ДА ИЗГОНИМ ДАЛИЛА

    (ТРЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - КРЪСТОПОКЛОННА)

    Има една дума, която не се схваща много правилно, въпреки, че на български звучи точно и красиво – целомъдрие. Свързваме я с обета, който дават монасите, но смисълът и надхвърля манастирските стени. През Великия пост ние ежедневно молим Бога с молитвата на св. Ефрем Сириец, в която на първо място е молбата за дух на целомъдрие. Това трябва да ни сигнализира, че тази добродетел е необходима не само за монасите, а за всеки християнин.

    Обикновено под целомъдрие се разбира въздържане от сексуални контакти, но св. Ефрем Сириец разширява нейното значение: „Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът спазват целомъдрие (всеки в своята си дейност), тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.“ Така, че под целомъдрие трябва да разбираме хармония на душата с тялото и на душата с Бога.

    Но какво е хармония в християнския смисъл? Това е йерархия, на върха на която е Бог. Целомъдрен е този човек, в чийто живот има такава йерархия. Блажени Августин има една чудесна мисъл: „Когато Бог е на първо място, то всичко останало ще бъде на своето място.“ Неслучайно Декалогът започва със заповедта „Да нямаш други богове освен Мене“. От този грях тръгват всички останали грехове и от обръщането към истинския Бог започва всяка правда.

    Неслучайно и отстъплението от истинския Бог в Стария Завет е наречено блудство, а старозаветния Израил е оприличен на блудница. „Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше.“ (Йер.3:6-18)

    Не само в околностите на Йерусалим - по хълмовете и долините, но и в самия Йерусалим, близо до храма Господен, издигнат от Соломон, били поставени идоли на Ваал и Астарта, на които се принасяли жертви така, както на истинния Бог.

    Но какво ни касае това нас – ще попита някой – ние се кланяме на Христос?!

    Съвременните идоли наистина не са от камък, те са много по-добре маскирани и затова много по-опасни. Ето едно просто определение за съвременен идол – всичко в твоя живот, което поставяш на първо място и не е Христос, е идол. Тогава ти не си християнин, а идолослужител, духовен блудник. Целомъдрието пък, в този по-широк смисъл, е свобода от всичко, което не е Бог.

    Постът е време за детрониране на фалшивите богове в нашия живот. Постът означава отслабване на връзката на сърцето със света и укрепване на връзката на сърцето с истинския Бог. Когато Бог е на първо място, в нас ще настъпи хармония, ще се успокоим и душевно, ще станем цялостни – целомъдрени.

    Постът ражда целомъдрието, затова св. Теофан Затворник възкликва: „Дойде постът, майката на целомъдрието. А какво време беше преди да настъпи този ден? Време на духовно блудстване. Душата блудстваше с всичко приятно, което попадаше пред очите – и с лица, и с вещи, и се напълни с греховни страсти. Всеки си има някаква страст, на която постоянно угажда във всичко. Нека всеки разкрие своята Далила, която го свързва и предава на злите врагове, и нека я изгони от себе си. И на него ще му бъде дадено повече, отколкото на Самсон: не само косите му ще пораснат отново – добрите помисли, и не само силата му ще се възвърне – непоколебимостта на волята, но и очите му ще се отворят – умът ще стане зрящ и ще види и Господа, и себе си, и всичко наоколо, както си е.”

    Всеки има своята Далила, своята любима страст - за един чревоугодие, за друг осъдителност, за трети сребролюбие, за четвърти пристрастеност към цигари, алкохол, филми, интернет… Списъкът може да бъде много дълъг и може да включва както еднозначно лоши неща, така и неща, които сами по себе си са добри, но изтласкват Бога от първото място. Такъв идол могат да станат съпругата или децата. Наскоро чествахме преп. Алексий. Този човек Божи станал велик точно с това, че поставил любовта към Бога над любовта към родителите и към красивата си, добра съпруга от царски род. В деня на сватбата той напуснал суетния свят и живял 17 години като просяк. После се върнал и понеже се бил изменил външно, проживял неразпознат още 17 години в съседство с бащиния си дом, без да разкрива самоличността си до самата си смърт. Тази радикалност ни смущава,  но това е правилният подход.

    А погрешният е този на Самсон. Да припомним, Далила била езичничка и Самсон не бил в равен ярем с нея. Той дърпал в една посока, а тя в друга. Същевременно Самсон нямал сила да отмахне ярема, който го свързвал с нея, защото любовта му към жената била по-силна от любовта към Бога. Всъщност това истинска любов ли е?

    Прочетете историята от книгата Съдии и ще си отговорите. Филистимците предложили на Далила 1100 сребърни монети, за да им предаде тя в какво се крие тайната сила на този страховит израилев воин Самсон. И тя приела. Любов ли е това? А при Самсон? Той три пъти измислял невероятни лъжи, вместо просто да каже едно „не“. „Не“ е благословена дума, а Самсон не можел да я каже твърдо и с времето волята му все повече омеквала. Какво толкова го привличала тази разпътна филистимка, не знаем; вероятно дяволът му е предложил някакво оправдание от рода на „как добре се чувстваш с нея, как добре запълва празнината в твоето сърце“. Така шепне дяволът, избягва думата „легло“, твърде разконспирираща е. Но може ли един враг на Бога като Далила, да запълни сърцето на един вярващ в истинския Бог? Може да запълни само леглото му и да удовлетворява егоистичното му желание за "щастие". Въобще, една история, нямаща нищо общо с чистата любов!

    Вижте колко лукаво действала Далила! Всеки път, когато опитвала да отнеме силата на Самсон, тя го приспивала. И когато за четвърти път го приспала, отрязала косите му…

    Така дяволът приспива и нас, поднася ни оправдания за нашите слабости: „Виж колко труден е животът, можеш ли в тази динамика да се лишиш от месо и мляко? Можеш ли в този стрес да се лишиш от любимите си шоу-програми и сериали, от интернет? Цигарите, те са един вид лекарство като валидола, не вредиш на никого, пък и въздуха, който дишаме, нима е толкова чист?“

    Всичко това е дяволско приспиване, ден след ден, компромис след компромис, докато загубим напълно духовната си сила. Тогава враговете ще ни пленят и вържат така, както вързаха Самсон… Жалка гледка!

    Защо не можем да кажем твърдо "не" на изкушенията? Защото нашето "его" ни размеква. Себелюбието е нашият най-голям враг! А какво е лечението на себелюбието? Кръстът, на който днес се покланяме! Кръстът, на който разпъваме своята воля, за да бъде Божията! Кръстът, чрез който избираме небесното блаженство вместо земното щастие!

    Винаги, когато търсим решение на проблем, стигаме до Кръста, защото винаги, във всяко наше падение е намесено нашето "его". Кръстът е този, който установява хармония в нашия живот, защото не само стъпква плътското, но и поставя Бог на върха, над душевното и телесното!

    Великият пост е време за пробуждане, затова нека да се събудим и да постим така, че на Великден да можем да кажем: „Свалих ярема, с който ме връзваше тази страст“. Всеки има своята Далила, която подозира, че го предава, но към която е привързан. Постът е времето да я изгоним от нашия живот, за да не отнеме духовната ни сила. Постът е времето да вземем кръста си и да последваме Христос. Само така ще станем истински целомъдрени и ще намерим истински покой за душите си. Амин.

Свещеник Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

23.03.2025 г.

СКОК КЪМ НЕБЕТО

(НЕДЕЛЯ ДВАНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА)

    Днешният евангелски текст (Мат.19:6-26) поставя на нашето внимание срещата на един богат човек с Господа. Историята, поне в началото, изглежда  стандартна. Един материално задоволен човек търси нещо повече от материалното и получава отговор да пази Божиите заповеди. Всичко сякаш е ясно, но само на пръв поглед, докато не започнем да задаваме въпроси, което е характерно за нас, хората. В известен смисъл, Бог затова и дойде, за да събуди нашата питаща човешка същност, както казва и проф. Асен Златаров: "Човекът е същество, което поставя въпроси пред тайните на всемира". И ние днес ще задаваме.

Първи въпрос: Ако човек се спасява с пазене на заповедите, защо беше необходима Христовата жертва? Имаме Мойсеевия закон, необходими са просто малко повече усилия при неговото пазене. Проповедта на нашия Спасител, многократно повтаряна и от Неговите апостоли, не насочва към закона. Тя е ясна: „Покайте се, вярвайте и ще влезете в Царството Божие“. Сега обаче неочаквано Иисус не говори за покаяние и вяра, а изисква пазене на заповедите!

Когато възникнат въпроси по отношение тълкуването на евангелията, най-естествено е да се обърнем към техните авторитетни тълкуватели – апостолите и светите отци, като не напускаме историко-културният контекст на тяхното написване. Контекстът на днешния евангелски текст не е свързан със западните спорове за оправдание  чрез "вяра плюс дела по закона" или "вяра плюс добри дела".  Въпросът в днешното слово е за целта на закона.

В Римл.3:20 св. ап. Павел прави извода: „защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.“ Това не се отнася само към обрязването, съботата и другите ритуали, защото по-нататък апостолът дава пример с десетата заповед: „Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". (Римл.7:7)

Може да сравним Мойсеевия закон с термометър. Той показва, че човек е болен, но не може да го лекува. Термометърът на закона ни насочва към Лекаря, който е Христос.

И пак въпрос: Трябва ли християните да изпълняват закона в неговите десет заповеди (обредния е отхвърлен на апостолския събор), или ролята му е само на „термометър“?

Проблемът не е в закона. Св. ап. Павел утвърждава, че „законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.“ (Римл.7:12) Законът беше даден, за да се изпълнява и „не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.“ (Римл.2:13),  Но летвата, която поставяше закона беше толкова висока, че никой човек не можеше със свои сили да я прескочи. Нека кажем така: летвата на закона е поставена за овчарски скок (около 6 м.), обаче на състезателите не е даден прът за скачане. Можеш да скочиш 6 метра, само ако имаш прът. Именно той ти помага срещу „гравитацията“ на плътта. Този прът е символ на Божията благодат, която идва след Христовата жертва и Петдесетница.

И така, старозаветният човек бил в трудна ситуация. Добросъвестните хора тълкували разширително закона, като винаги разширявали в посока нагоре към небето, или (ако щете) навътре към сърцето.  Тогава законът се издигал високо, където му е мястото. Всички праведници постъпвали така. Те окайвали своята немощ и копнеели за Месия – Господ, Който ще излее Божията сила над народа Си и ще ги направи съвършени законоизпълнители. Но имало доста хора, които правили обратното – тълкували закона стеснително, и то снижавайки го в посока към буквата. Макар и да сътворили стотици казуси, тълкуванията на книжниците и фарисеите всъщност снижавали неговите изисквания и ги свеждали само до буквалното изпълнение. Скритата им цел била да свалят летвата ниско и да може без Божията помощ да покриват изискванията, т.е. да участват в състезание на обикновен висок скок (където летвата е много по-ниско). Те не искали да зависят от благодатта, която сравнихме с пръта при овчарския скок. Трагичният резултат бил себеправедност и неосъзнаване дълбоката поквара на човешкото сърце. Така вместо смирение, в сърцата им се загнездвала гордост от това, че изпълняват тези занижени изисквания.  

Когато Христос започна своята проповед, Той се зае точно с това – да изобличи фалшивите човешки предания и да върне правилното тълкуване – разширителното, което насочва закона към човешките помисли, към сърцето. „Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“  (Мат.5:27-28).  Колко различен  е този подход от фарисейският. Само напомням за прелюбодейката, хваната от тях и доведена при Христа, за да бъде убита с камъни. Както са забелязали тълкувателите, мъжът прелюбодеец отсъства в евангелския разказ. Той е изчезнал през някоя от „вратичките“ на закона, отворени от фарисейските предания.

 И така, пред нашия Господ се явява един богат човек, напълно уверен, че е изпълнил всички заповеди на закона. Това е човек, който не съзнава дълбочината на своята греховност и висотата на Божия закон. Той не търси помощ от Месия, а красиви думи от мъдър Учител. Затова и нарича Иисуса „Учителю благи“. Само Бог е благ, отвръща му Иисус, в такъв случай за тебе аз Бог ли съм или човешки учител? Ако съм само второто, то не ме наричай „благ“, но ако разпознаваш благостта ми, признай ме за Господ, Месията Израилев. Тъй като младежът замълчава, Иисус го насочва към заповедите. Целта Му е да покаже на този богат мъж, че се нуждае от Господ, а не от мъдър Учител. Нуждае се не от красиви думи, а от сила, за да бъде истински законоизпълнител, за да спре да мами себе си. И в наши дни се намират хора, които разсъждават така – „не съм убил, не съм откраднал, не съм изневерил.“ Те не са готови да чуят евангелието, защото не усещат нуждата си от него. Има една чудесна мисъл: „Съвестта е най-великия предговор на Библията“. Ниската морална летва приспива съвестта, но не носи дълбок мир, както при разглеждания богат момък. Такива себеправедни хора не съзнават, че са поразани от общата болест - покварата на греха. 

Затова нека се поучим от Самия Христос – при среща с такива хора първо да обърнем внимание на висотата на Божиите заповеди. Преди да представим евангелието, да покажем колко нашироко и дълбоко в сърцата ни се простират изискванията на Божия закон. Нашият Господ направи това, като предяви изискване към богаташа: „…ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“

Това е истинската висота, за които ти трябва много благодат. Това са 6 метра на овчарски скок, недостижими без прът.

Богатият младеж беше морален човек. И беше много горд с това. Но беше ли възлюбил съвършено ближния си? Можеш ли да тънеш в богатство и да твърдиш, че обичаш ближния си? Да обикнеш съвършено ближния си, означава да раздадеш богатството си. Но можеш ли да го сториш, да се откажеш от удобствата и да заживееш като скитник?

Ако не можеш, смири се и проси Божията благодат!

Трябва да подчертаем и друго. Богатството не е грях само по себе си. Не от всички богати хора Христос иска да раздадат напълно богатството си, но от всички желае да не се привързват към материалните блага. За да обикнеш ближния си, трябва сърцето ти да е отвързано от богатството и от всичко в този свят. Трябва сърцето ти да е привързано към Бога! Това казва и първата Божия заповед, най-важната: Да нямаш други богове, освен Мене! Ако си привързан към златото, твой бог е златния телец, ако си привързан към храната, твой бог е коремът и т.н..

Ето, че богатият младеж бе изобличен за своето идолопоклонство. Вероятно той беше очистил дома си от всякакви статуи и изображения на езически богове, но в сърцето му царуваше златния телец. Затова не бе готов да последва Иисуса.  

Днешното евангелско четиво завършва с песимизма на апостолите, че такова съвършено изпълнение на закона е невъзможно и никой няма да се спаси. Иисус заявява, че невъзможното за човека, т.е. с човешки сили, е възможно за Бога, т.е. с Божията благодат. Но разговорът не свършва дотук, докъдето е днешното евангелско четиво. И аз сега ще дочета текста, който доизяснява загадъчните думи на Христа. „Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.“ (Мат.19:27-30) Апостолите разбираха колко невъзможно е със свои сили да изпълнят съвършено закона. Затова  оставиха всичко земно и се прилепиха към Христа. Ето как последните, които осъзнаваха греховната си немощ станаха първи, а хората като богатия младеж, които се смятаха за законоизпълнители – станаха последни. Ако и ние последваме апостолския пример, и ние ще получим изобилно благодат и чрез нея ще станем изпълнители на закона.  Като скачачи на висок скок, с пръта на Божията благодат ще покрием Божиите стандарти, зададени още в Едемската градина. Да, ние християните, не сме вече под закон, а под благодат. Но не защото закона е грешен, а защото съчетали се с Христа, ние получаваме толкова изобилна благодат, че високият Божии закон вече става изпълним за нас и така отпада като някакво предизвикателство. Ние не принадлежим на Мойсей, а на Христос.

.

Братя и сестри,

Днес, надявам се, разбрахме, защо нашият Господ Иисус не заговори със себеправедния богат младеж директно за покаяние и вяра. Това стана индиректно. В неговия случай, Самият Лекар използва закона като термометър, за да покаже на една болна душа, че здравето и е само привидно. И така да я насочи към Себе Си за изцеление. Нека следваме този пример.

Първата заповед гласи „Да нямаш други богове, освен Мене“. Иисус е истинския Бог, затова изисква да оставим всичко останало, т.е. да отвържем сърцата си от всичко земно и да Го следваме. Само така ще получим благодатта, силата да изпълняваме съвършено Божиите заповеди. Може да сме богати материално като евангелския младеж или пък да не сме, но и в двата случая да имаме фалшивото самочувствие, че сме добри духовни хора, които покриват всички нравствени стандарти. И когато питаме за спасението може би очакваме похвала, но ето, Господ ни изненадва: "Има нещо, което не ти достига. За да бъдеш съвършен, отвържи сърцето си от всеки скрит идол и Ме постави на първо място в живота си. Тогава ще излея благодатта Си и ще станеш като скачачите на овчарски скок, ще се протягаш все по-нагоре и по-нагоре, към небето."

Ден след ден, докато осъзнаем, че всъщност с това скачане към небето ние се разпъваме на кръст и като апостола изповядаме "съразпнах се с Христа". Амин!

свещеник Красимир Кръстев

храм „Света Троица“ – Плевен

19.08.2018 г.