и пожелал да се помири със Саприкий. Той обаче не искал и да чуе. Никифор го молил със сълзи, падал в нозете му, но той се отдалечавал без да го погледне.
    Настанало тежко гонение против християните. Саприкий бил хванат пръв и отведен на съд, където той потвърдил християнската си вяра. Мъчили го жестоко, но той запазил вярата си не се отрекъл от Христа. Осъдили го на смърт и повели към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифор. Той коленичил пред нозете на Саприкий и молил със сълзи да му прости преди смъртта си! Но молбите му не били чути.
    Когато дошли на определеното за екзекуцията място, Никифор трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде, аз искам от тебе прощение".
    Но и тук Саприкий останал неумолим и със своето жестокосърдие прогневил Господа. Праведния Съдия отнел от него благодатната сила, която го укрепвала сред мъченията, сърцето му станало жестоко, а той изпълнен с малодушие и страх от смъртта. Когато видял меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал високо: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва."
    Тия думи ужасили Никифор и той извикал: "Какво правиш, опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец. Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име !"
    Но Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта... Тогава Никифор се обърнал към войниците и извикал: „Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!"
    Един войник доложил на управителя и той наредил да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

Братя и сестри,
    Забележете, че в тази история не се казва кой е бил прав и кой виновен за възникналата вражда между свещеника и мирянина. Възможно е това да е бил всеки от двамата, а най-вероятно и двамата са имали вина. Житието мълчи за това, може би Бог е укрил тези подробности (които от нашата земна гледна точка ни се струват много важни), за да изведе на преден план съществените поуки.
    Преди всичко, силата принадлежи на Господа! Всеки наш успех дължим на благодатната Божия сила и ако Бог я отнеме от нас, ние рухваме така, както рухнал Саприкий. Но всъщност не Бог я отнема, а ние сме тези, които прогонваме благодатта. Както нездравословния живот води до натрупване на холестерол в кръвоносните съдове и кръвта трудно циркулира, така и нежеланието да простим стеснява канала, по който протича благодатта към нас. И така ден след ден, до деня, в който внезапно се откъсва тромб и запушва някоя от коронарните артерии, които кръвоснабдяват сърцето. Следва инфаркт. Това се получило и при Саприкий, но в духовно отношение – духовен инфаркт, последван от отричане от Христа, което е духовна смърт. За съжаление духовният инфаркт в следствие на непростителност е една от най-честите причини за духовна смърт сред християните от всички векове.
    Нищо не запушва канала на Божията благодат така, както нежеланието да простим. Колко много загубил Саприкий! Всичките си свещенически трудове, пости, молитви и грижи за паството. Накрая изгубил и душата си!
    На Сирна Неделя в храма чуваме Христовите думи: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:14-15). Искаме ли Бог да ни прости? Въпросът е риторичен, защото всеки нормален човек желае да му бъде простено.
    Искал това и Саприкий. Като свещеник той търсел да има Бога в живота си и затова се посветил да Му служи в едно време, когато това носело проблеми. Понасянето на мъченията е доказателство за това, че той се стремял да бъде верен на Бога. Но свещеник Саприкий допуснал страшна грешка, грешка, която мнозина допускат. За това пише още св. Йоан Богослов: „Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? А ние имаме тази заповед от Него: който обича Бога, трябва да обича също своя брат..“ (1Йн.4:20-21)
    Ако истински обичаш Бога, тогава и за твоя брат трябва да има място в сърцето ти. Както казва свети Ефрем Сирин: Ако ти си се примирил с брата си тук долу, ти си се примирил и с Бога там горе. Ако приемеш брата си с пълна прошка, възприемаш в себе си Господа."
    Не е ли и Св. Причастие точно това – сядаш на една маса с Христос, но и с всички светии. А св. ап. Павел отива дори по-далече: „Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.“ (1Кор.11:16-17)
    В Павловото богословие Тялото Христово е както тялото на Спасителя, така и Църквата! Тази тайна е голяма, но запомнете това, не е случайна тази двойна символика! Христос и Църквата са едно! В този смисъл да разпознаваш тялото Христово означава не само да вярваш, че в потира е истинското тяло и кръв на Спасителя, но и да виждаш с духовните си очи във всеки кръстен християнин член на Тялото Христово. Затова тези, които пристъпват към Светите Дарове, трябва да изпитат себе си дали са спазили заповедите от двата скрижала - не само по отношение на Бога, но и по отношение на ближния. Не можеш достойно да пристъпиш към причастие, ако имаш вражда със своя ближен. Разпознаваш тялото Христово, ако разпознаваш ближния си като член на това тяло. Защото съединявайки се с Христа, ти се съединяваш и с членовете на Неговото Тяло – Църквата. Затова е задължително преди причастие да простим на тези, които са ни наскърбили.
    Да простиш означава да вложиш другия в сърцето си. Светите отци ни казват: видял си твоя брат, видял си твоя Бог.
    Какво бихте казали за някого, който влезе в храма и заплюе иконата на Христос? – пита Сисанийския и Сиатистки митрополит Павел.
    И отговаря: Постъпката му би ви ужасила. Нека тук си припомним, че ние, хората, сме живи икони и храмове на Бога. Всеки от нас е храм на Бога и Светият Дух живее в нас. Ако този, който заплюва една икона от дърво, е нечестив и богохулник, тогава какъв е този, който заплюва живата икона на Бога? Ако този, който руши един каменен храм, е нечестив и богохулник, тогава какъв е този, който осквернява живия храм?
    Ето, от този ъгъл искам и ние да погледнем нещата днес.
    В началото и Никифор бил несмислен и упорствал в спора. Но житието казва: „След време Никифор разбрал колко е грешна и неугодна Богу такава вражда и пожелал да се помири със Саприкия.“
    А Саприкий, макар и облечен в благодатта на свещенството, останал глух за молбите на Никифор. И сляп да види в него една жива икона на Бога.
    Да просветли Господ всеки от нас да осъзнае колко безумно нещо е непростителността. Ако сме запушили с нея канала на благодатта, да осъзнаем, че това състояние застрашава духовния ни живот. Затова нека не отлагаме очистването си от плаките на непростителността и от сърце да кажем на брата си: „Простено, прости!“ Амин.

Свещеник Красимир Кръстев
църква "Света Троица" - Плевен
26.02.2023 г.