"Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов.“ (1Кор.16:13-14)
Бодрост, устойчивост, мъжественост, сила. Тези качества се срещат все по-рядко в нашето общество. Свързваме ги най-вече със служещите в армията. Отскоро и на жените е дадена възможност за военна служба, но и от тях се искат качества като смелост, издръжливост, способност за преодоляване на трудности – все неща, по-присъщи на мъжкия пол. Ап. Павел обобщава тези необходими за всеки християнин качества с думата „мъжественост“.
Св. Гора, както всички знаят, е само за мъже, затова можем да я оприличим на една духовна казарма. Днешното слово ще бъде за това благословено място, като по молба на някои от вас ще споделя личните си впечатления. Заедно с още трима души от нашата църква преди седмица посетихме градината на Божията майка, видяхме се с нашия брат Емил, който е послушник там и се поклонихме на светините в монастирите Зограф, Ксенофонт, Хилендар и „Св. Пантелеймон“. Условията там са наистина армейски. Ранно лягане (22:00 часа), ранно ставане (04:00 часа), и това не е самоцел. Всичко е подчинено на разбирането, че монахът е войн, сражаващ се на предната линия в духовната битка.
С покръстването си всеки християнин влиза в духовна война със злото, а тези, които приемат монашеско пострижение все едно отиват на огневата линия, изложени на най-жестоките дяволски атаки. Единствения им шанс за оцеляване е да се облекат в Божието снаряжение. И не само да се облекат, но да стоят винаги с него. Ап. Павел пише: „Облечете се в пълно снаряжение от Бога, за да можете да устоите срещу дяволските козни, защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото – началствата, властите, владетелите на този тъмен свят. Поради това приемете пълно снаряжение от Бога, за да можете да окажете съпротива в деня на злото и като надвиете всичко, да устоите. И тъй, бъдете готови, като се препашете с истината, облечете бронята на праведността и обуете нозете си в готовност да благовестите мир, а след всичко това вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички пламтящи стрели на лукавия. Вземете и шлема на спасението и меча на Духа, тоест Божието слово. Молете се с различни молитви и моления по всяко време, с помощта на Духа, бдете с неотстъпно постоянство и молитва за всички вярващи.“ (Еф.6:11-18)
Повечето тълкуватели на този текст говорят за шест Божии оръжия - пет защитни доспехи плюс мечът на Божието слово, което е и за отбрана и за атака. Но има и познавачи на старогръцкия език, които в словосъчетанието „молещи се в Духа“ откриват корена на думата „хвърлям копие“, т.е. става дума и за едно чисто нападателно оръжие – копието. И това копие е молитвата. Мечът е предназначен за близък бой, а копието поразява от разстояние. Така е и с молитвата. Тя не само ни поставя под закрилата на Бога. Тя отвоюва територии, завладени от противника, съкрушава демоните, независимо от разстоянието. Затова много хора от цял свят, в чиито живот се е настанил дявола, не намирайки помощ в енориите, търсят освобождение на Св. Гора. Идват, покланят се на светините, но и търсят съвет и молитвена помощ от монасите – тези своеобразни копиехвъргачи.
Молитвата е основното занимание на монаха. На Света Гора се записват хиляди имена за поменаване от цял свят. Четейки ги молитвено, монасите като с копие пронизват злите духове. А общите молитвени служби можем да сравним със залпов огън. Именно изстрелващите едновременно много снаряди „Катюши“ донесоха победата на Червената армия през Втората световна война. Винаги, когато християните се молят заедно в един дух, сатанинските крепости рухват поразени от духовен залпов огън. Така е и в мирските църкви, но на Св. Гора тази духовна канонада е наистина неспирна.
Ето как (приблизително) изглеждат всекидневните общи служби:
16:00 – вечерня
17:00 – повечерие
18:00 – полунощница
4:00 – утреня
5:00 – часове
6:00 – литургия
8:00 – панихида
На утренята, при четене на шестопсалмието, когато се изобразява мрака на старозаветните времена, навън е най-тъмно. На Великото славословие "Слава на Тебе, който Си ни показал светлината!" се показват първите слънчеви лъчи, а в началото на Светата литургия, на "Благословено царство..." – изгрява слънцето. Материалния свят е интегриран с духовния, усеща се простота и хармония.
През деня монасите освен с труд, пребъдват и в лична молитва по килиите си. А за нощните молитвени бдения какво да кажем?! Залюляването на главния храмов полилей от монашеската ръка е спомен за онази духовна радост, обхванала светогорци преди стотици години, когато на една литургия самата Божия ръка в знак на одобрение разлюляла полилеите...
С този несекващ молитвен поток светогорските духовни воини-копиеносци изпълняват точно заръката на св. ап. Павел: "Молете се с различни молитви и моления по всяко време, с помощта на Духа, бдете с неотстъпно постоянство и молитва за всички вярващи.“
Много неща могат да се кажат за Света Гора, но това, което лично мен ме впечатли най-много са общите молитви и общото живеене. След края на службата, всички заедно, като под военен строй излизат от храма и влизат в трапезарията. И пак като в казармата всички се хранят точно 20 минути. Звънец за начало и звънец за край на храненето. Разбира се, предхождано и завършвано с молитва. Две хранения – в 19:00 и в 9:00 часа. По време на храненето един монах чете на глас житие на светец. Месото е напълно изключено от менюто. В понеделник, сряда и петък се консумират ястия, приготвени без мазнина.
Всеки, който е бил в казармата може да потвърди, че общият живот е това длето, което очуква ръбестите характери и макар новобранските месеци да са трудни, накрая всеки извлича малко или много полза от войниклъка. Така е и в монастира. И сравнявайки Атон с казарма, съвсем не искам да внуша, че той е нещо потискащо. Напротив, Атон е градина, защото е духовна казарма, която е под мъдрото и любящо ръководство и грижа на самата Божия Майка. В тази градина са разцъфнали много благоуханни цветя – светиите Божии. И ще цъфтят докато градината е казарма!
Казахме, че на Св. Гора има много поклонници, които идват с различни интереси и проблеми. Но не мислете, че монасите се превръщат в някакви екскурзоводи. Никой монах няма да Ви заговори и да Ви предлага богословски тези. Монахът не е продавач на Христос, който да стои и да Го рекламира. На Св. Гора има Благовестие, а не реклама. И същината на това благовестие е простия живот, от който се отрязват всички излишества, не само на храна и вещи, но и на всичко, което прави от един християнин лош духовен войн. Например, в някои монастири от 20:00 часа до 04:00 часа се гаси тока и се оставя само мъждукащо, както казвахме в казармата, „дежурно“ осветление. Няма телевизори, телефоните са ограничени, компютърът е само за духовни цели, и то с благословение от игумена. Тези неща отвличат ума на монаха. Св. Силуан Атонски казва: "Който иска да се моли чисто, не трябва да знае никакви вестникарски новини, не трябва да чете лоши книги или от любопитство да знае нещо от живота на другите. Всичко това внася в ума много нечисти мисли, и когато човек иска да се оправи в тях, те все повече и повече объркват и мъчат душата". Затова медиите са нож с две остриета и ние, живеещите в света постоянно се порязваме на него и сме слаби молитвени воини.
Какво му трябва на един войник? Една раница багаж, повече не може да мъкне в окопите. Когато виждах някой светогорски монах с изпокъсано расо, в ума ми изникваше точно картината на войник на бойното поле, изникнал внезапно от някой окоп.
Защо е всичко това, тези лишения, тези борби, не може ли по-умерено? – ще попита някой.
А аз ще отговоря на въпроса с въпрос: Кои са най-често пострадалите на бойното поле? Неподготвените, недисциплинираните, своеволните.
Духовната война налага своите правила. Затова и монасите като духовни воини, още от древност дават три обета: за непритежание, за безбрачие и за послушание. Без тях те са лесна плячка за противника.
Послушанието е особено важно за оцеляването на воина. Докато бях в армията имах колеги, които приемаха с ропот заповедите на преките си началници. Те уважаваха и почитаха командира на поделението, но към преките си началници изпитваха недоверие и роптаеха. Смятаха, че те не провеждат към тях точно решенията на командира. Игуменът (или наставникът) се явява такъв пряк началник. Послушанието на монаха се явява акт на вяра, с който той приема, че волята на игумена (или наставника) е точно волята на Христос – Воеводата в духовната бран. И дори старецът да сбърка, подчинявайки му се, монахът все едно се покорява на Христа и получава за послушанието си голяма духовна полза.
На Атон рядко може да срещнеш бездействащ монах. Във времето между храненията монасите изпълняват възложеното им послушание. Това е най-често труд - във фурната, трапезарията, градината, склада, библиотеката или другаде. Ако някой си мисли, че монашеството е лежане на шарена сянка с книжка в ръка дълбоко греши.
Накрая, ще Ви напомня думите на ап. Павел, с които започвахме: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов.“
Всички лишения, на които се подлагат монасите, са в името на това най-велико нещо: "всичко у вас да става с любов". Тук е голямата разлика между плътското и духовното воюване. При първото побеждават тези, в които се разгаря по-голяма омраза към противника (и пропагандата се грижи за това), а при второто ни е заповядано: „Побеждавай злото с добро“. Придобивайки благодатта, придобиваме любовта. Това е принципът на спасението, валиден както за монаси, така и за немонаси. Затова ние, които се спасяваме в света, трябва да издигнем монашеския етос като наш личен етос. Да облечем и ние Божието снаряжение и да пожертваме от личния си комфорт заради любовта към Бога и към ближния! Нямаме избор. Това заповядва ап. Павел на тези, които са женени и живеят в света: „Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.“ (1Кор.7:29 -31) Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
църква "Света Троица" - Плевен
17.07.2022 г.
