петък, 24 март 2023 г.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ БОГОРОДИЧНО – НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ

 Днес празнуваме Благовещение Богородично – празник, който е в основата на всички християнски празници. Преди около 2000 години по Божия заповед св. архангел Гавриил посети Светата Дева и ѝ извести, че е дошло времето за въплъщението на Словото Божие и тя ще стане Негова майка (Лк.1:26-56).
 Благовещение Богородично е едновременно Господски и Богородичен празник. Господски, защото Господ Иисус бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен – защото Богородица е тази, в която се извърши зачатието и въчовечаването на Бога Слово.
    Пресвета Богородица заема много важно място в Църквата именно защото е лицето, което даде на Словото Божие човешка природа. Но тя даде не само човешка природа, тя даде и цялата си майчина любов - такава любов, с каквато Създателят Бог бе замислил още при сътворението всяко дете да бъде обгръщано. Така личността на Богородица е тясно свързана с личността на Христос. Затова и мариологията е тясно свързана с христологията. Разделянето на Богородица от Христос (дори когато е несъзнателно и с добри мотиви) винаги води до проблеми.
    Протестантите в стремежа си да издигнат "само Христос" не разбират, че когато говорим за Христос, не можем да игнорираме тази, която Му е дала плът, и когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш Държащия всичко“.
    При католиците се наблюдава друго рзделяне. За да засилят почитта към Дева Мария, през 1854 г. те въвеждат догмата за "непорочното зачатие" на самата Богородица (да не се бърка с догмата за девственото зачатие на Господа!). В следствие на това откъсване на Богородица от Христос, те започват еретично да я обявават за „съизкупителка“. 
    В Православието връзката между христологията и мариологията е видима, като почитането на Светата Дева, колкото и да е голямо, винаги остава в догматичните рамки на вселенските събори. Тоест, тя е истинска Богородица, “по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”, но като част от човешкия род и сама се нуждае от Изкупител. На кръста Христос виси сам, Майка Му е винаги в подножието.
    Има над 50 иконографски типа на Богородични икони и на повечето от тях Божията майка се изобразява със своя Божествен Син. Тези дни ме попитаха: „Каква икона да си купим за вкъщи при положение, че досега не сме имали никаква?“. Отговорих им: „Богородица с Младенеца, защото това е началото на всяко иконопочитание.“ В Стария Завет нямаше иконопочитание, а изобразяването на Бога беше грях. Боговъплъщението отменя втората заповед (забраняваща изображенията), а боговъплъщението стана възможно само чрез Дева Мария. 
    Думата „благовещение“ се състои от две думи – „блага“ и „вест“. Тази „блага вест“ е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева, което и се нарича „първо благовещение“. За нашите прародители тази вест е добра, а за изкусителя, приел образа на змия, е лоша: „И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“ (Бит.3:15)
    Но докато това „първо благовещение“ е обещание с неуточнен срок на изпълнение, то вестта, донесена от ангела на Дева Мария, стана реалност веднага при нейния отговор: „Нека ми бъде според думата ти.“ 
   Днес всички журналисти и особено новинарите (би трябвало да) имат професионален празник, защото вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история. Има една журналистическа поговорка, че добрата новина не е новина. Това е така за плътските хора и "плътската" журналистика, защото плътта обича пикантното. Плътските хора търсят все по-пиперливото и по-скандалното. Ненаситни са! И понеже плътските хора винаги са повече от духовните, по силата на пазарните принципи, „печеливша“ е именно "плътската" журналистика или поне тази, която вкарва малко жълт цвят. Просто търсенето определя предлагането…
    А благите неща са за благите хора, за онези малцина, за които „Голяма придобивка е човек да бъде благочестив и скромен. Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него.“ (1Тим.6:6-7). Това са всички християни, които са приели за своя цел не земните придобивки, а „придобиването на Светия Дух“, според забележителните думи на св. Серафим Саровски: „Цел на християнския живот е придобиването на Светия Дух, а молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела, колкото и добри да са сами по себе си, те самите не са целта на християнския живот, макар че са необходимите средства за неговото постигане“.
    Празникът Благовещение винаги се пада през Великия пост, може би за да обърнем внимание, че освен хранителен, трябва да си наложим и информационен пост. Това е ограничение на новините, които допускаме до ума си. Да кажем „не“ на празните и суетни неща, на клюките, на злобните и осъдителни коментари, „Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното.“ (Рим.8:5)
    Благовещение е добрата новина за изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението и неговите плодове, а тук от жена започнаха всички блага. Затова, както отбелязват светите отци, св. Богородица е Новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там е Ева, тук е Мария. Там е змията, тук Гавриил. Там е шепотът на изкусителя, тук поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.
    Забележително пее светата Църква, прославяйки това велико събитие: „Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавраил благовести благодатта. Затова и ние с него да викнем на Богородица: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“
    „Радвай се“ е възвестено сега от небето не само на Богородица, но в Нейно лице – и на целия беден човешки род. Както казва митр. Йеротей (Влахос): „Неговата жертва се разпростря върху всички векове, от началото до свършека на света, и върху всички хора от всички времена, които са живели, живеят и ще живеят по цялото пространство на земята. Затова Благовещението се простира не само върху бъдещето, но и върху миналото: то свързва всички времена, обгръща целия свят; в него е средоточието на пътищата на небесното Провидение за човешкия свят и решението на съдбите на човечеството.“
    Изкуплението е за целия беден човешки род, но се възползват от него само тези, които са осъзнали, че суета е всичко в този свят и „явно е, че не можем и нищо да изнесем от него.“ Това са хората, на които този свят не стига, които копнеят за духовното. Такива хора винаги са били малцинство. Това са тези, които намират Бога или по-скоро Бог намира начин да бъде намерен от тях.
    А мнозинството винаги ще търси пикантното, ще търси плътското и ще цъка скептично с език, както си прави от памтивека. 
    „Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“ Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас! Ти ме зарадва повече, отколкото онези, у които се умножиха жито, вино и елей.“ (Пс.4:7-8)
    За истинския православен християнин има друга радост, по-различна от тази, която носят здравето и материалния просперитет. Мирът с Бога, който води до мир в душата! 
    Общението с Бога носи неземна радост, която е невъзможно да се обясни и за която плътския човек дори не подозира. Затова у всеки истински православен християнин днес думите „Радвай се, благодатна“ предизвикват дълбоко вълнение, истински вътрешен празник. Защото Благовещение не просто е празник на въплъщението на Сина Божий от Приснодевата, но той се простира към всички останали християнски празници. Той е началото на всички празници, на всяко духовно веселие.
    В Благовещението е поставено началото на тайнството Свето Причастие. Питате се защо? Защото, както казват отците, плътта и кръвта на Господа Спасителя са изтъкани като Боголепна одежда от кървите на Приснодевата. Тъй като при Светото Причастие ние се храним със същите кръв и плът, то и Господ ни удостоява да ни нарича Негови братя. Затова и Владичицата ни е Майка, не само мислено, а същностно.
    Чрез Христос Пресвета Богородица е наша обща майка. Нека използваме думата  духовна, но пак да повторим, че духовна не означава само ментална. Тя е мистична и тайнствена наша майка, напълно реална и затова напълно достойна да бъде облажавана във всички родове. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев
Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник
25.03.2023 г.

четвъртък, 2 март 2023 г.

ДА ПОЛЕТИМ С КРИЛАТА НА МОЛИТВАТА И ПОСТА

    Евхаристийният канон, или анафората, е най-важната част на литургията. В началото му свещеникът издига ръце и призовава: „Да издигнем сърцата си нагоре.“ Това е ясно напомняне на вярващите, че евхаристийната жертва се принася не на земята, а на небето. Ние трябва да оставим всичко земно и душата ни да полети. В такива моменти си спомням прекрасните думи на св. Йоан Златоуст: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“.
    В този свят молитвен момент на анафората свещеникът наподобява птица, устремена към небето с двете си разперени крила. И това се отнася за цялата църква, защото свещеникът изобразява събранието на всички верни, които издигат сърцето си нагоре. Трябва да обикнем тези две крила. Те са ни дадени не за да се измъчваме, а за да полетим. Ние, хората, се раждаме без крила, но трябва да направим да ни поникнат. А това не е лесно. Знае го всеки, който се е опитвал да пости сериозно. Започваме вдъхновени от подвига на някой светец, но скоро плътта започва да мърмори, да иска вкусните храни, на които е свикнала. Започва да надига аргументи срещу наложените и ограничения. И ние сме на ръба да намразим поста, да си харесаме някое от многото оправдания, например: „В крайна сметка, по-важно е да си добър и състрадателен към хората, отколкото да се самоизмъчваш. Постът не ми е силна страна, Бог го знае и не ме осъжда.“
    Трябва да отхвърлим тези вражески мисли! Трудността да постим ни показва, че сме роби, че сме привързани за земното. Не можем да полетим към небето с тези тежести. Спасителят предупреждава: „Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно“ (Лк.21:34)
    Постът изисква да изтласкаме на втори план не само храната, но и грижите за дома, за облеклото, за работата. Защото постът е повече от диета. Преподобни Исаия Отшелник казва: „Душевният пост се състои в отхвърляне на грижите”.
    Постът е ограничаване на насладата, който получаваме от всички телесни сетива – вкус, слух, зрение, обоняние и допир. Ние получаваме тези наслади чрез заседяване по кафенета, телевизия, интернет, социални мрежи. Постът изисква изключване на всичко това.
    „Който ограничава поста само до въздържане от храна, той напълно го лишава от достойнство – поучава св. Йоан Златоуст – Не само устата трябва да пости, не, нека да постят и окото, и слухът, и ръцете, и цялото наше тяло… Постът е отстраняване от злото, обуздаване на езика, пресичане на гнева, укротяване на похотта, прекратяване на клеветите, лъжите и вероломствата.“
    Но постът е не само пасивност и ограничения, той е активност! „Ти постиш? – възкликва св. Йоан Златоуст – Нахрани гладните, напой жадните, посети болните, не забравяй затворените в тъмниците, пожали измъчените, утеши скърбящите и плачещите. Бъди милосърден, кротък, добър, тих, дълготърпелив, състрадателен, незлопаметен, благоговеен и улегнал, благочестив, за да приеме Бог, и твоя пост, и да ти дари в изобилие плодове на покаяние”.
    Каква висока летва! Но и какви изобилни плодове за тези, които се подвизават! Плодове не само за тялото, много повече за духа!
    Защото постът не е самоцелно ограничаване на тялото, а за да укрепне духа. Той е ограничаване на телесните сетива, за да укрепнат духовните сетива. Постът – това не е само гладуване, т.е. диета, това е време за служене на Бога с молитва и сърдечно съкрушение, за потапяне в покайния дух на църковните служби. Особено благодатно време, което прот. Ал. Шмеман нарича „светла тъга“.
    Целта на поста и на цялата християнска аскеза е положена не в този свят. Тя е закотвена във вечността. Св. мъченик Юстин Философ, живял през втори век, казва: „Ние подлагаме тялото на аскеза, защото то се подготвя, за да живее вечно и научава тропосите на вечността”. С думата „тропос“ философът-мъченик означава начин на съществуване. Тялото се подлага на аскеза не защото  е "затвор за душата", както твърдят платониците, а защото трябва да живее в подчинение на духа. Следователно то трябва да се научава на един начин на живот, който е свързан с вечността, в която ще цари хармония.
    За да разберем това, трябва да се върнем там, където изгубихме вечността – Едем.
    Като какво същество бе създаден човекът? Като същество зависимо, неавтономно. Човек се нуждае от въздух, вода, храна, за да живее телесно. Тях получава от творението. Но и от още нещо, изключително важно – молитвата, храната за духа. Без общение с Бога, без Божията благодат, духът замъртвява. Ето го човекът, поставен между Твореца и творението, зависим и от двете реалности, но длъжен да постави едната на първо място! 
    Затова в прекрасните условия на рая, Адам и Ева не били без аскетично изискване – трябвало да не ядат от плода за познаване доброто и злото.  Малка аскеза, но пренебрегването и значело много. С греха си Адам сякаш казва: „Аз мога да живея автономно, без Бога“. Чрез знанието аз ще бъда вечен. Ще владея творението без Твореца. Но това е пътят към смъртта. Само дървото на живота носи безсмъртие! Първите хора трябваше да се въздържат от дървото на знанието само докато се утвърдят в правдата. Една временна аскеза, чрез която да се богоуподобят и да им се даде достъп до дървото на живота. 
    Човекът е създаден и като йерархично същество. Докато нашите прародители бяха в общение с Бога, техният дух владееше над тялото. Насочени към Бога, душевните сили на първите хора бяха в хармония. Светите отци обозначават това състояние с думата „безстрастие“.
    Но измамен от завистливата змия, човекът се отдели от Извора на Живота и отпадна от благодатта. Тялото му от слуга се превърна в господар. Избуяха страстите.
    Страстите – това са изкривяванията на душевните сили - на разумната, на волевата и на желателната част от душата. Докато прегрешение е отделното морално падение, конкретно нарушение на Божия закон, то страст е едно вкоренено състояние на злина; тя е вътрешна нравствена болест. Под очистване от страстите, следователно, трябва да разбираме не тяхното изкореняване, а тяхното изправяне. Целта е човекът от хаотичен да стане отново хармоничен. А хармонията се състои в йерархичността: Бог - човешки дух - човешко тяло. Трябва духът да се свърже с Бога и да поеме контрол над тялото. Аскезата е основния начин за това. Как действа тя?
    В Св. Кръщение ние се съчетаваме с Христа и ставаме нови човеци. Но има една важна подробност – тялото си остава същото. А в тялото дреме скрит враг – плътта. В Библията думите "тяло" и "плът" понякога са синоними, но по-често (особено при ап. Павел) плътта е противяща се на Бога сила. Освен центростремителна, тя е и „гравитационна“ сила, която ни дърпа надолу, към земното и телесното.
    Как да победим плътта, този троянски кон в самите нас? Като въздействаме върху нейното седалище – тялото! Но, много важно, въздействаме без да го повреждаме, защото самото то е храм на Светия Дух. Дисциплинираме го.
    Св. ап. Павел казва: „но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.” (1Кор.9:27). Тоест полагам аскетични усилия, за да царувам над греха. Знаете, че на робите се давало много работа, малко сън и малко храна, колкото да не умрат. Така трябва да се отнасяме и с тялото, защото прехраним ли го, от излишъците се храни плътта. Вкусите ястия не са за робите, те са за господарите. Искаме ли духът да е господар, трябва да го храним обилно с духовна храна, а тялото - с оскъдна и непретенциозна материална храна. Запомнете, излишъците (като количество и качество) на храна за тялото подхранват боговраждебната сила, наречена плът. И плътта неусетно заяква, взима контрол над човека и той става плътски. В посланието си до филипяните ап. Павел скърби за такива хора „… чиито край е погибел, техният бог – коремът“. (Фп.3:19). Това са покръстени християни, но плътски. В тях самите е била нарушена йерархичността, като телесните нужди са станали господар, а духът – слуга. „Като се храниш обилно ставаш плътски човек, който няма дух, а е бездушна плът, но като постиш, привличаш към себе си Светия Дух и ставаш духовен” – пише св. прав. Йоан Кронщадски. Кратко и ясно, и до болка актуално в нашия преситен консуматорски век.

Братя и сестри,
    Отново сме в началото на Великия пост. Това е едно пътуване, един преход, който има ясна цел – Възкресение Христово! Няма друг път към Възкресение, освен през Голгота. Аскезата е нашата Голгота, обратният път към рая. Затова св. Василий Велики казва: ,,Понеже не сме постили, затова сме изгонени от Рая. Нека да постим, за да се върнем там. Не подражавай на престъплението на Ева, не приемай отново съвета на змията, която ти предлага лакомия, за да угодиш на плътта. Не се оправдавай с недъзи и слабости на тялото, защото не на мен представяш тези оправдания, а на Бога.“
    Нека видим в този Велик пост велика възможност – да се развържем от връзките на греха и  преодолеем тежката "гравитация" на плътта. Само така ще полетим духовно, ще се съединим с възкръсналия Христос и ще участваме в неземната Пасхална радост!
    Еврейската Пасха е празникът, посветен на бягството на евреите от Египет и буквално означава преход. А Великден – християнската Пасха е преходът от смърт към живот. Със Своята собствена смърт Иисус Христос превърна смъртта в преход, в празник, в нова Пасха – преход в царството Божие. Само ако с аскеза се съединим с Христос в Неговата смърт, ще се съединим с радост и в Неговото възкресение.
    Затова нека разперим крилате на молитвата и поста, за да отговорим на свещеническия възглас „Да издигнем сърцата си нагоре“ с едно искрено „Издигнати са към Господа“. Амин.

Свещеник Красимир Кръстев
църква "Св. пророк Илия" - Д. Дъбник
04.03.2023 г.