РАБОТИЛНИЦА ЗА АНГЕЛИ

(ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - ДЕН НА ПРАВОСЛАВНАТА ХРИСТИЯНСКА МЛАДЕЖ И СЕМЕЙСТВО)

Всяка година на 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Праведните Йоаким и Анна дълго жадували за своя рожба и Бог чул молитвите им, дарувал им момиче – пресветата Дева Мария. След толкова години мъка, каква радост! Но те били истински Авраамови чеда и като такива имали вярата на своя праотец. Както Авраам не се поколебал да вдигне нож над Исаака, така и те дарили обратно дара на Дарителя! Когато Мария навършила 3 годинки, те я завели тържествено в храма за да остане там и изучава Свещеното Писание, и с молитва да служи на Бога. Тържеството за въвеждането и в храма удивило целия Йерусалим. Най-напред вървели хор девици със запалени свещи, а след тях родителите водели за ръце Пресветата Дева. Със запалени свещи ги следвали техните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и храмовите служители.

Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя – за почуда на всички – сама изкачила петнадесетте стъпала и спряла на най- горното…

Това е много важен и символичен момент! Човешкият живот е една стълба, която върви или нагоре или надолу. Всяко дете се ражда невинно, но носи последствията от първородния грях и ако не му бъде дадена посока, ще последва тежнението на греха. Ще тръгне надолу. Затова първото, което трябва да кажем е, че родителите не могат да останат дистанцирани, да не възпитават детето и го оставят във вакуум. Вакуум няма, има гравитация на греховното, която дърпа надолу. Обърнете внимание, не говоря за „отглеждане“ на детето, а за неговото възпитание. Има огромна разлика и нашата чудесна дума „възпитание“ я показва. Питание означава хранене, а възпитание – да дадеш нещо повече от храненето! Да се погрижиш само за телесните нужди на детето, е равносилно да го оставиш във вакуум; злото постепенно ще го засмуче. Телесно обгрижено, а духовно - сираче. Както казва сръбският патриарх Павле: "За съжаление в нашето общество има деца, които са толкова бедни, че от родителите си не са получили друго ... освен пари." Така, че големият въпрос е: какво е това нещо повече от питанието, което трябва да се даде на детето? 

 Св. Йоан Златоуст дава точен отговор: „Майката, раждайки дете, първо дава на света човек, а после тя е длъжна в лицето на този човек да даде на небето ангел. Няма по-висше изкуство от възпитанието. Живописецът и майсторът творят просто безжизнени фигури, а мъдрият възпитател създава жив образ, на който се радват и Бог, и хората.“

Думата "възпитание" е гръцка и означава буквално "детеръководство". Светът  полагат големи усилия във възпитанието, но прилича на слепец, който се лута и не знае накъде да поведе своите деца. Детето трябва да бъде насочено нагоре, към целта, която Бог е поставил за всеки човек – богоуподобяването! Без ясно поставена цел, детето е изгубено. Родителите може (и е нормално) да имат различия по някои житейски теми, но по този въпрос трябва да имат пълно единодушие. Така било с Йоаким и Анна. Разказът, дошъл до нас по Предание, както и светите икони, ни ги представят хванали малката Мария за двете ръце и устремили се към Божия храм. Какъв знак за единомислие! И какъв очевиден (дори очеваден) отговор на въпроса "накъде". Към храма, пътя към храма е пътят нагоре, към Бога! 

Двамата родители сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнадесетте стъпала. Виждате ли колко е важно това първо стъпало, то задава не само посоката, но е мощен тласък, който детето ще усеща цял живот. Първите години малкият човек попива всичко от своите родители. Всяка дума, жест, поглед, интонация … всичко! Първото и най-важно нещо за детето е примерът на родителите. Живота, ценностите, акциите (действията) и реакциите. Детето се уподобява на своите родители, ако те са богоподобни, и то ще става богоподобно, ако са скотоподобни и детето ще оскотява с времето.

Първите 7 години са станали нарицателно за формиране възпитанието на човек. Психолозите и педагозите са развили много теории за циклите в човешкото развитие. Ние, като въцърковени християни, можем да прозрем Божия ред в живота на най-висшето Негово творение. Числото 7 е символ на пълнота и завършеност, затова и в човешкия живот можем да разграничим такива периоди по около 7 години. Първите два периода формират първото стъпало в живота на човека, а третият бих определил като кризисното стъпало, своеобразен изпит за успеха на родителите в това най-висше изкуство.

През първият период, от раждането до 7 годишна възраст, наричаме детето младенец. В този период майката има ключовата роля. Майчиното мляко, майчиният глас, майчината топлина, майчината целувка се явяват първите усещания – база за всички по-нататъшни усещания в живота. По своето устроение жената е по-емоционалната половина и нейното влияние върху емоционалния свят на детето е по-голямо. Бебето е крехко, тя е тази, която трябва да внесе в неговата душа любов, мир и хармония.

Вторият период е от 7 до 14 годишна възраст. Църковното наименование на този период е отрочество. Характеризира се със силна връзка с бащата. В този период той е моделът, който детето следва. Мъжът, като по-рационалната половина е отговорен отрокът да развие своя ум, и не само като разум, а като ум Христов. Това означава всичко в заобикалящия свят да бъде осмислено през призмата на православната вяра. Бащата е символ на реда и закона. Детето навлиза в обществото и се учи да спазва правилата. Постъпва в училище и развива воля и постоянство.

Третият период е от 14 до 21 години. "Земетръсен" период на кризи и хормони, на бунт против авторитетите и обществото. В този период се подлага на проверка родителския труд на майката (от първия период) и бащата (от втория период). В младия човек се появява желание да променя света (и Църквата), да реформира и дори разруши съществуващите структури. Младежът е съблазняван от всичко, което “въстава” - бунтарска музика, стремеж към независимост, романтични отношения, анархистки ценности, отричане на традицията... Колкото и правилно да е било възпитанието в първите два периода, трусовете са неизбежни. Но дори сградата да се разлюлява през този период, важното е да не се срути. През този период става напускането на семейния пашкул. Това не е лесно както за младежа, така и за любящите родители. Но е изключително важно да се случи, защото в противен случай се развива т. нар. "синдром на непрекъснатата пъпна връв". Младежът трябва не само в материално отношение, но много повече в емоционално отношение да се отдели от своите родители. Родителят не трябва да препятства това, а напротив, трябва да остави детето си на грижата на Божиите ангели.

Братя и сестри родители,

Първото стъпало е за нас. Ние сме тези, които трябва да доведем детето до първото стъпало. Ние, родителите, сме тези, които трябва да го въведем в храма. Ние носим отговорност пред Бога и пред народа си. Не само да дойдем на 40-ия ден за молитва над бебето, но много повече. Отговорност с ежедневния пример на личния си живот да проправим за нашето потомство път към храма и небето.

Мъдрият Соломон казва: „Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.“ (Пр.22:6) Вярвам в това Божие слово и затова смятам за 99 % сигурно, че родителите, които възпитават със слово и пример децата си в правия път, ще сътворят „жив образ, на който се радват и Бог, и хората“. Оставям 1 % възможност това да не се изпълни, просто защото вярвам и в свободната воля на всеки човек да отхвърли без никакво основание щастието.

Всеки родител трябва да признае пред себе си: моето дете е това, което аз съм сътворил. Аз съм бил лош и детето ми е лошо. Грижата за детето не започва с раждането. Плодът чува още в майчината утроба. Но какво чува, молитви или крясъци? Всяка нервност, всяка цигара или глътка алкохол се отразяват и после се чудим защо детето е с аутизъм или някакъв друг „-изъм“. Какво да кажем за възпитанието на новороденото? Много често има само „питание“ и в редки случаи объркани и хаотични опити за водене на някъде, към някакви ценности. Някъде около храма, но не в храма (там е за бабите). Но във всички случаи трябва да знаем: 99% от това, което детето възприема, не са нашите думи, а нашият пример. Ако трябва да откроя най-големия враг на доброто възпитание, това е егоизмът. По-лесно ни е да дадем на децата дистанционното или да им пъхнем в ръцете някоя електронна играчка, за да си освободим поле за реализиране на нашите егоистични желания. Или да ги разглезим, като им даваме всичко, за да не ни надуват главата с плач или просто за да ни обичат (и в двата случая все егоизъм). А най-добре да ги връчим на бабите и дядовците, докато отидем да се забавляваме (че младостта си отива). Всичко това се връща, защото егоистичният родител възпитава егоисти и трябва да очаква като подарък от децата тъжни и горчиви старини.

Нека помним: майката е длъжна не само да даде на света човек, но и на небето ангел! Църквата е „работилницата за ангели“. След покръстването на детето, родители и деца не трябва да пропускат нито една църковна служба. Детето трябва да попие от родителите благоговение пред иконите и светините, почит към свещениците и възрастните, любов към доброто и красивото, омраза към злото и вяра в Бога. Този църковен дух трябва да се пренесе в дома, защото семейството не е друго, а домашна църква. Така и семейството трябва да бъде „работилница за ангели“.

Колко прав е Златоустият проповедник: „Няма по-висше изкуство от възпитанието.“ И дори повече от изкуство. Мъдрият възпитател се уподобява на Бога, защото става творец като Него, създава ангели, „създава жив образ, на който се радват и Бог, и хората“. Амин.

Протойерей Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

21.11.2025 г.