ВИЖДАЩИ СЛЕПЦИ И СЛЕПИ ЗРЯЩИ

(ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА)

      В днешната неделя си спомняме за изцеряването на един слепороден човек. (Йн.9:1-41) Холивудските сценаристи биха открили в тази история голям заряд за сълзлива мелодрама, но фокусът на евангелиста определено не е върху емоциите. Св. Йоан е лаконичен: „Човека отиде, уми се и се върна прогледнал“. Има една думичка, която на гръцки е „телос“, а на български – цел. Всеки от евангелистите, сядайки да пише за Христос, е имал различна цел, внушена му от Духа. Като погледнем стенописите в купола на храма разбираме какви са целите. Конкретно евангелист Йоан се изобразява с орел, защото целта му е да покаже божествеността на Иисус и висотата на неговото учение. Той групира чудесата на Христос не хронологично, а около осем Негови изявления, в нашия случай около заявлението: „Аз съм светлината на света“. Това е знамето, а чудото е постамента, върху който се вее то. Целта на чудото е да потвърди това величествено изказване. Св. Йоан дори използва друга дума за чудо, гениално преведена на старобългарски като знамение. 
           Учениците задават на Иисус един от най-трудните въпроси, за причината за човешкото страдание: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ И отговорът на Христос е странен и изненадващ: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.“ 
           Учениците, като добри юдеи знаеха този основен принцип, който е явен в цялата Библия, а св. ап. Павел го формулира така: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Причината за сегашното състояние винаги е някъде в миналото. Някъде си съгрешил и сега береш лошия плод. Ако пък си по рождение с тежък проблем, както слепородения, значи просто трябва да разровиш малко по-назад – да видиш дали предците ти не са предизвикали Божия гняв, който тежи върху теб, както и във Второзаконие се казва, че Бог въздава за непослушанието на родителите до четвърто и пето коляно. И ние не отхвърляме тази възможност. 
        Въпросът е, че в този случай Сам Иисус я отхвърля и озадачава всички. Причината за страданието е друга: „за да се явят делата Божии върху му“. Абсурдно е да мислим, че Бог е желае слава и внимание и разболява хората, за да ги изцелява после и да получи овации. Друг е Богът, Който ни се е разкрил в Библията. 
          Разковничето за разбиране странния отговор на Христос е в начина, по който Христос изцелява, а той е също необичаен: „Плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен)“
         Плюнката – това е воден секрет, който съединен със земна пръст, се превръща в кал. Каква символика! Земната пръст винаги напомня за онази изваяна фигура, в която Бог вдъхна дихание. Сякаш Христос казва: Ти, човече, си бил създаден от земната пръст, за да се издигнеш до небето. Но ти си паднал тежко, мислиш и живееш само за земното и твоята участ ще бъде в земната пръст. 
          А сега е дошло време за ново творение! Плюнката, секретът, който от Христа излиза, е символ точно на Светия Дух, а водата на Силоамската къпалня е не друго, а водата на новото раждане. Христос е Творецът, Който ще обновява чрез „вода и дух“, т.е. чрез Кръщението.

         С тази символична препратка към шестия ден на сътворението, Христос насочва вниманието на своите ученици към случилото се в Едемската градина. Там е произходът на човека, но и на неговата болест – когато Адам е съгрешил. Както е  модерно сега да казваме, Адам беше нулевият пациент. И всички след него се раждаме заразени и повредени от вируса на греха.

         „Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.“ (Пс.50:6-7) Знаем наизуст тези Давидови думи. Личният му грях (прелюбодейството с Уриевата жена) - "пред Тебе едничкия съгреших", и причината за него – повреденото греховно естество, прието чрез родителите от Адам - "в грях ме роди майка ми". Давид не оправдава личния си грях с греховното естество, напротив, показва само колко дълбоко е поразен и болен. Прародителският грях е в основата на всички човешки беди.

       Сега вижте връзката: слепороден – в грях ме роди. Не казвам ослепял – съгрешил, защото и в двата случая бедата (болест, прелюбодейство) се е случила преди раждането. В този смисъл изцелението на слепородения е знамение за това, че Христос не просто прощава сторените грехове, Той изцелява болното човешко естество, което сме наследили.

         По времето на Христа имаше много хора (и особено една секта, наречена фарисеи), които не разбираха дълбочината на човешката повреда. Те считаха себе си за праведни – не съм убил, не съм откраднал. Ето, Бог ме възнаграждава със здраве, с богатство. Болните, прокажените, недъгавите – те сами са си виновни. Съгрешили са те (или техните родители) в нещо и сега жънат горчивия плод.

           Това мислене беше популярно тогава, популярно е и сега. Мнозина, дори и в Църквата, разсъждават така: има два типа хора, добри и лоши. Добрите са духовни, ходят по театри, културни мероприятия и в неделя на църква. Лошите са престъпниците, наркоманите, хипитата и пр., за циганите да не говорим. Те не ходят на църква, а на концерти, дискотеки и пр. Първите могат да чакат от Бога благословения, а вторите – рано или късно ще жънат горчивия плод. Във всеки случай вторите нямат място в Църквата. Както казваше един познат: Нищо по невярно. Който мисли така е завършен фарисей.

            Случаи на болести без видима причинно-следствена връзка, като този със слепородения, са предизвиквали недоумението на фарисеите от всички времена. И не само недоумението, а подозрението, което виждаме още при „утешителите“ на многострадалния Йов, които го разпъваха с въпросите си, за да открият в него вина. Но както тогава Бог отхвърли вината у Йова, така и в случая със слепородения  отхвърля както лична, така и родителска вина: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му.“

         Днес страданието без явна причинно-следствена връзка е едни от най-тежките въпроси. Страдание още от бебешкото легълце, тежки болести, които забиват в умовете ни въпроса: „Защо, по чия вина, какво толкова съгрешихме ние, родителите, та така тежко ни наказваш, Боже?“

           Ясно трябва да кажем, че Бог не желае това страдание, но го допуска. Това Божие допущение не е произволно. Може би героят от днешния евангелски разказ щеше да погине във вечността, ако не се бе родил сляп?

          Страданието бе смирило душата на слепородения. Ако е имало ропот в него, вече не го виждаме. Виждаме жива вяра: той веднага отиде и се потопи в къпалнята Силоам, след това устоя в истината и понесе хулите на фарисеите. Да, той не се уплаши там, където неговите родители се огънаха. Но можеше ли той, след това тежко страдание, да угодничи на човеци и да лъже срещу истината. Той бе толкова благодарен на своя Изцерител, че имаше смелост да Го защити пред фарисеите, да се съпротиви на обществено мнение и на силните на деня.

           „Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.“(Пс.50:6-7) В нашата история тези думи на св. цар Давид се изпълниха буквално. Сам Иисус потърси изцерения радетел на истината и му разкри директно Своя божествен произход. Доскорошният слепец падна на колене и така се извиси до небесата. В него се роди нов живот, той прогледа не само с телесните, но и с духовните си очи. Видя истинската, нетленна Светлина. Ето как тежката болест в крайна сметка съдействаше за неговото вечно спасение. Колкото и парадоксално да звучи, понякога човек се нуждае от това страдание, което изглежда тежко по земните критерии, но ако води към покаяние, има безценна стойност. Тогава "за да се явят делата Божии" означава не че Иисус е имал нужда от тази тежка болест, за да се прояви като Изцерител (даже като наградата за изцерението Той получи омразата на фарисеите), а че самият слепец се е нуждаел от нея, за да съзрее душата му в дългите години тъмнина, дап закопнее и обикне светлината. И в резултат получи не само тленната, но и "истинската Светлина, която просвещава всеки човек, идещ на света" (Йн.1:9) 

             Накрая на тази история Спасителят прави парадоксалния извод: „… за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.“

          Фарисеите, които не разбираха, че грехът е проникнал дълбоко в тях, се оказаха духовни слепци, а слепороденият, нероптаейки в страданието, осъзнавайки се като грешник и държейки здраво истината, се оказа духовно зрящ.

          Какво коравосърдечие в тези, които се мислеха за зрящи, за духовни! Вместо да се зарадват за великото чудо с ближния си, те изнамират, че е нарушена съботата. И днешните фарисеи не са по-различни. Ще злословят, ще сканират с хладни погледи всеки странник, за да му покажат – ти нямаш място в храма, тук е за духовни хора, пазещи строго правилата.

Братко и сестро,

           Ако си в тежкото положение на слепородения, не роптай срещу Бога, а погледни през Божия микроскоп и виж, че този вирус на греха живее и в теб, ако и да не си имал поради недъга си възможност да „геройстващ“ в греха.

       Нека всички се пазим от фарисейския квас и погледнем с любящи и състрадателни очи към болните наши ближни. Имаме една обща болест – грехът. Смърдят раните на нашите ближни, смърди егоизмът, скъперничество, критикарството, с които идват в храма. Но нека се зарадваме на тях, защото са дошли на правилното място – в Божията лечебница. Те вече не са навън, Добрият Пастир ги е върнал в стадото. Кой си ти, та ги гониш от кошарата?! Бог ни зове: „да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“ (Лк.15:32) Дрехите на блудния син са още мизерни – доскоро се е въргалял при свинете; на ръката му липсва пръстен, но малко по малко всичко ще се промени. Защото Бог е силен да промени!

          Когато си мислиш, че можеш да отсъждаш, защото си духовно зрящ, вече си започнал да ослепяваш. И бъди сигурен, че самият ти не благоухаеш като светец. И от теб се носи нещо…

         Нека се молим на Бога постоянно да отваря духовните ни очи, за да виждаме греховете си. Казвам постоянно да се молим, защото ние ежедневно грешим и грехът постоянно ни ослепява. 

         Нека знаем добре, че най-големият дар не е телесното здраве, а да виждаш собствените си грехове. Такава е молитвата на св. Игнатий Брянчанинов: "Дарувай ни великия дар на покаянието, предшестван и пораждан от великия дар да виждаме греховете си. Опази ни с тези велики дарове от пропастите на самопрелъстяването, което се открива в душата поради неразбирането на нейната дълбока греховност, ражда се от действията на незабелязваните от нея сладострастие и тщеславие." Така завършва и Великопостната молитва на св. Ефрем Сирин: „Да, Господи Царю, дарувай ми също да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки веков“. Затова нека и ние завършим, като кажем: Амин!

свещеник Красимир Кръстев

църква „Света Троица“ – Плевен

24.05.2020 г.