(ДИМИТРОВДЕН)
В Православието спасението е оприличено на стълба - лествица за духовно изкачване към Бога. Тази представа е особено развита в трудовете на свети отци като св. Григорий Нисийски и св. Йоан Лествичник. Но тяхна основа е стълбата на блаженствата, която сам Господ Иисус Христос постави като път към небето. На най-високото стъпало в нея са мъчениците, гонените и хулените заради правдата. До това блаженство достигнал и великомъченикът, на който е посветен нашия храм и чиято памет днес честваме – св. вмчк Димитрий. Но, както добре знаем, никой не може със скок да се качи на най-високото стъпало на една стълба, той може бързо да преминава по отделните стъпала, но задължително трябва да започне от първото стъпало. И нещо друго много важно, стъпвайки на горното, лествичникът не разрушава долното стъпало. (Тогава би се срутила цялата стълба.) Той гради една добродетел върху друга.
И така, кое е това първо и най-важно стъпало? „Блажени бедните по дух, защото тяхно е царството небесно.“ (Мат.5:3). Кои са бедните, нищите по дух? И кой човек въобще е богат по дух? Никой! След грехопадението всички ние сме оскъдняли духовно, защото сме загубили най-голямото богатство – Бога. Богат е само Бог и този, който има Бога. Думата "Бог" в българския език произлиза от "богат" и предава идеята за изобилие и сила. Едно от имената на Бога в Стария Завет е "Ел-Шадай", което в гръцката Септуагинта често се превежда като "Пантократор" - Вседържител, Всемогъщ. Авраам, Исаак, Яков, Йов бяха много богати със земни блага. Те търсеха Бога и Бог ги обдаряваше прещедро, но и постоянно ги поставяше пред въпроса "Готов ли си да оставиш най-ценното си на тази земя, за да имаш небесното съкровище?" Тези свети личности напълно осъзнаваха, че дължат всичко на Бога и без Него са нищо. Такъв беше и св. вмчк Димитрий - истински смирен! Огромното богатство, което наследи, той счете за плява пред това да остане верен на Христа. Раздаде всичко и избра Бога. Това е смирението, добродетел странна, парадоксална и дори плашеща мнозина.
Християнството е религия на парадокса, но не за друго, а защото човешкият ум се е откъснал от Божия ум и вижда нещата изкривено. Блажени Августин казва „Ако Бог е на първо място, всичко останало е на своето място“. Докато Адам и Ева били покорни на Бога, умът им виждал нещата правилно. Те дали точни имена на всички твари, чудесата не ги съблазнявали. Не ги съблазнило това, че змията проговорила с човешки език, но това, което чрез нея дяволът ги подлъгал – ще бъдете като Бога. Това е грехът – гордостта да бъдеш господар сам на себе си. Но когато изместили Бога от първото място, всичко в красивия Божи свят се разбъркало. Хаос, болест, смърт. Умът им се залутал в тъмнина. Поколение след поколение навлизане в тъмнината, докато за днешния човек всичко, свързано с божественото, изглежда парадоксално.
Авва Исарий казва: „За вярващия няма въпроси, за невярващия няма отговори“. Когато Божията светлина озари човек, в първия момент той е изненадан. Ако се смири и приеме тази светлина, той проглежда духовно и картината се подрежда. Но ако я отхвърли, затъва в неверие и всичко за него се превръща във въпрос и парадокс. За такъв човек най-висшата добродетел – смирението, е белег за слабост. Смята го за фалш - защо да лъжа, че съм най-лош от всички, като около мен е пълно с по-лоши. Какво толкова съм съгрешил?
Преподобни авва Доротей разказва: „Помня как веднъж разговаряхме за смирението. Един от знатните граждани на града Газа, като слушаше от нас, че колкото повече човек се приближава към Бога, толкова по-грешен чувства себе си, — се учудваше и питаше, как е възможно това и искаше да узнае, какво значат тези думи. Аз му казах: „Именити господине, кажи ми, за какъв се смяташ ти в своя град?” Той отговори: „Смятам се за големец и първенец в града”. Казвам му: „Ами ако отидеш в Кесария, за какъв ще смяташ себе си там?” Той отвърна: „За последен измежду тамошните велможи”. — „Ами, — казвам му пак, — ако отидеш в Антиохия, за какъв ще се смяташ там?” — „Там, — отговори той, — ще се смятам за човек от простолюдието”. — Ами, — казвам, — ако отидеш в Цариград, там пък за какъв ще се смяташ?” И той отговори: „Почти за бедняк”. Тогава му рекох: „Ето така и светците, колкото повече се приближават до Бога, толкова по-грешни чувстват себе си. Авраам, когато видял Господа, нарекъл себе си прах и пепел (Бит.18:7). А Исаия казал: „Окаян и нечист съм аз” (Ис.6:5). Също и Авакум донесъл хляб на Даниила, който бил в ямата с лъвовете и му казал: „Вземи обеда, който Бог ти проводи”; а Даниил отговорил: „Спомнил си Си за мене, Боже” (Дан. 14:37-38). Колко смирено сърце имал той! Той се намирал в яма сред лъвове и останал невредим от тях и то не веднъж, а два пъти. И след всичко това той все пак се учудил и казал: „Спомнил си Си за мене, Боже”. Виждате ли какво е смирението на светците и какви са техните сърца? Дори и когато бивали пращани от Бога на помощ на хората, те по смирение са се отказвали, за да избегнат прославата. Както облеченият в копринена дреха, ако хвърлят върху му нечисти дрипи, бяга, за да не зацапа драгоценното си облекло, така и светците, облечени в добродетел, избягват човешката слава, за да не се осквернят с нея. А ония, които търсят слава, са подобни на гол човек, който иска да намери макар и малка дрипа или нещо друго, за да прикрие срама си: така и необлеченият в добродетел търси човешка слава. И тъй, светците, когато били изпращани от Бога на помощ на хората, по смирение са се отказвали от това. Моисей казал: „Господи, прати другиго, защото аз говоря, тежко и заеквам“ (Изх.4:10). Иеремия пък казал: „О, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад” (Иер.1:6). С една дума, всеки от светците придобил това смирение, както казахме, чрез изпълняване на заповедите. Но какво представя това смирение и как се поражда то в душата, — това никой не може да изрази с думи, ако човек не научи това от опит; само от думи това не може да се научи.“
Какъв действително съм аз – добър или лош? Не какъв си мисля, че съм, а какъв обективно съм. Как преценяваме своята телесна красота? Като стоим в тъмна стая или като светнем и се огледаме в огледалото? Разбира се, второто ни дава обективност. Така е и по отношение на духовната красота или грозота. И това е изключително важно, защото няма да се явяваме на конкурс за красота (който не е трагедия да загубим), а на съд, наречен Страшен, на който ще се определят вечни присъди.
Духовното огледало – това е сравнението ни с Бога и Божиите светии. Не се ли сравняваме с тях, значи стоим в тъмнина и сме в заблуда за истинския си духовен образ. Знатният гражданин на Газа считал себе си за големец и първенец в града, но когато започнал да се сравнява с по-знатните от него и дори с царя в Цариград, започнал да осъзнава, че е бедняк. Нашият духовен Цариград е на небето, Колкото повече човек се приближава до него, толкова повече светлината се увеличава и вижда по-ясно петната и дефектите си. И счита себе си за най-голям грешник!
Братя и сестри,
Св. вмчк Димитрий изкачил лествицата и се озовал в Божиите прегръдки по единствено възможния път – пътя на смирението. От ранна възраст той се оттеглял в малката вътрешна стаичка, където благочестивите му родители били поставили Господски и Богородични икони, и кандила. Там с часове се оглеждал в духовното огледало, очиствал душата си и търсел Божията благодат и сила. Украсил се с всички благоуханни качества, от които заслужава да споменем едно подобно на смирението парадоксално и неразбираемо за светския човек – страхът Божий. На гроба на един забележителен религиозен деец е написано: „Тук лежи тялото на един, който никога не се е страхувал от лицето на човек.“
Ние можем да кажем същото и за св. вмчк Димитрий, и дори нещо повече. Неговите мощи не лежат в пръстта, те мироточат като свидетелство, идващо от самата небесна тронна зала, че той стои пред Бога украсен с най-велики добродетели. Затова имаме пълна увереност да кажем "Той толкова се страхуваше от Бога, че не се уплаши от никой човек".
Толкова се страхуваше от Бога, че вместо да преследва християните, както му беше поръчано от императора, той започна открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя.
Толкова се страхуваше от Бога, че когато императорът го увещаваше да се откаже от вярата, когато и го подложи на тежки мъчения, той не се уплаши. Смело стъпи на най-високото стъпало на духовната лествица, удостои се с мъченическа смърт и сега се застъпва за нас, които тук на тази земя се колебаем и неуверено опитваме да стъпим на стъпалото на смирението.
Свещеникът е ограничен, той може само да насочва и приканва, но всеки лично трябва да го направи, както казва и авва Доротей „никой не може да изрази с думи, ако човек не научи това от опит; само от думи това не може да се научи.“
Нека всеки ден отделяме време за молитва и четене на евангелието и житията на светиите. И като забележим лошо в нас, да го коригираме с покаяние. Ние нямаме представа колко са ни загрозили греховете, а най-зле са тези, които се считат за порядъчни хора. "Не съм като този, не съм като онзи…" Нека не се сравняваме с паднали и грешни човеци, винаги ще намираме около нас по-окаяни. На тях ли искаме да се уподобим или на Христос и Неговите светии, един от които ярко свети като "първенец и големец" в небесния Йерусалим - св. вмчк Димитрий. Молитвите му да имаме. Амин.
Протойерей Красимир Кръстев
Църква „Св. вмчк Димитрий“ – Долна Митрополия
26.10.2025 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар