Благовещение Богородично е едновременно Господски и Богородичен празник. Господски, защото Господ Иисус бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен – защото Богородица е тази, в която се извърши зачатието и въчовечаването на Бога Слово.
Пресвета Богородица заема много важно място в Църквата именно защото е лицето, което даде на Словото Божие човешка природа. Но тя даде не само човешка природа, тя даде и цялата си майчина любов - такава любов, с каквато Създателят Бог бе замислил още при сътворението всяко дете да бъде обгръщано. Така личността на Богородица е тясно свързана с личността на Христос. Затова и мариологията е тясно свързана с христологията. Разделянето на Богородица от Христос (дори когато е несъзнателно и с добри мотиви) винаги води до проблеми.
Протестантите в стремежа си да издигнат "само Христос" не разбират, че когато говорим за Христос, не можем да игнорираме тази, която Му е дала плът, и когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш Държащия всичко“.
При католиците се наблюдава друго рзделяне. За да засилят почитта към Дева Мария, през 1854 г. те въвеждат догмата за "непорочното зачатие" на самата Богородица (да не се бърка с догмата за девственото зачатие на Господа!). В следствие на това откъсване на Богородица от Христос, те започват еретично да я обявават за „съизкупителка“.
В Православието връзката между христологията и мариологията е видима, като почитането на Светата Дева, колкото и да е голямо, винаги остава в догматичните рамки на вселенските събори. Тоест, тя е истинска Богородица, “по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”, но като част от човешкия род и сама се нуждае от Изкупител. На кръста Христос виси сам, Майка Му е винаги в подножието.
Има над 50 иконографски типа на Богородични икони и на повечето от тях Божията майка се изобразява със своя Божествен Син. Тези дни ме попитаха: „Каква икона да си купим за вкъщи при положение, че досега не сме имали никаква?“. Отговорих им: „Богородица с Младенеца, защото това е началото на всяко иконопочитание.“ В Стария Завет нямаше иконопочитание, а изобразяването на Бога беше грях. Боговъплъщението отменя втората заповед (забраняваща изображенията), а боговъплъщението стана възможно само чрез Дева Мария.
Думата „благовещение“ се състои от две думи – „блага“ и „вест“. Тази „блага вест“ е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева, което и се нарича „първо благовещение“. За нашите прародители тази вест е добра, а за изкусителя, приел образа на змия, е лоша: „И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“ (Бит.3:15)
Но докато това „първо благовещение“ е обещание с неуточнен срок на изпълнение, то вестта, донесена от ангела на Дева Мария, стана реалност веднага при нейния отговор: „Нека ми бъде според думата ти.“
Днес всички журналисти и особено новинарите (би трябвало да) имат професионален празник, защото вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история. Има една журналистическа поговорка, че добрата новина не е новина. Това е така за плътските хора и "плътската" журналистика, защото плътта обича пикантното. Плътските хора търсят все по-пиперливото и по-скандалното. Ненаситни са! И понеже плътските хора винаги са повече от духовните, по силата на пазарните принципи, „печеливша“ е именно "плътската" журналистика или поне тази, която вкарва малко жълт цвят. Просто търсенето определя предлагането…
А благите неща са за благите хора, за онези малцина, за които „Голяма придобивка е човек да бъде благочестив и скромен. Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него.“ (1Тим.6:6-7). Това са всички християни, които са приели за своя цел не земните придобивки, а „придобиването на Светия Дух“, според забележителните думи на св. Серафим Саровски: „Цел на християнския живот е придобиването на Светия Дух, а молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела, колкото и добри да са сами по себе си, те самите не са целта на християнския живот, макар че са необходимите средства за неговото постигане“.
Празникът Благовещение винаги се пада през Великия пост, може би за да обърнем внимание, че освен хранителен, трябва да си наложим и информационен пост. Това е ограничение на новините, които допускаме до ума си. Да кажем „не“ на празните и суетни неща, на клюките, на злобните и осъдителни коментари, „Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното.“ (Рим.8:5)
Благовещение е добрата новина за изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението и неговите плодове, а тук от жена започнаха всички блага. Затова, както отбелязват светите отци, св. Богородица е Новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там е Ева, тук е Мария. Там е змията, тук Гавриил. Там е шепотът на изкусителя, тук поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.
Забележително пее светата Църква, прославяйки това велико събитие: „Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавраил благовести благодатта. Затова и ние с него да викнем на Богородица: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“
„Радвай се“ е възвестено сега от небето не само на Богородица, но в Нейно лице – и на целия беден човешки род. Както казва митр. Йеротей (Влахос): „Неговата жертва се разпростря върху всички векове, от началото до свършека на света, и върху всички хора от всички времена, които са живели, живеят и ще живеят по цялото пространство на земята. Затова Благовещението се простира не само върху бъдещето, но и върху миналото: то свързва всички времена, обгръща целия свят; в него е средоточието на пътищата на небесното Провидение за човешкия свят и решението на съдбите на човечеството.“
Изкуплението е за целия беден човешки род, но се възползват от него само тези, които са осъзнали, че суета е всичко в този свят и „явно е, че не можем и нищо да изнесем от него.“ Това са хората, на които този свят не стига, които копнеят за духовното. Такива хора винаги са били малцинство. Това са тези, които намират Бога или по-скоро Бог намира начин да бъде намерен от тях.
А мнозинството винаги ще търси пикантното, ще търси плътското и ще цъка скептично с език, както си прави от памтивека.
„Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“ Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас! Ти ме зарадва повече, отколкото онези, у които се умножиха жито, вино и елей.“ (Пс.4:7-8)
За истинския православен християнин има друга радост, по-различна от тази, която носят здравето и материалния просперитет. Мирът с Бога, който води до мир в душата!
Общението с Бога носи неземна радост, която е невъзможно да се обясни и за която плътския човек дори не подозира. Затова у всеки истински православен християнин днес думите „Радвай се, благодатна“ предизвикват дълбоко вълнение, истински вътрешен празник. Защото Благовещение не просто е празник на въплъщението на Сина Божий от Приснодевата, но той се простира към всички останали християнски празници. Той е началото на всички празници, на всяко духовно веселие.
В Благовещението е поставено началото на тайнството Свето Причастие. Питате се защо? Защото, както казват отците, плътта и кръвта на Господа Спасителя са изтъкани като Боголепна одежда от кървите на Приснодевата. Тъй като при Светото Причастие ние се храним със същите кръв и плът, то и Господ ни удостоява да ни нарича Негови братя. Затова и Владичицата ни е Майка, не само мислено, а същностно.
Чрез Христос Пресвета Богородица е наша обща майка. Нека използваме думата духовна, но пак да повторим, че духовна не означава само ментална. Тя е мистична и тайнствена наша майка, напълно реална и затова напълно достойна да бъде облажавана във всички родове. Амин.
Свещ. Красимир Кръстев
Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник
25.03.2023 г.
