ВСИЧКИ СМЕ ПРИЗОВАНИ КЪМ ИЗПОВЕДНИЧЕСТВО

(СЕДМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР)

    В днешната неделя поменаваме светите отци от Първия вселенски събор, които преживели много страдания и несгоди заради любовта си към истината. Те били не само просветени от Бога хора, но велики изповедници на правата вяра. Днес ще даваме често думата на един велик съвременен светец - преподобни Паисий Светогорец, който поставя една от най-точните диагнози на болното ни общество и Църква:

    „Днес се стремят да разрушат вярата и за да рухне нейното здание, бавно премахват камъче по камъче. Но за това разрушение са виновни всички: не само тези, които разрушават, но и ние, които виждаме как целенасочено се разрушава вярата и не полагаме усилия, за да я укрепим. Впоследствие тези развратители ще ни създадат още по-големи трудности, ще се озлобят на Църквата, на монашеството… На днешната ситуация може да се противодейства само духовно, а не по мирски. Бурята ще се засили още, ще изхвърли на брега всички боклуци, всичко ненужно, а след това положението ще се проясни. И едни ще получат чиста награда, а други ще плащат дълговете си... Сега мнозина се стремят да разложат всичко: семейството, младежта, Църквата. В нашите дни да радееш за народа - това си е изповедничество, защото държавите воюват против Бога. Законите, които държавите приемат сега са насочени пряко против Божия Закон.“

    Рушене камъче по камъче – това е лукавия метод на сатаната, защото една солидна крепост много трудно се превзема с директна атака. Такава атака по-скоро мобилизира защитниците. Виждаме обаче, че 35 години след преп. Паисий църковната сграда е още по-разядена. Икуменизъм, модернизъм, ереси и разколи. Камъче по камъче – така руши врагът.

    В държавите, особено от ЕС – аборти, проституция, порнография, хазарт, наркотици, хомосексуализъм, джендър-идеология, социални неправди – всичко върви към узаконяване.

    Глупаците мъдруват: спокойно, тези неща винаги ги е имало, ще отминат сами. Фалшиви пророци, за които пророкува Йеремия: „Как казвате: «Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас»? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. И лекуват раната на дъщерята на народа ми повърхностно, като казват: «мир, мир!», а мир няма. Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението ми.“ (Йер.8:8-12).

    Дяволът желае да ни успи, да приемем извращението за норма. И негови (не)волни съработници стават християни с талантливо перо, но объркан нехристов ум, издигнал човека над Бога и кланящ се на идола на хуманизма. Един от тях дори съветва православните да вземат Книгата с каноните, „да я целунат и оставят на рафта” като нещо излишно за Православното съзнание и живот. За такова отношение към Божия закон пророкът казва: "А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа." Не всички светци са били талантливи, но всички всички ересиарси са били. Таланти, които обаче са гледали отгоре на другите. Перо талантливо, но лъжливо!

    Обърнете внимание на думите на преп. Паисий: „Да радееш за народа - това си е изповедничество.“ Днес чистата любов към родината е осмяна и заменена с глобализъм. Глобализмът е откъсване от корените, абстрактна любов към далечния, а не към близкия. Защото кой е нашия ближен? Не просто този, който е в нужда, но този, който е в нужда и лежи ранен на нашия път! А на нашия път лежат първо нашите съграждани, нашите сънародници. На тях да помогнем, а след това да разширяваме сърцето си към целия свят. 

    За да тласне хората към глобализъм, дяволът първо ги тласка към другата крайност – нацизъм. Виждаме това ясно в историята на 20 век. Жалкото е, че днес християни, които по начало трябва да са патриоти, са заразени с вируса на глобализма и толстоизма. Да, още от времето на Лев Толстой и Махатма Ганди дяволът прокарва своите идеи за непротивене на злото с насилие при никакви ситуации. Какви са плодовете от толстоизма век и половина по-късно? Пасивност, мекушавост, квиетизъм (самовдълбочаване и търсене на душевен покой) – отровни двойници на православните добродетели.

    Преп. Паисий казва: „Всички ние сме отговорни да не позволим на враговете на Църквата да я съсипят. Макар че съм чувал дори и от свещеници да казват: „Не се занимавайте с тези неща, това не е ваша работа!” Те са станали безразлични и топлохладни, защото искат да бъдат добри в очите на всички и да живеят дълго. Но Господ казва друго: „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас” (Лк. 6:26). Ако безразличието е недопустимо за миряните, то колко повече за духовенството? Благочестивият човек, духовният човек, не трябва нищо да прави с безразличие. „Проклет, който върши нехайно делото на Господа” (Иер. 48:10)... Сега се води война, духовна война. Аз съм длъжен да съм най-отпред. Толкова масони, толкова сатанисти и всякакви други! Толкова бесновати, анархисти, прелъстени… Аз мога да видя какво ни чака, и затова ми е много болно. Устата ми е изпълнена с горчилка от човешката болка... Духът на топлохладността господства, мъжеството съвсем го няма! Как сме се развалили! Как ни търпи все още Бог? Днешното поколение е поколението на равнодушните. Разрешават на безбожници, на хулители да се изказват по телевизията. А Църквата мълчи и не отлъчва тези богохулници. А би следвало да ги отлъчва…“

    В Гърция наскоро приеха закон за еднополовите бракове. Как биха реагирали древните свети изповедници? Мисля, че биха казали на депутатите: Да, имате свободна воля да го сторите, но тези от вас, които са православни, от следващия ден сте отлъчени от Църквата. Никакъв достъп, никакви молитви и тайнства за вас. Анатема!

    Вярно е, че Църквата в Гърция възмутена зажужа като кошер, но чух само един-два архиерейски гласа, които споменаха думата „Анатема“. Скоро и те ще прегракнат, защото дяволът добре знае поговорката „Кучетата си лаят, керванът си върви“. Опасявам се, че ако това зло дойде до нас, картината ще е сходна и дори по-лоша. Ако вълкът напада стадото, овчарското куче трябва да лае, а не да подвива опашка. Пастирът трябва да скочи срещу вълците, а не да се снишава: Ама, не може така остро, ще ни отнемат субсидията, свещеническите заплати, в крайна сметка сме отделени от държавата, тя не ни е длъжна, любовта към различните и прочее опашати неща. Но пророческите думи на Йеремия изобличават такова страхливо мъдруване: „Ето, те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?“

    

    Преп. Паисий казва: „Ако ние не противостоим, тогава ще се дигнат от гробовете нашите предци. Те толкова са изстрадали за Отечеството, а какво правим ние за него? Опитайте се да бъдете мъжествени. Напрегнете се малко. Вижте какво търпят християните в другите страни. В Русия търпят такива гонения! А у нас такова безразличие. Ако християните не станат изповедници днес, ако не противостоят на злото, то разорителите ще станат още по-нагли. Но днешните християни не са бойци. Ако Църквата мълчи, за да не влиза в конфликт с държавата, ако митрополитите мълчат, ако монасите мълчат, то кой тогава да говори?.. Нерадивото духовенство успива народа, оставя го такъв, какъвто е, за да не се вълнува. „Вижте, - казват, - в никакъв случай не им говорете, че идва война, че идва Второто Пришествие, че трябва да се готвят за смъртта. Нека не се вълнуват хората!” А други поради лъжливо разбиране за доброто, казват: „Не разобличавайте еретиците, че са в прелест, за да покажем нашата любов към тях”. Днешният народ е замесен на вода. Закваската не е същата... Ако аз избягвам вълненията, за да не нарушавам своя плътски комфорт, тогава аз съм равнодушен към светинята! Духовната кротост е едно, а мекостта на равнодушието - съвсем друго. Някои казват: „Аз съм християнин. Трябва винаги да съм радостен и спокоен”. Но това не са християни. Това е равнодушие, мирска радост... Този, в когото присъстват тези мирски начала - не е духовен човек. Духовният човек е целият една непрекъсната болка, т.е. на него му е болно за това, което се случва, болно му е за хората, които погиват. И именно заради тази болка му се дава Божествено утешение.” 

       

    Такива духовни човеци са били и честваните днес отци от Първия вселенски събор. Пример за нас какво означава истинска духовност. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

16.06.2024 г.

ДОКАТО СЕ ИЗОБРАЗИ ВЪВ ВАС ХРИСТОС

(ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА)

    „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот. И кой ще издържи деня на дохождането Му, и кой ще устои, кога се Той яви? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя; и ще седне да претопява и чисти сребро, ще очисти синовете на Левия и ще ги претопи като злато и като сребро, за да принасят жертва Господу с правда.“ (Мал.3:1-3)

    Днес отдаваме почит на всички светии, които са просияли през вековете. На някои от тях знаем имената и почитаме техния подвиг, на повечето само Бог знае. Четем житийната литература и се удивляваме – колко различни човешки съдби, колко многообразна е Божията благодат! И все пак, има нещо общо в тях - за всеки от тях казваме „просиял е в светост“. Светостта има сияние, има светлина. Иконописците се сблъскват с тази трудност – да изразят по лицата на светците тяхната вътрешна светлина, а на лицата на грешниците да явят тъмнината.

    Когато създава фреската „Тайната вечеря“, Леонардо да Винчи също бил затруднен от това: трябвало да изобрази Доброто, въплътено в образа на Иисус, и Злото - в образа на Юда Искариотски. Леонардо прекъснал работа по средата и започнал да търси и да оглежда човешките лица като подходящ модел.

    Един ден, по време на църковно богослужение, се вгледал в лицето на едно от момчетата, които пеели в църковния хор. От него струяла светлина и доброта. Това бил съвършеният образ на Иисус Христос, точно което и търсел художникът. На другия ден го поканил в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици. Образът на Христос бил завършен. Изминали три години. "Тайната вечеря" вече била почти готова, но художникът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицетворение на злото. А вече започвали да го притискат да завърши фреската колкото се може по-бързо.

    И един ден, след дълго търсене, съвсем случайно Да Винчи най-после открил идеалния модел. В една крайпътна канавка лежал дрипав младеж – пиян, озлобен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, понеже нямал време да прави скици. Бездомникът бил пренесен дотам, без дори да разбере, а помощниците му го придържали прав, за да може художникът веднага да започне да го рисува. Леонардо успял да улови и пресъздаде цялото зло, открояващо се върху това лице. Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:

    - Вече съм виждал тази картина.

    - Как така? Това не е възможно... – попитал изненадан Леонардо.

    - Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един църковен хор, животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Христос.

    Какво развитие у един човек, и то само за три години! Младеж, който бил тръгнал да изкачва лествицата на съвършенството, паднал от нея и само за три години заприличал на дявола! Не знаем по ричините за падението на този млад човек, но Божията цел за неговия живот била осуетена.

    А целта е добре известна. Сам Господ ни я казва: „Бъдете свети, защото и Аз съм свет“. Всички християни са призовани да станат светии. Те са съвършено умити в Св. Кръщение и наречени от ап. Павел светии. Но положението на новопокръстения християнин е подобно на това на първия Адам преди грехопадението. Умит е от греха, но подобно на нашия общ прародител има зададена цел да се издигне от невинност към съвършена и изпитана праведност.

    Пасажът от книгата на пророк Малахия, който Ви прочетох в началото, обикновено се цитира във връзка с Господният Предтеча Йоан – Ангелът, който приготвя пътя пред Христа. Но този текст ни казва много повече. Една вярваща жена изучавала тази пророческа книга и когато стигнала до трети стих на трета глава, у нея се появило недоумение, какво ще рече: „и ще седне да претопява и чисти сребро“

    Тогава тя решила да посети майстор-бижутер, за да наблюдава неговата работа със среброто. Тя нищо не му казала относно причината, поради която е дошла, отговорила само, че изпитва любопитство към този занаят. Когато дошла, застанала зад него и започнала да наблюдава. Майсторът тъкмо загрявал парче сребро над огъня. Той и обяснил, че основното в процеса на обработка на среброто е да се държи то над най-горещата част на пламъка, за да изгорят всички излишни примеси и да бъде очистено.

      Тогава жената попитала:

   - И вие сте длъжни да стоите през цялото време пред огъня, докато протича процеса на очистването на среброто?

    - Да. И аз не само трябва да стоя и държа среброто в огъня, но не трябва и да го изпускам от очи. Ако го задържа твърде дълго и мигновено щетите ще бъдат непоправими.

    Жената се замислила за кратко и попитала:

    - А как вие определяте момента, когато металът е готов и е достигнал нужната чистота?

    Майсторът се усмихнал и отговорил:

    - О, това е много просто. Когато видя в него своето отражение.

    Каква чудесна илюстрация на духовни истини е този случай! Той ни показва великата цел, поставена пред всеки един от нас – християнин значи подобен на Христос. Означава, че сме помазани с мирото на Светия Дух, тъй както и нашия Господ прие помазание от небето. Призовани сме към богоуподобяване. „Чеда мои – простенва ап. Павел, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал.4:19)

    Този пример ни показва и защо са всички мъки, изпитания и страдания в нашия живот – за да се очисти среброто, за да грейне Божият образ в нас! Така Господ държи всеки от нас подобно на майстор-бижутер в очистителния огън, докато се изобрази Неговият образ в нас.

    Нека не ставаме малодушни в изпитанията и изкушенията! Да си спомним как ап. Павел увещава коринтяните: „Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.“ (1Кор. 10:13)

    Няма да ни остави Господ, не ни изпуска Той от очи, тъй както и майсторът-бижутер следи внимателно процесът на очистване на среброто!

    Божията грижа, разбира се, не е гаранция, че не може някой да се провали в изпитанията и бурите житейски. Добре знаем, че не са малко тези, които пропадат, както този нещастен младеж, позирал на Леонардо да Винчи. Причината обаче не е в Бога. „Верен е обаче Бог“ – акцентира апостолът - Той знае нашата сила и дава изходен път. Тъй че, ако се проваляме, то причината е изцяло в нас, в нашата неверност.

Братя и сестри,

    Нека на днешния празник, почитайки светците, които сияят на небето, да си напомним пак, че и те са били в плът като нашата и са чели същите Библии като нашите, но в доста по-нелуксозна подвързия. И все пак са победили! Имали са възможност да избегнат огъня на гонението и страданията, но е трябвало да се снишат, да замълчат, да се скрият. Ние, съвременните българи, сме станали специалисти в снишаването... Но древните християни са избрали друг път – на изповедничеството и мъченичеството.

  Има време за мълчание, но има и време, когато трябва да се говори, независимо от последствията. Когато ближният ти е онеправдан, издигни гласа си, не си казвай, както чух един човек „Че аз да не съм адвокат на бедните.“ Как напомня това на Каиновото оправдание: „Нима съм пазач на брата си?“ (Бит.4:9)

    Когато болшинството се гордее, че е толерантно и широкоскроено спрямо ЛГБТ-идеологията, снишаваш ли се и ти, за да не те помислят за закостенял и назадничав църковник? Мислиш ли си: какво значение има, че се руши семейството, нали с моето всичко си е наред?

    Ако е така, покай се! Защото „С мълчание се предава Бога“ – казва св. Григорий Богослов. Защото и в днешното евангелско четиво чухме гласа на Спасителя: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен“ (Мат.10:32) Пред човеците, братя и сестри, открито да застанем, с ясна църковна позиция, а не да се стаим, имайки „своя си лична вяра“, дълбоко скрита в някой мозъчна гънка!

    Нека говорят устата ни, нека и делата ни потвърждават нашата изповед! Тогава със сигурност ще дойде огън, очистващият огън на изпитанието. Няма светец, който да не е преминал през този огън! Ако няма огън в нашия живот, да размислим дали не сме се снишили и станали „тайни“ християни. Не се лъжете, няма такова нещо като таен християнин. Има такъв духовен закон – който не върви напред, върви назад и лицето му (понякога видимо само от Божиите очи), лека полека потъмнява. Да ни пази Бог от участта на този младеж, позирал навремето на Леонардо Да Винчи и уподобил се на предателя Юда!

    „Иисус Христос е същият вчера, и днес и вовеки“ (Евр.13:8). Така, както е очистил светците, така иска да очисти и нас от греховните петна, защото „Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя“.

    „Затова – ще завърша днешната проповед с този призив на св. ап. Петър - радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като постигате края на вашата вяра - спасението на душите“ (1Петр.1:6-9) Амин!

Свещ. Красимир Кръстев

Църква „Света Троица“ - Плевен

27.06.2021 г.