ОРЪЖИЕТО, ЧРЕЗ КОЕТО ИИСУС ХРИСТОС ПОБЕЖДАВА

(ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН)

   Като православни християни ние вярваме в Бог, Който е Промислител, Бог, Който владее и направлява човешката история. Ние вярваме не само, че Той е Цар в нашите сърца, но като св. ап. Петър проповядваме "за великите Божии дела" (Деян.2:11) в човешката история. Книгата Деянията на апостолите съвсем не е края, дори не е кулминацията на тези велики дела. Бог продължава да върши велики дела и така да въплъщава в историята великите спасителни истини. Кръстът е такава велика истина!

    Кръстното разпъване като най-жестоко смъртно наказание за най-големите престъпници и злодеи се разпространило в Римската империя около 3 век пр. Хр.  Но Бог преобръща Кръста от нещо зловещо в нещо най-велико и достохвално – в оръдие на победата над греха и смъртта. Затова ние винаги поставяме Кръста най-високо над всичко. Той е нашето знаме! Всичко, което имаме, дължим на него. Затова благославяме ли, освещаваме ли вода и предмети, кадим ли, помазваме ли – във всичко изобразяваме Кръста.

    Има много секти, които изповядват Богочовека, но се възмущават от нашето преклонение пред Кръста. Как така тачите инструмента, с който Спасителят беше убит? Напротив, казват те, трябва да го мразите. Сектантите остават сковани от езически ужас пред страшната кръстна смърт. Те не разбират дълбокия смисъл на великото „Със смърт смъртта победи“! 

    Други пък разбират смисъла, но остават заключени в теорията, в книгата. За тях Кръста е само доктрина, а не историческа реликва, само мисловна конструкция, а не обект на поклонение. Затова не го целуват, не му се кланят, не се осеняват с него ... Техният Бог не се намесва в човешката история. За тях Константин не е светец, а начало на падението на Църквата. Чудно ли е тогава, че остават слепи за великите явявания на Господния кръст в началото на 4 век?! А именно чрез тях Бог изкорени страха и преобърна съблазънта на Кръста в най-велико християнско оръжие, в знаме на победата!

    На това знаме пише:

    - Побеждавай чрез понасяне на страдание.

    - Побеждавай не с твоя човешка сила, а с Божията сила.

    - Побеждавай злото не с хитрини и лукавство, а с добро.

    Всичко това виждаме проявено в историята с имп. Константин, разбира се, ако гледаме с просветени духовни очи, а не като слепите светски историци.

    През 292 г. за по-добро администриране, имп. Диоклетиан разделя римската империя на Източна и Западна, всяка начело с август и подуправител - цезар, т.нар. тетрархия. Диоклетиан става август на Изтока, а Максимиан – на Запада. През 293 г. за цезар на Запада е избран Констанций Хлор, чиято съпруга е Елена. През 305 г. той става западен авугст, но през юли 306 г. умира, а войските му провъзгласяват неговия син Константин за наследник. Следват години на междуособици в тетрархията, в които особено активен е синът на Максимиан - злочестивият Максентий. Докато Константин е в Британия, същият се самопровъзгласява за август. Заради своята жестокост и нечистия си живот Максентий скоро става омразен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпращат до Константин молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написва писмо до Максентий, като дружески го увещава да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послушва, но още повече се озлобява.

    В началото на 312 г. Константин се вдига срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска (25000 срещу 100000 души) и като си помисля за злите магии, които прави Максентий, той започва да се смущава. Константин знаел, че Максентий е пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени заклал в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надявал. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започнал да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитали християните, да му дарува победа над мъчителя.

    Един ден, като се молел усърдно, явил му се по пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него били написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видели всички войници, но се изплашили, защото за езичниците изображението на кръста било знак за нещастие и смърт. Самият Константин, възпитан в неоплатоническа философия от родителите си, бил в голямо недоумение. Но през нощта, както спял, явил му се Сам Господ Иисус Христос и пак му показал изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Сутринта царят разказал на своите велможи за видението си и като повикал изкусни златари, заповядал им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповядал също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.

    Злочестивият Максентий, като разбрал, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост извел римските войски и се опълчил срещу него. Константин пък заповядал да носят пред неговата войска Честния Кръст. Максентий бил победен и много от неговите войници били избити, а самият той побягнал по моста Милвий на р. Тибър. Мостът се срутил и окаяният мъчител потънал в реката заедно със своите войници, подобно на древния египетски фараон. Константин победоносно влязъл в Рим и всички хора го посрещнали с почит и преголяма радост. Но най-забележителното е, че той отказал да изпълни установената традиция да измине свещения път на процесиите до Капитолийския хълм, за да направи езическо приношение на Юпитер. Към друг било насочено вече неговото поклонение - към Разпнатия и Неговата разпятие. На следващата година (313 г. сл. Хр.) императорът издал в Милано едикт, с който християнството било обявено за равноправна религия с всички останали.

   Осъзнаваме ли колко парадоксално било всичко?! Победил миролюбивия. Победил по-слабия. Победил с Божията сила, смирил се, и, за разлика от всичките си предшественици императори, отдал слава не на себе си, не на Слънцето или Юпитер, а на Господ Иисус Христос.

       Друг път цар Константин тръгнал на война срещу византийците. След като бил на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намирал в голяма печал. Когато дошла вечерта, той вдигна очи към небето и видял написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигнал очи към небето и видял както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победил враговете си и завзел техния град Византион. 

    И трети път, когато цар Константин трябвало да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появило като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарувало победа. 

    Осъзнаваме ли ние това, което Константин осъзнал:

- че Кръстът е вратата, през която небесната благодат влиза в човешката история;

- че историята е не само човешка, а богочовешка;

- че Кръстът е оръжие богочовешко, чрез което Иисус Христос побеждава противниците, когато вярващите хора го издигат и с песни величаят!

    Затова Константин, като се уверил от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос,  се покръстил в Неговото име заедно с майка си, царица Елена. И тъй като тя била много боголюбива, той я изпратил с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигнала в Йерусалим, обиколила Светите места, очистила ги от идолите и открила за поклонение честните мощи на много различни светци.

   Тогава патриарх на Йерусалим бил Макарий, който посрещнал царицата с подобаваща чест. В ония дни довели при царица Елена един стар мъж на име Иуда и й казали, че той може да покаже мястото, което търси. След като Иуда бил дълго разпитван и отказвал да открие тайната, царицата заповядала да го хвърлят в дълбок ров. След известно време, той склонил и я завел на висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският император Адриан заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочил, че е скрит Господният Кръст.

    Царица Елена заповядала веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да копаят в земята. Разнесло се силно благоухание и веднага след това се открили Гроба Господен и Голгота. Близо до тях били намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

    Когато всички недоумявали кой е Христовият Кръст, случило се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповядал на носачите да спрат и започнали да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложили върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръснал и се изправил жив. Бог показал отново на всички, че чрез Кръста е победил най-големия човешки враг - смъртта! 

    Царицата с радост поела Честния Кръст, поклонила му се и го целунала. Мнозина не могли да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнали да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачил на едно високо място, издигнал нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викал "Господи помилуй".

    Така започнало да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взела със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповядала да поставят в сребърен ковчег и го предадат на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

    След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповядал да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопил Максентий, второ, когато завзел град Византион и трето, когато победил скитите на р. Дунав. На кръстовете написали със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава".

    Светият благоверен цар Константин поставил единия кръст високо на изток при пазара на Константинопол, втория - върху пурпурна римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигнал върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар.

    До нас е достигнало предание, че векове наред Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизал нощем на това трето място и го обикалял, като кадял Честния Кръст и пеел сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигал на небето. Това се случвало три пъти в годината: веднъж на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните християни, виждайки слизането на Ангела, чували неговата песен и разказвали за това чудо на другите.

    Нека и ние днес се присъединим към ангелското славословие и запеем благоговейно тропара на Светия Кръст: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови наследството Си, дарувай на православните християни победи над враговете и запази чрез Твоя кръст народа Си.” Амин.

свещеник Красимир Кръстев

Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник

14.09.2024 г.