ДА ИЗГОНИМ ДАЛИЛА

    (ТРЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - КРЪСТОПОКЛОННА)

    Има една дума, която не се схваща много правилно, въпреки, че на български звучи точно и красиво – целомъдрие. Свързваме я с обета, който дават монасите, но смисълът и надхвърля манастирските стени. През Великия пост ние ежедневно молим Бога с молитвата на св. Ефрем Сириец, в която на първо място е молбата за дух на целомъдрие. Това трябва да ни сигнализира, че тази добродетел е необходима не само за монасите, а за всеки християнин.

    Обикновено под целомъдрие се разбира въздържане от сексуални контакти, но св. Ефрем Сириец разширява нейното значение: „Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът спазват целомъдрие (всеки в своята си дейност), тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.“ Така, че под целомъдрие трябва да разбираме хармония на душата с тялото и на душата с Бога.

    Но какво е хармония в християнския смисъл? Това е йерархия, на върха на която е Бог. Целомъдрен е този човек, в чийто живот има такава йерархия. Блажени Августин има една чудесна мисъл: „Когато Бог е на първо място, то всичко останало ще бъде на своето място.“ Неслучайно Декалогът започва със заповедта „Да нямаш други богове освен Мене“. От този грях тръгват всички останали грехове и от обръщането към истинския Бог започва всяка правда.

    Неслучайно и отстъплението от истинския Бог в Стария Завет е наречено блудство, а старозаветния Израил е оприличен на блудница. „Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше.“ (Йер.3:6-18)

    Не само в околностите на Йерусалим - по хълмовете и долините, но и в самия Йерусалим, близо до храма Господен, издигнат от Соломон, били поставени идоли на Ваал и Астарта, на които се принасяли жертви така, както на истинния Бог.

    Но какво ни касае това нас – ще попита някой – ние се кланяме на Христос?!

    Съвременните идоли наистина не са от камък, те са много по-добре маскирани и затова много по-опасни. Ето едно просто определение за съвременен идол – всичко в твоя живот, което поставяш на първо място и не е Христос, е идол. Тогава ти не си християнин, а идолослужител, духовен блудник. Целомъдрието пък, в този по-широк смисъл, е свобода от всичко, което не е Бог.

    Постът е време за детрониране на фалшивите богове в нашия живот. Постът означава отслабване на връзката на сърцето със света и укрепване на връзката на сърцето с истинския Бог. Когато Бог е на първо място, в нас ще настъпи хармония, ще се успокоим и душевно, ще станем цялостни – целомъдрени.

    Постът ражда целомъдрието, затова св. Теофан Затворник възкликва: „Дойде постът, майката на целомъдрието. А какво време беше преди да настъпи този ден? Време на духовно блудстване. Душата блудстваше с всичко приятно, което попадаше пред очите – и с лица, и с вещи, и се напълни с греховни страсти. Всеки си има някаква страст, на която постоянно угажда във всичко. Нека всеки разкрие своята Далила, която го свързва и предава на злите врагове, и нека я изгони от себе си. И на него ще му бъде дадено повече, отколкото на Самсон: не само косите му ще пораснат отново – добрите помисли, и не само силата му ще се възвърне – непоколебимостта на волята, но и очите му ще се отворят – умът ще стане зрящ и ще види и Господа, и себе си, и всичко наоколо, както си е.”

    Всеки има своята Далила, своята любима страст - за един чревоугодие, за друг осъдителност, за трети сребролюбие, за четвърти пристрастеност към цигари, алкохол, филми, интернет… Списъкът може да бъде много дълъг и може да включва както еднозначно лоши неща, така и неща, които сами по себе си са добри, но изтласкват Бога от първото място. Такъв идол могат да станат съпругата или децата. Наскоро чествахме преп. Алексий. Този човек Божи станал велик точно с това, че поставил любовта към Бога над любовта към родителите и към красивата си, добра съпруга от царски род. В деня на сватбата той напуснал суетния свят и живял 17 години като просяк. После се върнал и понеже се бил изменил външно, проживял неразпознат още 17 години в съседство с бащиния си дом, без да разкрива самоличността си до самата си смърт. Тази радикалност ни смущава,  но това е правилният подход.

    А погрешният е този на Самсон. Да припомним, Далила била езичничка и Самсон не бил в равен ярем с нея. Той дърпал в една посока, а тя в друга. Същевременно Самсон нямал сила да отмахне ярема, който го свързвал с нея, защото любовта му към жената била по-силна от любовта към Бога. Всъщност това истинска любов ли е?

    Прочетете историята от книгата Съдии и ще си отговорите. Филистимците предложили на Далила 1100 сребърни монети, за да им предаде тя в какво се крие тайната сила на този страховит израилев воин Самсон. И тя приела. Любов ли е това? А при Самсон? Той три пъти измислял невероятни лъжи, вместо просто да каже едно „не“. „Не“ е благословена дума, а Самсон не можел да я каже твърдо и с времето волята му все повече омеквала. Какво толкова го привличала тази разпътна филистимка, не знаем; вероятно дяволът му е предложил някакво оправдание от рода на „как добре се чувстваш с нея, как добре запълва празнината в твоето сърце“. Така шепне дяволът, избягва думата „легло“, твърде разконспирираща е. Но може ли един враг на Бога като Далила, да запълни сърцето на един вярващ в истинския Бог? Може да запълни само леглото му и да удовлетворява егоистичното му желание за "щастие". Въобще, една история, нямаща нищо общо с чистата любов!

    Вижте колко лукаво действала Далила! Всеки път, когато опитвала да отнеме силата на Самсон, тя го приспивала. И когато за четвърти път го приспала, отрязала косите му…

    Така дяволът приспива и нас, поднася ни оправдания за нашите слабости: „Виж колко труден е животът, можеш ли в тази динамика да се лишиш от месо и мляко? Можеш ли в този стрес да се лишиш от любимите си шоу-програми и сериали, от интернет? Цигарите, те са един вид лекарство като валидола, не вредиш на никого, пък и въздуха, който дишаме, нима е толкова чист?“

    Всичко това е дяволско приспиване, ден след ден, компромис след компромис, докато загубим напълно духовната си сила. Тогава враговете ще ни пленят и вържат така, както вързаха Самсон… Жалка гледка!

    Защо не можем да кажем твърдо "не" на изкушенията? Защото нашето "его" ни размеква. Себелюбието е нашият най-голям враг! А какво е лечението на себелюбието? Кръстът, на който днес се покланяме! Кръстът, на който разпъваме своята воля, за да бъде Божията! Кръстът, чрез който избираме небесното блаженство вместо земното щастие!

    Винаги, когато търсим решение на проблем, стигаме до Кръста, защото винаги, във всяко наше падение е намесено нашето "его". Кръстът е този, който установява хармония в нашия живот, защото не само стъпква плътското, но и поставя Бог на върха, над душевното и телесното!

    Великият пост е време за пробуждане, затова нека да се събудим и да постим така, че на Великден да можем да кажем: „Свалих ярема, с който ме връзваше тази страст“. Всеки има своята Далила, която подозира, че го предава, но към която е привързан. Постът е времето да я изгоним от нашия живот, за да не отнеме духовната ни сила. Постът е времето да вземем кръста си и да последваме Христос. Само така ще станем истински целомъдрени и ще намерим истински покой за душите си. Амин.

Свещеник Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

23.03.2025 г.