ВЯРА, КОЯТО ДЕЙСТВА ЧРЕЗ ЛЮБОВ

(ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ)

    

    Днес чухме трогателната история за възкресението на сина на Наинската вдовица. На тази клета жена, изгубила преди време мъжа си, сега се отнемало и единственото и чедо, единствената светлинка в нейния живот…

    Тя е там, неутешима, в сърцето на траурното шествие, което спира край градските стени пресрещнато от друго шествие – това на Пророка от Галилея. Може би Той ще и каже мъдри пророчески думи, които ще я утешат? Не, тук не се срещат шествията на глупостта и мъдростта, срещат се шествията на смъртта и на Живота. Какви мъдри думи може да кажеш на тази толкова самотна и отчаяна жена, които да я утешат? Няма такива! Но пък Пророкът от Галилея е не само пророк, а самият Господар на Живота и затова даде единствената утеха - смили се над нея и възкреси умрелия и син.

    Раждането и смъртта са големи Божии тайни. Много покойници е имало в Израил по времето на Христа, но Евангелията разкриват само пет случая на възкресяване на мъртъвци от Господа. Пет случая за три години и половина обществено служение. Само пет случая, защото това най-велико чудо се случва само когато е единствения начин Бог да дари утеха. Това са тайни, които не можем да разберем, а само да погледнем през леко открехнатата от Бога врата. 

    Колко често и ние сме част от такива траурни шествия! Ще стиснем ръката на опечалените, ще поплачем, ще съчувстваме … Това е нормалната реакция, но има един процент изключение, когато не трябва да прекланяме унило глава пред смъртта, а да си спомним Христовите думи: "който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях". Има случаи когато любовта изисква да се одързостим в Христа и да кажем „Момче, на тебе говоря, стани!“.

    Това са случаи, когато любовта не може да приеме смъртта като възможен изход. Зная, че е стряскащо, дори скандално, да допускаме, че такива най-велики чудеса могат да станат чрез нас, грешните и разслабени деца на 21 век. Измъчва ме обаче факта, че ние напълно отхвърляме такава възможност, като така обявяваме за лъжа Христовите думи „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях".

    Затова е по-редно да погледнем сериозно на Христовото обещание и да потърсим причините за неговото неизпълнение в нас, самите. Не защото се стремим към чудеса, но защото понякога любовта изисква чудо. 

    Вярата е и голямото условие, което Иисус поставя, за да вършим делата, които Той върши. Нека поразсъждаваме върху това условие с пример от съвременния живот, разказан от преподобни Паисий Светогорец.

    Старецът разказва следното: „Веднъж се запознах с един мъж, който беше много мил и чувствителен. Представяте ли си, той дори отказваше да нощува в манастира, защото не искаше да е в тежест на монасите. Бях домакин в скита Ивирон, когато излязох на балкона за малко по обяд и видях един мъж, който лежеше на камъните отвън. Чудех се какво ли прави там. Затова слязох при него да проверя.

- Какво правиш тук, благословени човече? Защо не дойдеш в манастира, където можем да проявим гостоприемството си към теб?

- Не, не, аз тук съм си добре, не се притеснявайте - отговори той.

Настоявах да дойде, но той отказваше. Каза:

- Цяла нощ отците са на служба. Изморени са, постят, на обед малко почиват и аз сега да отида да ги безпокоя? Не е правилно!

    Вижте как любомъдро разсъждаваше? Това е признак за психическо и духовно здраве, докато другите посетители идваха и очакваха да им се слугува и в себе си имаха най-вече недобри мисли - даже понякога ни нападаха с обвинения. Най-после го убедих и го заведох в манастира, където се опознахме по-добре и дори накрая станахме приятели.

    Сега слушайте какво беше сторил този мъж. Останал без родители съвсем рано. Израснал в сиропиталище. Когато пораснал, започнал да работи като хамалин на пристанището в Солун. Той се оженил и това му носело много щастие, тъй като намерил семейството, за което дълго мечтал. Неговите тъстове му били като родители. Той се преместил със семейството си близо до къщата им и много ги обичал. Представете си, след края на работния ден, той първо минавал през тях да ги поздрави и да види дали не се нуждаят от нещо и чак след това се прибирал в своя дом при съпругата си. Бил също така много благочестив. Повтарял си молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме". Пренасял товари и се молел. Притеснявал се, обаче, че тъстовете му били невярващи. Всъщност тъст му дори богохулствал, което много го натъжавало. Затова, той се молил на Бога, просейки от Него да не прибира родителите на жена му преди да се покаят. Дори ме помоли и аз да прося това от Бога.

    По едно време, обаче, неговият тъст толкова заболял, че се наложило да постъпи в болница. Там останал дни наред. Веднъж, както обикновено след работа, хамалинът се отбил направо в болницата, без да мине първо през дома си. Потърсил тъста си, но не го открил в стаята му. Претърсил навсякъде, питайки наоколо за него.

    „О, той почина. Свалиха го долу в моргата" му казали.

    Почувствал се сякаш гръм го бил ударил. „Защо, Господи, си го взел, след като той още не беше готов и дори не му се отдаде случай да се покае? Защо, мой Господи?"

    Той започнал горещо да се моли, с дълбока болка: „Какво е за Бога да го върне към живота? Нищо!" си мислел той и започнал усърдно да моли Бог за това.

    Отправил се към подземието, огледал моргата, само за да намери бащата на съпругата си скован и мъртъв. Стиснал ръката на тъста си и настойчиво казал: „Хайде, ставай! Да се прибираме!" Мъртвецът веднага се съживил; станал и последвал зет си.

    - Отец Паисий, това наистина ли се е случило? - попитали слисани слушателите, както и ние сега се питаме.

    - Да, това е абсолютната истина.

    - И този човек и до днес е жив?

    - Не, починал е. Поживял е още няколко години, покаял се, станал много по-любочестен човек, същинско агънце и Христос го прибрал при себе си в Рая.

    - Наистина ли такива неща се случват в наши дни? - попитал го пак с учудване слушател.

    - Виждаш ли? А той бил един обикновен хамалин. Но притежавал такава простота! И толкова дълбока вяра. Нима Христос не е казал: „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях"? Защо тази история ти се струва така странна? Христос не е ли възкресявал мъртви? А Лазар? А сина на вдовицата? Дъщерята на Иаир? Апостолите не са ли възкресявали мъртви? Не сме ли чели за много чудеса в житията на светиите? Защо това трябва да ни се струва странно?“

    И така, какво означава да вярваш в Иисус в светлината на този пример?

    По отношение на Бога: непрестанна молитва, пост, труд, изнуряване на плътта, смирение и най-вече простота. На нас много ни липсва простотата на този хамалин, с която той разсъждавал: „Какво е за Бога да го върне към живота? Нищо!" Простота значи неразделеност, единство. Ние сме станали безмирни. В нас винаги се борят аргументи „за“ и „против“. Всичко в нас воюва – духът срещу плътта, мисъл срещу мисъл, чувство срещу чувство, желание срещу желание…

    По отношение на ближните: Да гледаш на другите като по-горни от тебе, да търсиш не своето удобство, а на другия, да не си егоистичен. Имал хамалинът щастлив брак, значи имал смирение, простителност. Защото може ли егоистът и гордият да живее в разбирателство? Трябва да не си осъдителен, дори когато другите са лоши и неблагочестиви. Вместо семейни войни, ние виждаме у този човек любов към нечестивия богохулен тъст. Какво изобличение за нас, които не можем да обикнем роднините си, камо ли враговете!

    Ето, че няма никакъв особен секрет в чудотворството на този най-обикновен християнин! Св. ап. Павел казва: „за последователите на Иисус Христос нито обрязването има сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов“. (Гал.5:6)

    С тези думи апостолът сякаш поставя нашата диагноза – липсва ни най-вече любов. Нашата вяра е недействена, защото е повече умствена, и по-малко сърдечна. Тя стига само за думи, които апостолът сравнява с „бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал“. (1Кор.13:1)

    Липсва ни, братя и сестри, истинската любов, която не съди, а се смилява дори над враговете.

    Един монах заявявал с нескрито задоволство на стареца Силуан Атонски: „Бог ще накаже всички атеисти. Те ще горят във вечен огън“. Натъжен, старецът Силуан му отговорил: „Кажи ми, да предположим, че ти отидеш в рая и оттам погледнеш долу и видиш някой да гори в огъня на ада – ще бъдеш ли щастлив?“.

    „Не може да им се помогне. Това е било тяхна собствена грешка“, отговорил монахът. Старецът отвърнал със скръбно изражение: „Любовта не може да понесе това. Трябва да се молим за всички”.

    Така се смилил и този хамалин за нечестивия си и непокаян тъст, помолил се и ръката му се задвижила от великата сила на любовта. Протегнал ръка, стиснал студената ръка на починалия и го издърпал от царството на смъртта в царството на живота.

    Вяра, която действа чрез любов и любов, която прави вярата действена! Така се случват Божиите чудеса! Спряхме се на най-великото, но и най-рядкото чудо - възкресяване на мъртви. А колко много са тези, които се нуждаят от изцерение от тежка болест, от душевно освобождение! Убеден съм, че тези чудеса могат да се случат, по Божията милост и според Неговата воля, стига да търсим ревностно Дарителя, а не само Неговите дарове. Това е превъзходният път, очертан от св. ап. Павел в небесния химн на любовта, отправен към коринтяните - да се съединяваме с Бога чрез вярата и любовта. Да израстваме в тези добродетели и така да получим не само телесно изцерение, но и да имаме надежда за вечен живот. Амин.

Свещеник Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

08.10.2023 г.