ВЪВЕДЕНИЕТО В ХРАМА – ВЪВЕДЕНИЕ В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ

   Днес Църквата празнува въвеждането на Пресвета Дева Мария в Йерусалимския храм. Защо това скромно семейно тържество, случило се преди 2000 години в затънтената римска провинция Юдея е толкова важно за нас, християните, че сме го включили в цикъла от 12-те най-големи празници?

    Като християни ние вярваме, че Господ Иисус Христос „.. се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек“. Затова Той има две природи – божествена и човешка, което изобразяваме със свитите към дланта безименен и малък пръст. Спасителят трябвало да приеме човешка природа не от покварен човек, а от чиста дева. (Под чиста нямаме предвид абсолютна чистота, а само, че живеещото в нея семе на греха не успяло да даде лошия си плод.) Падналото в греха човечеството чакало и копнеело за това повече от 5 хилядолетия. И Бог се смилил. Чул молитвата за чадорождение на двама престарели праведници - Йоаким и Анна, и ги удостоил с великата чест да станат родители и първи възпитатели на тази, от която, както пеем „дървото на живота (Христос) разцъфтя в пещерата от Дева“.

    Родила се Мария, а родителите и не се поколебали да изпълнят обета си – да я посветят в служба Богу.

    В новозаветния апокриф „Протоевангелие на св. ап. Иаков, брат Господен” четем: „Минавали се месеци след месеци, и детето навършило две години. И казал Иоаким: „Да я отведем в храма Господен, за да изпълним обещания обет, за да не ни отхвърли внезапно Господ и нашият дар да не стане неугоден Нему”. И казала Анна: „Да почакаме третата година, за да не започне детето да търси баща или майка”. И казал Иоаким: „Да почакаме”. И ето изпълнили се три години на детето, и казал Иоаким: „Повикайте непорочните дъщери иудейски, и нека да вземат светилници, и да стоят със запалени (светилници), за да не се върне детето назад и да възлюби тя в своето сърце храма Господен. И направили така по пътя към храма Господен. И свещеникът я приел, и я целунал, и дал благословение, казвайки: „Господ ще възвеличи твоето име във всички родове, защото чрез тебе ще яви Господ в последните дни изкуплението на синовете Израилеви”.

    Историята повествува, че малката Мария се затичала, изкачила петнадесетте високи стъпала и влязла в най-вътрешната част на храма, наречена Светая Светих.

    Тук сме длъжни да внесем някои уточнения, за да разберем, защо случилото се всъщност било знаменателно.

    Старозаветният храм бил разделен на три части:

- Двор – просторен двор, където се събирал целият народ, за да принесе своите жертви Богу за сторените грехове;

- Светилище – широка зала в храма, предназначена за молитви;

- Светая Светих – третата част, издигната няколко стъпала по-високо от Светилището и скрита зад плътна завеса. В нея бил поставен обкован със злато сандък, наричан кивот (ковчег) на завета. В кивота били двете каменни плочи, на които не човек, а сам Бог изписал 10-те Божии заповеди и една стомна с манна. Макар че Бог е навсякъде, тези светини в онова време обозначавали за евреите едно специално Божие присъствие.

    Векове наред храмът бил център на духовния живот на Израел. Но когато Израел бил завладян от вавилонците, кивотът изчезнал завинаги. По времето на Дева Мария, въпреки, че основната ценност в Светая Светих липсвала, никой нямал право да пристъпи вътре, освен първосвещеника, и то веднъж в годината. Тогава той влизал, за да принесе жертва за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. (Евр.9:7) Ако не бил духовно чист, не можел да влезе в Светая Светих. Грозяла го смъртна опасност, защото Божията светост е огън, който изгаря греха.

    И ето, виждаме, че за всеобща изненада и удивление малката Мария влязла смело и останала жива. Велико чудо, което било знак за нейната духовна чистота!

    Влизайки в най-светото място на храма, Мария, по Божий промисъл предобразно заела мястото на кивота на завета, вместилището на Божията слава. Казвам „предобразно“, защото това се изпълнило 13 години по-късно, при Христовото Рождество, когато тя се превърнала в нов и жив кивот, вместила Невместимия, както пеем в тропара „Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем.“

    След въвеждането на Мария в храма, Йоаким и Анна я оставили да бъде отгледана и възпитана от светите жени, които живеели в прихрамовите сгради и се грижили за храма. Около петнадесетата й година, по съвета на нейните възпитателки, била сгодена за възрастния вдовец Йосиф, с който заживява без интимни отношения в Назарет. Именно там я посещава Архангелът, носещ Благата вест, че ще роди Спасителя.

    Макар на пръв поглед разказът за Въведение Богородично да е лишен от особен външен блясък, той крие важни поуки за родителите и децата и неслучайно е определен за ден на християнското семейство.

    Великото дело на спасението ние дължим, заедно с всичко друго, и на факта, че едни родители – светите Йоаким и Анна изпълнили своя родителски дълг пред Бога. Те въвели своята дъщеря отрано в храма и положи в нея здравата основа на послушанието към родителите, което по-късно естествено се развило в послушание към небесния родител - Бога. Те ясно били разбрали, че тяхното родителство е сянка на Божието. Неизбежно във всяко семейство идва моментът, когато трябва да се скъса духовната пъпна връв и родителите да връчат своето пораснало дете на Божията бащинска грижа. Но колко голяма е отговорността им до този момент да се въвели детето си в храма, и не само в храма, а и в една дълбока лична връзка с Бога!

    Когато архангел Гавриил благовестява на Дева Мария, че е избрана да стане майка на Спасителя, тя изговаря най-важните думи, казани някога от човек: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ (Лука 1:38) Тези думи се явяват съгласието на цялото болно човечество да бъде изцерено! Но това покорство, това послушание на Божията воля не се появило в Мария от нищото. То започнало да се гради в нея от зачеването, укрепнало при въведението в храма и се развивало през всички дни на земния и живот.

    Изпитът по покорство на Бога, на който Ева се провали в Едемската градина, Мария издържа успешно и донесе радост за всички хора.

    Преди всичко, нека осъзнаем, че още от бебешкото креватче пътищата пред всеки се разделят на две – на бунта или на послушанието. Дали детето ще израсне добро или лошо – нищо не е предопределено, а всичко е следствие от нашите действия и бездействия като родители. Искате да израсте добро? Вижте как Йоаким и Анна отвели своята дъщеря в храма и я посветили на Бога, как спазили след това обета си! Помислете за тяхната жертва, как оставили в Божиите ръце толкова желаното чадо! И как намерили духовни сили за това?!

    Първо, защото любовта им към Мария не била егоистична. Те я възприемали не като свое притежание, нито пък мислели егоистично как да си подсигурят опора за своите старини. Те виждали малкото момиче като дар от Бога, даден им с конкретна цел и за определен срок. Този срок за престарелите Йоаким и Анна бил кратък. Няколко години след въведението на Мария в храма, те си отишли от този свят. Но за това кратко време Йоаким и Анна вложили цялото си сърце в своята рожба и изпълнили целта, която Бог поставя пред всеки родител – да подготви своето чадо за жив храм, в която да обитава Бог. Предали и разказите за великите Божии дела, но използвали и това, което днес наричаме невербални методи. Какво прочетохме в протоевангелието на Яков? Как чрез светлината на запалените светилници мъдрите праотци Йоаким и Анна запалили в малката Мария любов към истинската нетленна светлина.

    Какъв пример е това за нас днес – да водим децата в храма още от най-ранна възраст, да бъдат огрени от меката светлина на свещите, да бъдат обгърнати от благозвучните църковни песни и да се вглеждат в светите лица от иконите!

    Всяка неделя трябва да бъдем с децата си в Божия храм, но да знаем: децата възприемат не толкова думите, колкото личния пример на своите родители! Затова животът ни извън храма трябва да съответства на нашата вероизповед. Пушим ли, пием ли, клюкарстваме ли, мамим ли, и децата ни ще правят същото, колкото и да ги увещаваме към обратното!

    Особено трябва да внимаваме в нашия говор. Да разказваме на децата за Божиите чудеса и да не допускаме никаква гнила дума. Св. Яков възкликва: „От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?“ (Як.3:10-11). Учените са установили, че още в майчината утроба бебетата чуват и подсъзнателно възприемат думите и настроенията на своите родители – било добри или лоши. Ние, вярващите, не сме изненадани от това, защото сме чели доктор Лука, евангелист и педагог, който преди 2000 години описва срещата на непразната Дева Мария със своята родственица Елисавета: „Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.“ (Лк.1:39-40)

    Преди безбожния комунистически режим в България, родителите водили от най-ранна възраст децата си в храма. Отрано ги научавали на молитва и благоговение пред светините, а с растенето на вярата растял в тях и душевния мир. Днес ние трябва да възстановим това! Децата ни са напред с технологиите, пълнят умовете си, но сърцата им остават празни.

    Празникът Въведение Богородично учи всички родители, че трябва от най-ранна възраст да водим децата в храма и да ги възпитаваме християнски. Не просто да отглеждаме деца (отглеждат се кучета, кокошки и др.), а да възпитаме деца! Деца, които отрано са намерили смисъла на живота, а не затъват в блатото на суетата и пороците. Деца, които живеят чисто и красиво, като украсяват себе си не външнотелесно, а вътредуховно – с добродетели.

    Църквата е училище за това. Семейството е първата църква, а училището е второто семейство, защото има за цел не само да дава знания, но и да продължи и утвърди доброто възпитание, което се дава в дома. Духът на всичко обаче е църковността, няма ли я нея, изпразва се от съдържание както семейството, така и училището. Защото само Църквата ражда хора, които живеят не за себе си, а за Бога и ближния!

    Пред нас, родителите, днес стои голямо предизвикателство – да възпитаме християнско поколение, като в движение попълним пропуските, които имаме поради атеистичното наследство. А да си признаем честно, и сами ние сме били нехайни в това отношение. Затова нека смирим гордия си ум, помнейки Христовите слова: „оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ (Лк.18:16-17) Амин.

Свещеник Красимир Кръстев

Църква „Св. пророк Илия“ – Долни Дъбник

21.11.2022 г.

КЛЕВЕТНИК, КОЙТО СЕ КРИЕ

 

 

(За войната на небето и на земята)

    Съвременният човек все повече осъзнава, че има скрити сили, които движат световните процеси. В резултат на това избуяват всякакви конспиративни теории, опитващи да дадат обяснение на задкулисието. Плътският ум обаче не може да вникне в най-древната и най-реална конспирация, която св. ап. Павел нарича „тайната на беззаконието“.

   Още от зората на човечеството съществува конфликт с космически мащаби, чието разбиране надхвърля човешкия интелект. Завесата за него отдръпва самият Бог и ние днес ще проповядваме според мярката на това, което ни е разкрито.

    Апокалипсис означава точно това – разкриване, откровение. Център на тази библейска книга е 12 глава, където четем: „И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха и нямаха вече място на небето. И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.“ (Откр. 12:8-11)

    Това е основен текст по темата за духовната война. В нашите проповеди ние винаги прогласяваме победителя в нея – Господ Иисус Христос. Но сме длъжни, без да се фиксираме прекалено (защото не е душеполезно), да имаме представа и за нашия духовен враг.

    Видението на св. ап. и ев. Йоан Богослов посочва ясно кой е той, а имената му разкриват неговите качества:

- големият змей – свиреп и жесток, чиято сила далече надхвърля човешката;

- древната змия – хитър и лукав, с поне осем хилядолетия опит в изкушаването;

- дявол – клеветник и лъжец;

- сатана – противник, който съблазнява цялата вселена.

    Някои хора се смущават да говорим за духовния ни враг, но св. Йоан Златоуст наставлява: „Не се учудвай, че е казано много за силата на врага. Знанието за това не бива да предизвиква страх и плахост, но може да предпази от безгрижие“.

    Това, което знаем е, че в началото Бог сътворил ангелите. От гордост, обаче, някои от тях, водени от херувима Денница, отпаднали и станали бесове. Бог създал съвършеното творение – човека, за да замени отпадналия ангелски чин и бъде съуправител с Него на цялото творение. От тогава дяволът завижда на човека и воюва срещу него. Воюва прикрито и подло, като целта му е да го вкара в грях и отдели от Бога. За тази си цел дяволът клевети Бога пред нас и нас пред Бога. И, като всеки клеветник, го прави скрито.

    Първо, той клевети Бога като всява в нашите умове съмнение в Неговата любов и грижа за творението. Виждаме това още в Едемската градина: „Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ (Бит.3:4-5). Лукавото внушение е, че Бог е егоистичен и не иска да допусне хората да владеят света чрез вникване в тайните на творението, че иска да ги държи безпросветни роби. Това, както добре знаем, е лъжа, защото Бог създаде човека точно с тази цел – да бъде съуправител на творението. Но Бог иска чрез любовта да постигнем истинското познание, докато дявола обръща нещата и чрез самоцелното знание води жертвите си към гордост. Изкривеният образ на Бога, който дявола ни представя, има за цел да ни отклони от Него и ни тласне към падение.

    Второ. Когато паднем, същият този, който ни е вкарал в греха, се явява пред Бога и започва да ни обвинява. „Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.“ (Йов1:6)

    В този небесен събор сатана изтъква всички наши прегрешения и изисква Бог да покаже Своята правда като накаже престъпника. Според преподобни Паисий Светогорец: „Бесът казва: „Ние извършихме една постъпка, а ти ни наказваш, а хората, които имат на сметката си толкова много провинения – Ти им прощаваш. Да, прощава им, но хората се каят, а бившите ангели паднали така низко, че станали бесове и вместо да се постараят да се покаят, стават все по-лукави, все по-злобни“.

    Но дяволът клевети не само съгрешилите, а и праведници като Йов. Ето какво казва: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ (Йов 1:9-11)

    Горкият Йов, той не подозираше нито причината за своето страдание, нито какъв скрит враг има! Бог допусна изпитание, за да излезе наяве истинското му сърдечно разположение, да бъде той разкрит пред цялата вселена като праведник.

    Но не само Йов бе разкрит като праведник, врагът също бе разкрит, и ние днес вече не сме в неведение за скрития клеветник, а сме „слушали за търпението на Йов и видяхте какъв край му отреди Господ“ (Як.5:11)

    Боговидецът Йоан ни разкрива, че дяволът е изгонен от Божието събрание, повален на земята. Различни са мненията кога точно и до каква степен той е лишен от достъп до Бога, но преобладават тълкуванията, че това се случва на Голгота. Ден преди Голгота, докато Иисус говори за Своята предстояща смърт, се чува гласа на Бог-Отец от небето, който оповестява началото на тази „война на небето“, за която четем в Откровение. Ето реакцията: „А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. (Йн.12:29-31) Хората тогава не схванаха случващото се. Сетивата им бяха закърнели за духовните неща и затова чуха само гръм. Народът тогава не разбра, че започва решаващата битка на най-великата война, чийто изход напълно ще промени позициите на воюващите страни. Възкресение и Петдесетница отвориха очите на учениците за истината – чрез Кръста сатана беше обезоръжен. Беше му отнето оръжието на клеветата, изгонен беше вън от небесния събор и над него беше произнесена осъдителна присъда. Така денонощната му клеветническа дейност се проваля от пречистата кръв на Иисус, с която всички наши грехове са умити.

    „Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“ (Откр. 12:12)

    Небесата ликуват, защото дяволът е изгонен от там, но земната църква, която воюва духовно, ще срещне цялата сатанинска ярост. Точно това наблюдаваме в цялата християнска история – жестока война на злите сили със светиите, като главната им цел е да ги отдели от скъпоценната кръв на Христа, без която няма очистване от греха.

    В тази жестока война дяволът използва хиляди капани, залага по пътя хиляди мини. Такъв духовен великан като св. Антоний Велики се отчаял, като видял във видение всичките дяволски капани. И сами ние, колкото повече научаваме от светите отци и от личен опит, толкова повече осъзнаваме какво плътно минно поле е пред нас. И все повече ни идва да възкликнем като св. Антоний: „Кой може да ги избегне“. Да не се отчайваме, светецът получил отговор, че има водач, с който и ние днес можем да минем между мините - „Смирението“.

    С днешната проповед ние нямаме за цел да ставаме сапьори и да издирваме скритите мини. Това е жизнено важно и ще го правим през целият ни духовен път към небето. Днес само искаме да посочим смирението като сигурен наш водач по пътя и да запомним, че ако и врагът да сменя постоянно своите тактики, неговата стратегия винаги е една и съща – да ни отдели от Източника на живота.

    Преди всичко, трябва да знаем, че сатана е враг, който се крие. Най-големият му успех е да убеди хората, че не съществува, че причина за злото са социалните фактори, лошия хормонален баланс, ретроградния Меркурий, извънземните, рептилите и кой ли не.

    Ако до някой достигне Божия глас чрез проповед или по друг начин, дяволът бързо му „подсказва“: „гръмна се“ (т.е. това е природно явление) или „ангел говори“ (спиритуализъм). Така лукавият замъглява умовете за своето поражение. Подобни обяснения на Христовата победа дават фалшивите религии и идеологии. Чуйте обясненията им на Възкресението Христово и ще се убедите, че те се явяват дяволски инструмент, с който да отклони хората от спасителната Православна вяра!

    Слава Богу, Иисус и днес отваря очите на духовните слепци. Слепецът проглежда за греховете си, проглежда за Спасителя, но проглежда и за друго. Маскировъчната мрежа пада и зад нея той разпознава истинския виновник за злото – дявола.

    Но тъкмо разкрит, лукавия веднага подхваща друга тактика. „Дяволът – казва св. Григорий Богослов – е или най-дълбока тъма, или, ако го разкриеш, веднага се престорва на светъл ангел и прелъстява ума с кротка усмивка.“

    Разкритият враг не бърза да влезе в открита битка с нас. Той знае, че ако уплаши някой прибързано, има риск същия да се прилепи още по-силно към Бога. Затова предпочита метода на „кротката усмивка“ – ласкателството, приятелството със света и себелюбието. Дяволът знае, че в това си дело има съюзници: един извън нас – света и един в нас – плътта. Те са работили дълги години да формират в нас светски мироглед и навици за плътоугаждане. Но за да са тези дяволски съюзници ефективни, необходимо е повярвалият да бъде отделен от Църквата и тайнствата. И дяволът прави точно това – скрива своето поражение на Голгота и се стреми да отклони вярващите от молитвата и църковните тайнства.

    Всички блага получаваме поради кръвта на Агнеца! Истинската молитва е възможна само „като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос" (Евр.10:19). Няма очистване без проливане на кръв и всички тайнства са учредени на основата на Христовата кръв. Чрез тях ние прилагаме Изкуплението и ставаме победители над дявола „с кръвта на Агнеца“.

    Ако някой християнин напредва по тесният път на спасението, тогава сатаната влиза в тотална война с него, като се опитва да го смаже душевно и телесно. Но и в този случай дяволът често се крие зад свои прокси-слуги – хора злобни и завистливи, а понякога дори настройва роднини и близки. Много от верните Божии служители са търпели страдание дори от клирици. Св. Йоан Златоуст, който е бил наклеветяван, низвергнат на църковен лъжесъбор и пратен на заточение, отбелязва: „Нека не мислим, че срещу нас воюват човеци. Бесовете водят война срещу нас чрез човешки средства. Нека не забравяме, че войната е срещу бесовете, които, ако искаме, можем да победим. Можем да ги победим, защото имаме заедно с нас силата на непобедимата благодат на Светия Дух и Христовото уверение: „Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила“.

Братя и сестри,

    Виждате, че врагът ни е коварен, клевети ни и се прикрива. Но нашият отговор не трябва да е такъв, а „с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка“ (2Кор.6:7).

    Св. Йоан Златоуст казва: „Онзи, който има враг, онзи, който е бил онеправдан от някого, който се гневи някому, нека цялата своя ярост, целия свой гняв и целия си яд да насочи срещу дявола. Срещу дявола яростта е добра, гневът към сатаната е потребен, към него и злопаметството е похвално. Някой те онеправда, обиди те, похули те, удари те? Обърни срещу дявола омразата и яда, които си изпитал към брата си, който е част от твоето собствено тяло, и насочи брата си към осъзнаване безумността на злото“.

    Дяволът крие от хората най-великата вест – пролятата на Голгота кръв напълно обръща позициите на воюващите страни. От победени ние ставаме победители, от роби на греха – царуващи над него. Грехът е пробойната в нашите доспехи и само през него дяволът има достъп во нас. Върху борбата с греха трябва да е нашият акцент. Затова ще завършим с думи отново на златоустия проповедник: „Нека настъпим греховете – гняв, пожелания, надменност и всички страсти, за да не станем предатели на властта, която Бог ни даде. Нека не оставяме истинските Божии служители – светите ангели, които Бог ни е дал като пазители, и да дружим с дявола. Обратно, нека приемем Божието всеоръжие, за да победим дявола и да станем наследници на Царството небесно“. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

църква "Света Троица" - Плевен

06.11.2022 г.