ПУСКАЙ ХЛЯБА СИ ПО ВОДИТЕ …

(13 НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ) 

„Пускай хляба си по водите, защото след много дни ти пак ще го намериш. От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята. Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.“ (Екл.11:1-3)

Днешното евангелско слово е актуално за всички, но с особено внимание трябва да бъде чуто от богатите. Господ учи: „богат мъчно ще влезе в небесното царство. И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ (Мат.19:23–24). За богатите спасението е трудно, защото мамона е демон, от чиито пипала никой не може да се освободи сам. Но Бог освобождава: „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“ Бог отваря духовните очи на земните богаташи (както на всички търсещи хора) да видят, че освен тленните съкровища, има и „съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат“ (Мат.6:20) И като видят, да поревнуват за тях.

Ние проповядваме това Съкровище, но всеки човек трябва сам да стори нещо, за да го получи. Какво каза Господ на богатия юноша? „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и го раздай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата“ (Мат. 19:21). Това е призив към монашество, което е съвършения път. Освен богат, евангелският юноша беше и самонадеян, и уверен, че всички заповеди е спазил, затова и отговорът за него не можеше да бъде друг. Но с това "ако искаш", Господ му даде свобода.

В книгата Еклисиаст има подобен смел призив: Пусни хляба си по водите! Тук се прави алюзия с доверието, присъстващо в търговията в древни времена. Случвало се често търговските кораби да се забавят много, преди да донесат някаква печалба от натоварената стока. Но въпреки това хората трябвало да поверят стоките си на тези кораби, т.е. да ги пуснат "по водите". Проповедникът (на еврейски Кохелет) вероятно е самият Соломон, но говорещ не от царска позиция, а като каещ се в края на живота си мъдрец. Осъзнал богатството като "суета и гонене на вятър", неговият призив е по-радикален - не само стоките, но и хлябът да бъде пуснат по водите. Тук хлябът е метонимия за цялото човешко препитание, т.е. призивът е подобен на Иисусовия към богатия момък. Но как ще се препитава човек, как ще живее, когато обещанието за възвръщане на инвестицията е отдалечено „след много дни ти пак ще го намериш“. Отговорът може да бъде само един – ще живее с вяра в Бога, Който се грижи за Своите верни чада. Можеш да пуснеш хляба си, само ако си готов да тръгнеш безусловно и категорично след Христа. Това правят монасите. Монахът се отказва от имущество, от семейство и от следване на своята воля, за да получи всичко от Христос.

Призивът на Кохелет е към смело упование в Бога, дори към приключение, но няма за цел да превръща старозаветните богаташи в монаси. Той просто призовава богатите към милосърдие, да дават щедро от дела си "на 7 души, даже и на 8".  Този така характерен за старозаветната литература израз „7, даже 8“ говори за пълнота (7) и надпълнота (8). В случая това е призив за голяма щедрост към много хора.

В същия дух призовава богатите към милосърдни дела и св. Йоан Златоуст: „Умивай греховете си в течащата край теб вода, тоест в бедните, които минават покрай вратите ти; в онези, които просят от теб хляб и вода, дреха, покой и измиване. Вземи ги при себе си, въведи ги в дома си, посади ги, нахрани ги, напои ги и стопли. Постъпвай така според силите си, а Бог ще ти въздаде стократно, както Сам истинно обеща. Ти сей, а Той ще възрасти… Ако тук скоро не получиш въздаяние за доброто си, ще го получиш, когато от този суетен свят преминеш в онзи светъл и вечен град, наричан горния Йерусалим… Дръж богатството, което Бог ти е дал, но не бъди сребролюбив… Не казвай: "Това е мое", а казвай, че то ти е поверено само за малко време, и раздавай повереното според заповедта на Този, Който ти го е поверил, тоест Бог… Постъпвай така и купувай с милостиня светлите небесни палати. И ако придобиеш дори най-малкия от тях, цената му ще бъде по-голяма от всички богатства на света. Помни, че с милостиня се купува Царството Небесно, ако само тя се дава от чисто сърце… Стреми се към такава милостиня, и милосърдието да бъде винаги с тебе. И когато така постъпваш, нито един враг няма да те победи, виждайки, че върху теб е печатът на Царя Небесен.“

За да се спаси богатия, той преди всичко трябва да бъдете милостив към бедните. Даващата ръка разсича пипалата на мамона, които го обгръщат. Така ден след ден сърцето на даващия се освобождава и разширява, а даденото на бедния отива направо в небесната съкровищница. Както казва св. Григорий Назиански: „Който раздава богатството си на бедните, той го употребява за полза на душата си“.

Кохелет предупреждава богаташа: „защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята. Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.“ Не може да не се сетим за неразумния богаташ, който разширяваше хамбарите, а не сърцето си към бедните. Внезапно бе поразен. Така внезапно идва и нещастието, за което предупреждава Кохелет – природните стихии унищожават всичко, съсипват бизнеса и разоряват собственика. Всъщност, това е по-мекият вариант. С метафората за дървото, което падайки, остава на мястото, където падне, проповедникът намеква за внезапната смърт на богаташа и невъзможността му да се поправи, така, както поваленото дърво не може да се дигне. Това е трагедията, от която трябва всеки да се пази – смъртта да го завари в състояние на духовна закоравялост, вързан от смъртен грях като сребролюбието.

„Пусни хляба си по водите, защото след много дни ти пак ще го намериш.“ Това е Божие обещание; трябва непоколебимо да вярваме в него, но и добре да го разберем. То съвсем не е за материален просперитет. Чувал съм такива глупости от протестанти: пускаш пари в църковната касичка и Бог ти ги връща пак в пари, но умножени по 100. Малко като формулата на Карл Маркс: Пари - Стока - Пари прим  (т.е. печалба) Та и тези протестанти вместо "стока" са сложили "църковна каса": Пари - Църковна каса - Пари прим. Това е сектантското просперитетно учение, което въобще не си заслужава да коментираме, а само да въздъхнем: Земно, твърде земно и комерсиално!

Братя и сестри,

Ние не очакваме "Пари прим". Печалбата, която търсим, е духовна, както казва св. Серафим Саровски - "припечелването на Светия Дух"! Затова „Пусни хляба си“ на бедния, дори да виждаш, че той отплава като кораб в далечината, често и без да се обърне. Печалбата със сигурност ще се върне: "Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Лк.6:38) Ще ви се даде добра мярка, но, обърнете  внимание, не в джоба, както очакват просперитетните евангелисти, а в пазвата? В пазвата, защото там е сърцето! Даденото материално благо ще се върне преизобилно като благодат. И сякаш за да откаже сребролюбивите свои сънародници от просперитетни мечтания, Кохелет отдалечава обещания отговор „след много дни ти пак ще го намериш.“ Това е напълно валидно и за нас, християните - не тук, в този грешен свят, трябва да чакаме да намерим умножен хляба, който сме пуснали, а „след много дни“, т.е. в Царството небесно! По Божия воля, и това може да се случи (и се е случвало), но като изключение. Тук от нас се иска да разтворим ръка, да не стискаме в нея нищо, защото всичко, което запазим за себе си, ще изгубим за вечността. Ние не сме собственици на нищо, ние сме настоятели на всичко. Собственикът е Бог, затова и въпросът пред всеки един от нас не е "какво мога да дам от моето", а "какво имам право да задържа от Божието." Ето, да вземем например един християнин, който има успешен бизнес. Как разсъждава той, когато разпределя печалбата? Спомня ли си Павловите думи: "Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни." (1Тим.6:8) или си казва: "От моята печалба аз ще си купя нова вила и луксозна кола, защото съм вложил моята предприемчивост и ум, ще инвестирам и "в нови хамбари", а за работниците ми - каквото остане, те са по-долна класа. За Божия храм пак не остана, но пък ще викнем попа да направи един корбан за успех на фирмата." Както казва един търговец на розово масло, добре описан от Алеко Константинов: "С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман". Така става винаги - когато човек гледа на бизнеса като на "моят бизнес", а не на възложеният ми от Бога, тогава неговата персона е на първо място, ближния е на второ място, а Бог - на последно място (на Него ще платя една такса "спокойствие" - ще подаря нещо дребно на Църквата). Точно обратно на Христовата заповед за приоритетите на любовта: 1. Бог 2. ближния 3. себе си. Чудно ли е тогава, че навсякъде властва зверска експлоатация на работниците?!

Християнинът-бизнесмен трябва да мисли друго: Бог ми е дал сили и ум, за да служа на тези по-немощни мои братя в Христа. По-добре да дам малко повече на слабите, а себе си да лиша от луксове. Къща, прехрана, облекло като имам - благодаря Богу." Това вече е жертва, доброволен сваляне на "егото" от трона. Това е споделяне на блага с нуждаещите се, което Бог винаги възнаграждава. Пускаме материалния хляб „по водите“ и получаваме другия, съвършения небесен Хляб – Господ Иисус Христос. Това е нашата вяра! Това е спасението – споделяне на Божиите дарове, общение с Бога и ближния не само с думи, но и на дело! 

Да споделим хляба си с някой, който не е вложил нищо в нашите успехи, не е лесно. Давайки материални блага, които сме заработили с пот, ние даваме от живота си,  жертваме себе си за ближния. Една чиста безкръвна жертва, с която ние се уподобяваме на нашия Господ, Който даде живота си за нас, без ние с нещо да сме заслужили тази милост. Бог да ни изцери от тази духовна парализа, с която ни сковават страхът от обедняване, егоизмът и сребролюбието. Да даваме земния хляб, за да получим небесния. Амин.

Протойерей Красимир Кръстев

Църква „Света Троица“ - Плевен

30.11.2025 г.