Скритото величие на Рилския светец

(Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски Чудотворец)

За най-великия български светец – преподобни Йоан Рилски Чудотворец – знаем, че е извършил много чудеса. Но ако се вгледаме по-внимателно в неговото житие, ще разберем: неговото величие не е в чудесата. Величието му е в това, че е постигнал целта на човешкия живот – да се съедини с Бога.

Чудесата не правят човека свят. Те са дар, който Бог понякога дава, а понякога – не. Светците не са търсили чудеса. Те са търсели Бога. Те не са се стремели „да правят велики неща“, а да станат други хора – хора с чисто сърце.

Такъв е бил и свети Йоан.

Още от младостта си той оставя света – раздава имота си, избира монашески живот и се оттегля в пустинята – първо на Витоша, а после на Рила. Живее в лишения, в пост и молитва, далеч от хората. Но не защото го дразнят. Не защото ги мрази. А за да бъде близо до Бога. Защото разбира, че може да даде на ближните само ако има какво да даде. И именно там, в скрития живот, той намира най-важното – живото общение с Бога. Намира благодат – и тя започва да прелива към другите.

И какво се случва? Хората сами започват да го търсят.

Не защото той ги привлича с обещания или някаква реклама, а защото Бог ги води при него. Болни и страдащи – светецът състрадавал с тях, носел тяхната болка в сърцето си и се молел, сякаш сам страда.

В житието му четем: „Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:
– Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря! Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.
– Деца мои – им казал той, – това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. Той се помолил горещо и обхванатия от нечист дух бил освободен.“

Братя и сестри, вижте това смирение. Светецът не казва: „Аз ще ви изцеля, моята молитва“, а казва „Само Бог може.“

Но вижте и още нещо – вторият необходим елемент за чудодейната вяра, за който св. ап. Павел пише: „Вярата действа чрез любов“. Любов – такава, че да почувстваш болката на другия като своя.

И именно в това смирение, съчетано със състрадание, Бог действа чрез него.

Ето тук е първият урок за нас: Бог действа не чрез силните, а чрез смирените и състрадателните.

Друг силен момент от живота му е срещата – макар и не лице в лице – с цар Петър.
Царят, който има власт, богатство и слава, търси отшелника. И когато му изпраща злато, свети Йоан го отказва. Не от презрение, а от духовно разбиране. Защото той добре знае: онова, което помага на един цар, може да погуби един монах. И пише писмо, което си заслужава да цитираме, според житието:
„Тези неща (злато) са потребни на Твое величество и на такива [като тебе]. Обаче дори и ти, увенчаният с диадема, не трябва да намираш сладост в тях, понеже е казано: „Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.“ И макар че е писано: „Силата на царя е богатството“, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече – за бедните и голите, и бездомните. И така, ако искаш заедно със земното да наследиш и небесното царство, бъди щедър, както е щедър нашият небесен Отец. Не се уповавай на неправда и не скланяй на грабеж; бъди кротък и тих, и благодостъпен за всички и нека очите ти са отворени за всички; нека елеят на твоето милосърдие да се излива върху всички; нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната; да излизат бедните радостни от твоя палат, а князете ти да отварят уста за похвали; да сияе твоята багреница със светлината на добродетелите ти, а въздишките и сълзите да са ти чеда; споменът за смъртта да ти идва винаги наум, а твоята мисъл да мечтае неленостно за бъдещото царство. Валяй се под нозете на твоята Майка, Църквата, прекланяй се усърдно и скланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царуващите и Господарят на Господстващите, като види толкова голямото ти усърдие, да ти даде ония блага, що „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.“ А царят, когато прочете това, мислеше, че е получил нещо велико, и след като го целуна с любов, пазеше го в пазвата си, сякаш някакво многоценно съкровище, и чрез честото му четене прогонваше мрака на светската размирица.“

Ето вторият урок: не богатството, което имаш или нямаш в този живот, те спасява, а отношението ти към него – какъв ставаш с него или без него.

Цар Петър има злато, но започва да пази в пазвата си друго по-ценно съкровище – думите на живота, написани за него от светец. И сам става светец. Пустинникът Йоан избира друг път, външно по-различен – бедността, тишината и скритостта. За да просияе и стане най-богатият българин на небето. Именно този негов избор става основа на нещо велико – Рилската обител, духовното сърце на България. Йоан не строи с пари. Той строи със святост. И Бог довършва в слава това, което човекът започва в смирение.

Ето как стигаме до най-важното за нас днес.
Ние често търсим:
• успех,
• признание,
• „резултати“ в духовния живот.
Дори във вярата започваме да търсим „чудеса“ – нещо извънредно, нещо силно, нещо, което да ни увери.

Но свети Йоан ни показва друг път:
• не търси чудото – търси Бога;
• не търси преживяването – търси покаянието;
• не търси да изглеждаш духовен – стани такъв в тайна.
Защото когато човек намери Бога, всичко останало идва на мястото си.

Затова и днес, когато почитаме паметта на свети Йоан Рилски, нека не само се възхищаваме от живота и чудесата му.
Нека се запитаме: Къде търся аз Бога?
• В шумното или в тихото?
• В показното или в скритото?
• В това да правя впечатление или в това да се променям?
Защото пътят на светеца не е недостижим. Той започва от едно просто нещо – от обръщането на сърцето към Бога.

И ако тръгнем по този път, макар и с малки стъпки, ще разберем защо Църквата казва: величието на свети Йоан не е в чудесата, а в това, че е станал Божий човек. Амин.

протойерей Красимир Кръстев