Но преди да му дадем думата, е наложително да влезем в контекста на църковните проблеми от онова време. Св. ап. Павел не противопоставя вярата и добрите дела. И двете са необходими за спасението, а когато казва, че „чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек“, той има предвид обредната страна на закона. Блажени Теодорит пише: „Самата природа (на човека) учеше на всичко необходимо в закона. Такива са заповедите: „не прелюбодействай“, „не убивай“, „не кради“, „не лъжесвидетелствай против ближния си“, „почитай баща си и майка си“ и други подобни. А пък заповедите за съботата, за обрязването, за прокажените, за жертвите, за поръсванията бяха собственост на закона, понеже природата не учеше на тях. Затова апостолът нарича всичко това „дела по закона“.“
Основното настояване на юдействащите лъжеучители било приелите Христа да се обрежат. Галатяните тръгнали в тази посока, но се колебаели, не им стигало смелост за такова радикално отстъпление. Но частично отстъпление при тях имало. По-нататък апостолът го описва: „Почитате дни и месеци, времена и години. Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.“ (Гал.4:10-11)
„Почитате дни“ като съботата, „месеци“ като новомесечието, „времена“ – многодневните празници като Пасха и „години“ – като съботната година или петдесетгодишен юбилей. Галатяните били повярвали в Христос, извършили най-великото нещо - заменили закона с евангелието, но сега се колебаели в много по-малкото – да заменят дрехата на закона с евангелска дреха.
Господ поучава: „Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна. Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове – тъй ще се запази и едното, и другото.“ (Мат.9:16-17)
Не е необходимо да си шивач или винопроизводител, за да схванеш: новото съдържание – това ферментиращо евангелско вино – изисква нов съд. Църквата ясно осъзнала това и облякла евангелието в евангелски дрехи, новото вино наляла в нови мехове, т.е. в нови обреди, празници, правила. Новото вино пак е вино, но е ново и по-добро. Така и новият съд не е коренно различен, (примерно стомни или амфори), пак е мех, но нов. Има приемство със Старозаветния обред, но в същото време е и нов. Това е християнският обред и празник!
В своето тълкуване на посланието на св. ап. Павел към галатяните, св. Теофан Затворник пише: „При това блажени Йероним пита: „Но нали и християните си имат дни, които почитат? И какво? И те ли попадат под този упрек?“ И отговаря: „При християните всичко е духовно и всичко се върши в дух на свобода.“ Към това ще добавим, че християните имат не само религиозно почитани дни, но и свои свещенодействия, свои свещени лица и свои богослужебни места. И всичко, което влиза тук, е определено с устав. Това не е ли обвързване, окови, робство? Всичко това е налице при християните, защото без външното е невъзможно да изразим благоговейните си отношения към Бога, независимо от това, дали някой отделен човек излива душата си пред Бога или мнозина се събират за тази цел на едно място – в храма. И св. ап. Павел отхвърляше всички външни юдейски постановления не защото в християнството вече не е нужно нищо външно, а защото юдейската външност вече не съответстваше на духа на новата вяра в Христа, поради което и трябваше да бъде отхвърлена. Св. Павел, както и всички апостоли, отхвърляше юдейското стихийно богослужение, навсякъде въвеждаше свое християнско – словесно, разумно, духовно служение. Предначертанието на целия ни външен чин е дадено от апостолите, подробностите бяха определени впоследствие; времето ги освети. И ето го Устава! ….. Като извършваме благоговейно уставните чинове, вярваме, че привличаме милостивия Божи поглед към нас, Божието благоволение към нас, но не защото сме извършили именно такъв чин, не в чина е силата, а в синовството, пълно с вяра и отдаденост на Бога възношение, при това, на ума и сърцето. Който би почнал да приписва особена сила на самите чинове само поради това, че са такива, с изключение на Божествените тайнства, той би почнал да юдейства. Някои желаят (има такива секти) да съблекат християнството от всякаква външност, и мислят да оправдаят това желание с учението на ап. Павел за ненужността на юдейския закон за християните. Те не са обърнали нужното внимание на това, че същият св. Павел, който отстраняваше всички юдейски чинове, навсякъде въвеждаше свои християнски чинове. На тях им се струва, че само да има нещо мъничко външно, и това вече е юдейство, и викат: „Юдейство, заслуга!“. А не искат да разберат, че юдейството не е в това, че има нещо външно, а в това, че външното се извършва по юдейски. Самите те си въобразяват, че уж са се разсъблекли от всичко външно и служат на Бога с дух, чисто по християнски. Същевременно, обръщайки се към Бога, заемат определена поза и отправят определена реч към Бога. Какво е това, ако не чин? Чин, само че самочинен. Такива мъдреци не могат да имат общи събрания, те не ги и считат за нужни и не могат да поберат представата за Божията Църква като едно тяло. За отбелязване е, че те никога не си прекръстват и челото. Не е ли очевидно, че духът, който ги учи и живее в тях, се бои от кръста, който съкруши цялата вражеска сила. Ние, които сме във времето и пространството, не можем да минем без външни чинове. И ангелите си имат свои чинове. И в бъдещия век ще има съответни чинове. И за всичко в тях си има съответно време, място и ред. Само в духа служението на Бога може и трябва да бъде непрекъснато, без да се ограничава от време, място или положение на тялото.“
Спомням си, преди много години една възрастна жена стана в такова самочинно протестантско събрание и каза: Сънувах песнарката и на нея надпис „Свети Дух“. Горката жена - всички в залата се разсмяха, защото за тях единственото божествено нещо е Библията, а всичко друго, като литургии и обредност, е човешко дело.
Да, наистина "горката жена", защото не бе разбрала коя е общността, в която Светият Дух вдъхновява. Не е тази, която издава песнарката. Но два пъти повече "горко" за „образованите“ нейни присмиватели, които смятат, че боговдъхновението е заключено само между кориците на Библията (и то само в оригинала, който не е запазен) и всичко друго са човешки творения (следователно всеки може да ги мачка като пластилин).
Братя и сестри,
Какво неоценимо богатство имаме ние в Христовата Църква – ново вино в нови мехове! Съзнаваме ли това? Или като видния модернист Андрей Кураев смятаме, че обредите и правилата са нещо относително и променливо, затова съветва православните „да вземат книгата с каноните, да я целунат и оставят на рафта”. Колко лукаво! Протестантите поне са искрени и направо са изхвърлили каноните, а модернистите като знаят, че това няма да се приеме в Православието, ни приканват да уважаваме каноните и обредността, но да не се ръководим много от тях, а да ги оставим за изследователите. Но ние, възлюбени, няма да оставим книгата с каноните на рафта! Не само ще я целуваме, но и ще прилагаме разумно и благоговейно всичко в нея. Защото ние не целуваме човешко творение, а меховете, които държат новото евангелско вино. Както казва преп. Серафим Саровски „За сърцето на християнина трябва да бъде скъпо всичко, което е приела и целунала Светата Църква!“ Амин.
Протойерей Красимир Кръстев
Църква „Света Троица“ – Плевен
02.11.2025 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар