Много често съвременните хора взаимно си пожелават късмет. Под думата „късмет” се разбират всевъзможни неща: печалба от тотото, случайна среща с добър човек, намерен предмет, който ни носи радост, гол в последната минута доказващ, че „Господ е българин“ и т.н. В българския тълковен речник думата „късмет” е директно обяснена като „щастлива случайност”, „съдба", щастие”.
Такова мнение за съдбата – като за някаква своенравна сила, безразборно милостива към едни и жестока към други, безразлична към правда, мъдрост и благост – има езически характер и е заимствана от езичниците. Преклонението пред късмета се свързва с древното езическо божество Молох. Молох, или "Късмет", е бил бога на щастието при римляните, шумерите и картагенците. Идолите на Молох представлявали гигантска статуя на човек с глава на бик, отлята от мед и сребро и возена на колесница на две колела. От задната страна тя имала медна фурна, а пред него - меден казан; отзад в статуята хвърляли дърва, докато се нагрее, а жреците на Молох носели големи наточени брадви с които разсичали жертвите. Каква жертва е приемал бога на Късмета? Само малки бебетата! Жреците идвали в селото, бутайки колесницата на Късмета с тигана нажежен до червено и викали, пляскайки с ръце: "Който иска късмет, нека принесе жертва на Късмета!". И чувайки, безумните жени се надумвали една друга и предавали бебетата си в ръцете на идолските жреци, „за здраве и късмет“. А жреците нарязвали бебетата на парчета и ги поставяли в казана на Молох, за да се опекат. По 40-50 деца наведнъж били поставяли в казана. Тази отвратителна практика е забранена в тората: „Не принасяй в жертва на Молох от децата си и не скверни името на своя Бог. Аз съм Господ.“ (Лев.18:21)
Гърци и римляни са вярвали, че съдбата е някакво особено божество, което има власт не само над хората, но и над самите богове. А при мохамеданите вярата в съдбата е дошла до крайна нелепост. Техният Аллах сам върши и добри, и лоши дела, сам въвежда хората в заблуждение: един човек направлява към добро, а друг – към зло. Всичко зависи от него, а хората са само нещастни оръдия в неговите ръце. Само че ако човек няма свободата да разполага със себе си и прави това, което му е предопределено, тогава не човекът е виновен за злото и греха, а Бог. Калвинизмът, с неговия акцент на Божия суверенитет и отсъствието на свободна човешка воля, кара някои богослови да поставят протестантството по-близо до исляма, отколкото до историческото християнство.
В Евангелието ясно е казано, че Бог промисля дори за живота на малките врабчета, а да не говорим за нас, хората: „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.” (Мат. 10:29-31).
Следователно за всеки човек, считащ себе си за християнин, вярата в сляпата съдба и щастливите случайности е недопустима. Такава вяра в „късмета” е тежка заблуда, вид суеверие, липса на правилна догматическа вяра.
В житието на св. Ефрем Сирин срещаме една много нагледна илюстрация на това, че няма щастливи или нещастни случайности, а има един свръхмъдър, всеобхватен Божий Промисъл. „В младостта си – пише св. Ефрем в своите „Изповеди” – когато аз още живеех в света, врагът ме нападна и едва не ме убеди в това, че всичко, което се случва с нас е случайно.” Но ето как Божият Промисъл явно вразумил колебаещия се Ефрем. Веднъж по волята на родителите си той се отправил към града, но закъснял и останал да нощува в гората заедно с един овчар. През нощта вълци нападнали стадото и разкъсали овцете. Когато овчарят разказал за това на стопаните на стадото, те не повярвали и обвинили Ефрем в това, че той самият бил довел крадци, които скришом откраднали овцете. Ефрем бил изправен пред съдията. Оттук нататък следва разказът на светеца: „Аз се оправдавах, – казва той, – разказвайки, как беше работата, но никой не ми повярва. След това в съдилището доведоха някакъв човек, който бил хванат в прелюбодеяние с жена, която обаче избягала и се скрила. Съдията отложи разследването на делото, а нас двамата ни изпрати в затвора. Там намерихме един земеделец, доведен тук за убийство. Но както доведеният с мене не беше прелюбодеец, така и земеделецът не беше убиец, а и аз не бях похитител на овцете. Междувременно, под охрана бяха взети следните свидетелства и свидетели: по делото на земеделеца – мъртвото тяло, по моето дело – овчаря, и по делото на прелюбодееца – мъжа на виновната жена. Прекарвайки там седем дни, на осмия ден виждам насън, че някой ми говори: „Бъди благочестив и ще разбереш Промисъла. Прехвърли наум за какво си мислил и какво си правил, и по себе си ще узнаеш, че хората около теб страдат справедливо; но няма да избегнат наказание и останалите виновни”. И тъй, пробуждайки се, започнах да размишлявам за виденията и изследвайки простъпката си, намерих, че когато друг път съм бил в това селище, на полето посред нощ, със зли намерения изгоних от ограждението кравата на един беден странник. Тя изнемощя от студ и от това, че беше непразна; настигна я там звяр и я разкъса. Веднага след като разказах своя сън на затворените с мене и вината си, те, възбудени от моя пример, започнаха да разказват: селянинът видял човек, който потъвал в реката и макар че можел да му помогне, не му помогнал. А градският жител разказа, че се присъединил към обвинителите на една жена, оклеветена като прелюбодейка. „А жената – казваше той, – беше вдовица. Братята ѝ, обвинявайки я чрез тази клевета, я лишиха от бащино наследство, давайки част от наследството и на мене, според условието”. При тези разкази аз започнах да изпадам в съкрушение, защото в това, което ставаше с нас, имаше някакво явно въздаяние. И ако бих бил сам, то може би щях да си кажа, че всичко, което се е случило с мене, е по човешка случайност. Но ние и тримата бяхме постигнати от еднаква участ. И не само това, но ето че имаше и някой четвърти, отмъстител, който нито аз, нито моите съкилийници бяхме виждали някога (така, както им описах външния вид на този, който ми се бе явил). Заспивам друг път, и виждам същият да ми казва: „Утре ще видите и тези, заради които търпите обида, и освобождението от хвърлената върху вас клевета.”
И действително, на другия ден пред градоначалника били представени Ефрем, двамата му другари от тъмницата, и още пет души, обвиняеми за различни престъпления. От тези нови петима, двама били братя на гореспоменатата оклеветена вдовица, които били затворени заради някои нови престъпления, действително извършени от тях.
В навечерието на деня, в който на всички им предстояло да се представят в съда, Ефрем отново имал съновидение и видял говорещия, който казал: „На следващия ден ще бъдеш освободен, а други ще отидат на справедлив съд; бъди вярващ и възвестявай Промисъла Божий”.
Действително, на другия ден съдията разгледал делата на обвиняемите, отчел показанията на новите задържани и признал за невинни обвинените по грешка или злонамереност. Истинските виновници били предадени на наказание. След това Ефрем пак видял предишния мъж, който му казал: „Върни се там, където живееш и се покай за неправдата. Бъди убеден, че има Око, надзираващо всички.”
От този чуден разказ се вижда ясно, че няма „липса на късмет” или някаква друга случайност, а Бог допуска някои неприятни събития в живота ни, за да осъзнаем нуждата от промяна в поведението си и да се обърнем изцяло към Него.
Или както казва отново св. Ефрем Сирин: „Дали е изпратена война, раздор, глад, болест или смърт, или нещо друго, което ни се струва скръбно, всичко това се праща на земята за изправление, за да се устремят хората към целомъдрие и благочестие, защото всяко поколение има нужда от вразумително посещение от Господа.”
Според учението на Православната Църква, Господ определя съдбата на всеки човек (в сегашния и бъдещия живот) НЕ безусловно, а на основание на Своето виждане (как се държи) и предвиждане (как би се държал) за този човек по време на земния му живот. Бог знае и вижда минало, настояще и бъдеще, без ни най-малко да отнема човешката възможност за свободен избор. Бог знае какво ще направим, а не го предопределя.
Но вярата в сляпата съдба вместо във всевиждащия Бог е някак по-желателна за хората, които обичат тъмнината. Не им се нрави това, че Бог е личност и ще доведе всички на съд. Затова предпочитат да вярват, че Бог е само някаква сила, че съдбата на всеки човек е безусловна, че са предопределени всички обстоятелства в живота му и дори всички негови бъдещи постъпки и действия. Вярват, че всичко непременно ще се случи, независимо от волята на самия човек: колкото и човек да се старае, той не може да промени нищо от съдбата си.
Тази неправилна вяра е закрепена и с пословици: „от съдбата си не можеш да избягаш”, „така му е писано” и пр. Могат да се чуят дори и църковни хора, които искат свещеника да се помоли за техен или на роднина късмет.
Получава се също, че някои хора оправдават тежките си пороци, позовавайки се на Божията воля. Например някой пияница, в отговор на вразумлението на доброжелателни към него хора, казва: „Радвам ли се аз, че правя така? Сам виждам, че пропадам. Но аз зная, че моята участ е толкова горчива, защото Господ ме е наказал с тази проклета страст към алкохола. Болно ми е и на мен самия, но нищо не може да се направи”.
Братя и сестри,
Вие добре знаете, че на мястото на алкохола в този пример може да поставим всеки друг порок – цигари, интернет, чревоугодие и пр. Не казвайте „не ми се дава благодат да се преборя“, защото така бягате от отговорност и отивате към фатализъм, което е форма на прекланяне пред съдбата. Благодатта ни е дадена със светото миропомазание, просто трябва по-силно да намразим греха. В миговете на изкушение да извикаме към Бога, да потърсим Неговата сила, а не да се предаваме. И Духът ще победи плътта!
Нека добре запомним: "Късмет" – това е име на бяс. Бъдете просветени, пожелавайте си един на друг благополучие и търсете Божията помощ, а не беса! Как може да изповядвате: „Господ е мой пастир, от нищо няма да се нуждая.“ (Пс.22:1) и в същото време да играете тото, бинго или каквото и да е от този род? Това, което жертвате в тези „игри на късмета“, наистина не е вашето невинно бебе, но вие го хвърляте пак в нажежената пещ на идола, наречен Молох. А най-вече хвърляте там вечните си души! Защото така показвате „мъртва“ вяра – с устата изповядвате, че Бог се грижи за вас, а на дело търчите при Молох.
Наистина, без волята Божия и косъм от главата ни не пада. „Стъпките на човека се насочват от Господа” (Пр. 20:24), но Той употребява Своята власт без да нарушава човешката свобода, без да отнема човешката воля.
Нека се подвизаваме, като бъдем уверени, че всичко, което става в нашия живот е допуснато от Бога за наше вразумление!
Да, случва се, че и благочестиви хора страдат от обиди и човешки несправедливости, нямат успех в своите дела и предприятия, а нечестивите благоденстват и успяват във всичко. Не действа ли Бог в този случай подобно на сляпата съдба, без да различава достойните от недостойните?
За нас, в настоящия ни живот, много неща са неразбираеми в отношението на Бога към хората, в устройването на тяхната съдба. Сега делата Божии са пред нашия взор като през мътно огледало, но когато видим Бога лице в лице, тогава всичко ще ни стане ясно (1Кор.13:12). Но е несъмнено, че щастието на нечестивите е нетрайно, а успехите им – скоропреходни. Господ няма да ги остави без наказание, ако не в този живот, то в бъдещия ще им въздаде по делата. По същия начин, нека не се съмняваме, и благочестивите хора ще наследят толкова по-голяма награда, с колкото по-голямо смирение и преданост на Божията воля са понесли житейските несгоди, с които Господ ги е изпитвал за укрепване на вярата и любовта към Него.
Ще завършим се едно увещание на стареца Йоан Крестянкин: „Божият Промисъл вижда всички. И Бог управлява света, само Бог и никой друг... Ние с вас трябва твърдо да знаем, че Бог е любов и благо и че всичко ни се изпраща от Него за наша полза. А самия начин, по който Господ прави това, не бива да изследваме, не бива да униваме и да роптаем, когато не можем да разберем какво става. Именно в такива обстоятелства човек извършва подвига на вярата и се увенчава със спасение.“
Нека винаги помним историята на св. Ефрем Сирин и Божиите думи, казани му чрез този странен мъж от виденията: „Върни се там, където живееш и се покай за неправдата. Бъди убеден, че има Око, надзираващо всички.” Амин!
Свещеник Красимир Кръстев
Църква „Света Троица“ – Плевен
12.12.2021 г.
