„Поради това приемете пълно снаряжение от Бога, за да можете да окажете съпротива в деня на злото и като надвиете всичко, да устоите. И тъй, бъдете готови, като се препашете с истината …“ (Еф.6:13-14)
За да опише духовната война, в която християните участват, св. ап. Павел прави сравнение с римския войник и неговото снаряжение. И съвсем не случайно той започва от кръста на тялото. Това е централното място на воина, защото коланът държи цялото снаряжение. Според тогавашните обичаи жителите на римската империя, включително и войниците, са носили дълги туники. От воина се искало поясът му да бъде добре пристегнат, за да може тялото да усеща неговата заякчаваща сила и туниката да не пречи на вървежа и борбата. По същия начин поясът на истината трябва да държи другите части на духовното оръжие заедно и ги скрепява.
Духовната борба е борба на истината с лъжата, на Иисус със сатана. Иисус е въплътената истина! Древногръцките философи разглеждат Логоса като мнение, слово, основа на нещата, докато за св. ап. и ев. Йоан Богослов Той е и личност - Божият Син. „И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина“. (Йн.1:14) Това Слово на истината не е застинало и фиксирано в някакъв религиозен текст. Затова, въпреки твърдата ни увереност в истинността на Библията, ние не можем да поставим знак за равенство между нея и Иисус Христос.
Напомням това, защото се забелязва склонност към един елементарен, нединамичен подход по въпроса за истината. Протестантът казва: „Истината е в Библията, чети и изучавай“, а ние, православните правим стъпка напред и казваме „Вземи също и отците, чети и изучавай“. Но има поне още две стъпки, за да можем да кажем, че сме се препасали с истината като Христови воини.
Първо. Бог не е спуснал от небето един книжен свитък, който да почитаме като идол. Бог винаги е снизхождал към нас и ни е говорил чрез човеци – пророците, а „в тези последни дни Той ни говори чрез Сина.“ (Евр.1:2), Който стана човек. В резултат на това говорене на Бога с Неговия народ се е появил книжния свитък, който наричаме Библия. Връзката е Бог – Човек – Библия, а не Бог – Библия – Човек. Затова не Библията, а Църквата като Божий народ е наречена стълб и крепило на истината. Именно в отношението на Бога с човека се е разкрила истината. Истината не може де се постигне, ако Бог не я открие, не я предаде на човека. Но, обръщам внимание, въпреки, че говорим за предаване, получаващият човек не е пасивен, не е статуя. И когато пада и когато се изправя, той обръща очи към небето. Дали задава въпроси или прославя Своя Създател, той е в диалог с Него. И именно в този диалог Бог разкрива истината за Себе Си, за човека и заобикалящата го вселена.
Приелият истината християнин е длъжен да я живее, да я твори и пази: „Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос. Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.“ (2Тим.1:13-14). Тази истина, връчена ни като залог, наричаме Св. Предание. И може някои да се изненадат от това, което ще кажа, но това е исторически вярно: Всичко е Предание, дори и Библията! Така мисли ап. Павел: „И така, братя, устоявайте и се придържайте към преданията, които приехте било чрез наше слово (устно), било чрез наше послание (писмено).“ (2Сол.2:15). Писменото и устното предание са равноценни. Новозаветният канон не е бил някаква клетка, а посочване на апостолските писания – евангелия и послания – като образец и мярка за богословие.
Три века по-късно св. Василий Велики гледа на устното и писменото свидетелство по същия начин като ап. Павел: "От съхранените в Църквата установления и проповеди едни ние притежаваме благодарение на писаното учение, а други, предадени ни чрез апостолската традиция, сме приели в тайнството. Но и едните, и другите имат еднаква сила по отношение на благочестието. Срещу тях не ще възрази никой, който поне малко е запознат с църковните установления и принципи. Защото, ако решим да не спазваме неписаните обичаи, като смятаме, че нямат особено важно значение, то ние незабележимо и за нас самите ще навредим на Евангелието, засягайки основни неща и ценности в него. Дори нещо повече, ще превърнем проповедта в голи думи."
Чак през 16 век, в споровете между католици и протестанти, започнало схоластично да се разграничава Писание и Предание. Ние, православните, сме приели това разделяне и то не е лошо (въпреки западния си произход), стига да помним, че е условно и да не противопоставяме тези два модуса на Божието слово. Библията е основната част, скелета на Преданието, който е бил веднага фиксиран чрез записване. Останалата част е била устно предавана и съхранена в Църквата и в даден момент е кристализирала в литургията, съборите, иконописта, символите на вярата, каноните и пр. Нея наричаме Св. Предание, разбира се в един по-тесен смисъл, защото в широкия смисъл и Св. Писание е част от Преданието. Важното е, че и двете са Божие слово. И двете представляват поясът на истината, с който трябва да се препашем.
Както добре знаем от историята католиците прибавят човешки учения към Св. Предание, а протестантите отнемат от него. Вместо да изрежат само католическите тумори те, образно казано, изрязват почти цялата плът и остават само скелета – Библията. Разбира се, с годините си съставят свое собствено „пасторско“ предание, въпреки че отказват да назоват така вероизповедите си.
Можем да кажем, че при католиците поясът става твърде дълъг и виси, а при протестантите – твърде къс и не може да се опаше добре. И в двата случая истината е повредена.
Обръщам внимание на това, защото с появата на икуменическото движение, католическите и протестантски вируси започнаха да прескачат и в православния църковен организъм. Неосъждането и приемането на тези заблуди създава проблеми при опасването на православния воин с пояса на истината. Това се отразява и на останалото снаряжение. Обърнете внимание особено на това, че коланът държи ножницата на меча. Ако поясът ни не е добре опасан и е твърде дълъг (като при католиците) или твърде къс (като при протестантите), то боравенето с духовния меч на Божието слово ще бъде провалено. Затова категорично трябва да отхвърлим всяка ерес, повреждаща пояса на истината и да държим светоотеческото Предание.
Второ. Трябва да отбележим, че в текста за Божието снаряжение, на гръцки липсва определителен член, т.е. писано е препасани с истина, а не с истината. Така ап. Павел разширява значението на тази част от духовното снаряжение, като ни насочва към искреността, вътрешната сърдечна истинност.
„Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.“ (Пс.50:8). Това е един копнеж на човека да живее без маска, напълно открит пред своя Създател, да търси Него, дори когато се е омърсил от греха.
Господ се обръща към повярвалите в Него (не към невярващите), като им казва: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ (Йн.8:31–32)
При светото Кръщение ние ставаме Христови воини, както показва и една от молитвите при тайнството, в която се казва: „И направи го избран воин на Христос“. Както първото задължение на новобранеца е да се запознае с уставите и правилата, така и новият християнин е длъжен да постави всеки аспект, и дори всеки най-дребен детайл от своя живот в светлината на православната вяра. И както новобранецът не усвоява строевите хватки и боравенето с оръжието, докато не започне да прилага теорията на полигона, така и в духовния живот само пребъдването в истината ни прави свободни! Да пребъдваме в Христовото учение означава да продължаваме да стоим, независимо от трудностите и житейските грижи. Означава да не преставаме да се оглеждаме в огледалото на Божието слово и когато образът ни не е красив, да не се извръщаме, но да се очистваме от греховните петна! Защото каква полза от огледалото, ако не ни води до промяна? Добре е казано, че Православието не е библиотека, която може да се изучава, а живот, който трябва да се живее в диалог с Бога. Прот. Г. Флоровски нарича Преданието "живота на Светия Дух в Църквата". Затова няма да е пресилено ако твърдим, че живеейки в такова общение с Бога и нашият живот се влива в пълноводната река на Духа, наречена Св. Предание.
Изводът за нас е, че трябва да се опашем с Христовата истина не само като знание, а и като една сърдечна искреност и откритост пред Бога.
В църковните среди наричаме повреждането на човешкото естество чрез лъжата прелест. Св. Игнатий Брянчанинов казва: „Прелестта е състояние на цялото човечество, без никакви изключения, произведено от падението на нашите праотци. Всички ние сме в прелест. Самото знание за това се явява величайшото предпазване от прелестта. А най-голямата прелест — това е да си мислиш, че си свободен от прелестта. Всички ние сме излъгани, всички сме заблудени, всички се намираме в лъжливо състояние и се нуждаем от освобождение чрез истината. Истината е Господ наш Иисус Христос. Нека усвоим тази Истина с вяра в Нея, да възплачем с молитва към тази Истина — и Тя ще ни извади от пропастта на самозаблудата и демонските прелести.“
Братя и сестри,
Надявам се, че всички изпълняваме този светителски съвет и сутрин, отваряйки молитвениците си, зовем Бога: „Отвори ми очите да виждам живота в истинска, а не в лъжлива светлина“. Молитвата е велика сила и тези молитвени навици са безценни! Но както добре знаем, за да ни е светло в стаята, трябва освен ток по проводника, да има и електрическа крушка. А на мен ми се струва, че ние, съвременните православни християни все някак успяваме да отворим молитвениците, но пренебрегваме заповедта да възлюбим Бога с целия си ум. Неделната проповед не е достатъчна, особено в нашия лукав век. За да проумяваме Божията воля трябва да четем много повече Библията и духовна литература, като във всяко отношение следваме „царския“ път и не се отклоняваме нито вляво, нито в дясно. В Интернет-джунглата гъмжи от всякакви пророчества и съвети. Но и там могат да се видят поставените от Църквата знаци, маркиращи този път. Това са творбите на канонизираните светии, както и съветите на прекия ни духовен наставник. Четете, но преди да поднесете към очите си каквато и да е книга, първо потърсете отеческото благословение!
И днес звучи актуално казаното чрез пророка: „Моят народ ще бъде изтребен, защото няма никакво знание за Бога. Понеже ти отхвърли това знание, и Аз ще те отхвърля да не свещенодействаш пред Мене.“ (Ос.4:6). Във века на информацията да погинеш от липса на знание – какъв парадокс! Както казва народа: Вода гази, жаден ходи. Трагично е това, братя, и трябва да спрем да се давим в светската информационна помия. Знам, че умората в нас е огромна и различни страсти ни повалят и мъчат. Но истинската почивка не е в телевизията, интернета и глупавите хобита, а в духовните книги, четени смирено и молитвено! Както казва св. Игнатий Брянчанинов: „Само верният на Божието Слово не позволява на себе си това състояние, обуздава страстите и отразява нападенията на врага. А неверният на учението Христово, следва своята воля и своя разум, като по този начин се подчинява на врага и от състояние на самозаблуда преминава съм състояние на бесовска прелест, губи своята свобода и встъпва в пълно подчинение на дявола.“
Накрая, да посочим и една друга опасност. Ап. Петър предупреждава за нея: „Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.“ (1Петр.1:13)
Когато е трябвало да вървят бързо или да се бият, хората по онова време са събирали краищата на туниките и са ги напъхвали в пояса, за да бъдат свободни краката им. Нашият ум е като такава дълга туника. Той е разсеян и постоянно се разлива в различни посоки. Апостолът заповядва да го „напъхаме“ в пояса на истината.
Нямам предвид само суетните забавления, ТВ-сериали и безкрайни политически дебати, с които дяволът краде времето и мира ни. Крадецът често дърпа умовете ни към неутрални, но странни и отвлечени теми. Една такава тема е за извънземните. Никой не може да докаже нито тяхното съществуване, нито тяхната липса. Просто Библията мълчи по този въпрос. Ако съществуват, то със сигурност няма да вземат никакво участие в човешката история. Но едни други „извънземни“, наричани в Библията демони, със сигурност се намесват в човешките дела, включително като се представят за извънземни. За борбата с тях трябва да се вслушаме в Петровите думи. Те не са препоръка, а заповед да дисциплинираме ума си.
Да го обновим с Божията истина!
Да не го пускаме да се влачи в прахоляка на земните суети!
Да натъпчем всичко, което виси, в пояса на истината!
Да се фокусираме върху изпълнението на Божиите заповеди като цел на нашето четене на Библията и на всяка духовна литература!
Защото „Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.“ (Втор.29:29). Амин.
Свещ. Красимир Кръстев
църква "Света Троица" - Плевен
09.10.2022 г.
