ОГНЕНИЯТ ПРОРОК

(ИЛИНДЕН)

    Свети пророк Илия е един от най-великите старозаветни праведници и могъщ изобличител на езичеството. Живял през IX век преди Христа по времето на цар Ахав. 

    Бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Името Илия значи крепост и той наистана се показал твърдина на вярата.

  От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?

    Етнолозите вероятно биха потърси отговора в това, че нашият народ е земеделски и за него е особено важно да почита този, който с молитва изпросва ценен дъжд за реколтата. Вероятно е така, но има място и фактът, че трудната съдба на българина го е направила скептичен към красиви слова. В своя консерватизъм той иска да види изява на Божията сила и да основе вярата си на истински чудеса. А точно това намираме в житието на св. пророк Илия. То е непрестанна поредица от велики Божии чудеса.

    Но това, което хората не виждат е цената на духовната сила, цена, която трябва да бъде платена. Божиите чудеса не идват без аскетично усилие от страна на човека. Човек трябва да съедини себе си с Бога, за да стане проводник на Неговата сила. Трябва да очисти душата си и да скърби за падението на народа така, както Бог скърби. Трябва да подчини своята воля на Божията, с една дума – да се съедини с Него във всичко. И колкото повече човек се съединява с Бог, толкова повече започва да вижда Божията любов към погиващите, любов стигаща до Божествена ревност! И сам започва да копнее за спасението на ближните, изпълва се с ревност за Бога.

    Такъв бил пророк Илия – изпълнен с огнена ревност за Божието име. Колко много ни липсва тя днес! Ние сме хладни християни. За нас важат с пълна сила думите на Христос от Откровение: „...зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те избълвам из устата Си.“  (Откр.3:15-16)

    Илия копнеел с цяло сърце за Бога. Велик постник, въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, пророкът вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за щастлив живот и земно благоденствие. Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като "небесен човек" и "земен ангел".

    Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахав и жена му Иезавел. Ето накратко историята, която е кулминация на неговия живот.

    Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав Вааловите жреци да принесат жертва на планината Кармил и после той да принесе. На когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. 

    Царят се съгласил. Заклали жертви. Множество народ с жреците и пророците на Ваал – около 450 души – се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и извикал към народа: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" (3Царе18:21)

    Но народът мълчал. Народът бил раздвоен. Какъв израз само! Да куцаш на две колена, значи да си раздвоен в богопоклонението. Такива били израилтяните - хем вярвали в Бога, хем прибягвали и към Ваал – едно от имената на дявола. Нещо като при нас българите – хем сме православни, хем като сме в нужда тичаме при врачки, баячки, куршумолеячки, екстарсенси … Тук даже не отварям темата за непрестанното упование в Бога преди всяко начинание и нужда. Когато сме болни, когато имаме нужда от помощ, съвет или нещо друго, към Бога ли първо поглеждаме или към телефонния указател с приятели? За Бога се сещаме едва накрая, когато живота ни се срине. Така е, защото не сме схванали вярната пословица „Бог не е последната надежда, а единствената!“ Той е във всичко и всичко зависи от Него, както мъдро отбелязва Соломон: „Ако Господ не изгради дома, напразно ще се трудят строителите; ако Господ не пази града, напразно ще бди пазачът.“ (Пс.126:1)

    От зората на човечеството дяволът се опитва да внуши, че не на Бога, а на него трябва да се отдава почит, защото той владее природните сили. Когато откритото поклонение на дявола е неприемливо, той се задоволява и с това да насочи хората да обожествяват творението, да издигат идоли, само и само да ги отклони техния Създател. Заслепява умовете на хората, за да не размислят, че зад чудната хармония на вселената стои всесилен и премъдър Творец. За св. Василий Велики вселената представлява сякаш някакво училище, в което разумните души се учат да познават Бога. Да не познаеш Твореца, съзерцавайки света, това означава да не виждаш нищо посред ясен и светъл ден.

   Четете Библията и нейното продължение – житията на светиите! Това са книгите, които разкриват великите Божии дела и осветляват дявола като узурпатор и измамник.

    Това ни се разкрива и в грандиозното събитие на планината Кармил. Представете си картината – 450 жреци на Ваал викат и крещят, но всичко е напразно. Нищо не станало, никакъв огън не слезнал от небето.

    Сред настръхналото множество виждаме и самотната фигура на св. пр. Илия. Той направил жертвеник и около него окоп, заклал теле и го положил върху дървета. "Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

    Колко мъдро постъпил пророкът! Както знаем добре, мокрото дърво не може да пламне по естествен начин, трябва свръхестествена намеса. Така пророкът отрязал всякаква възможност за спекулации от рода на това, че е използвал слънчевата топлина за запалване на огъня или някакъв друг трик. Това винаги са били методите на шарлатаните, методи, немислими за Божий човек, какъвто бил св. Илия. 

    А методът на Илия бил молитвата, упованието само на Бога. Пророкът се помолил пламенно и върху жертвата паднал огън от небето, и я изгорил.

    Народът видял това и до земята се поклонил на Истинския Бог. Посрамените жреци на Ваал били избити. Обилен дъжд напоил земята.

    Това е Божията сила! Това се случва и до днес в живота на светиите – на всички тези, които се съединяват с Бога. Колко просто е всичко, съединиш ли се с Бога, Неговата сила започва да се изявява и чрез теб! Колко просто и същевременно неимоверно трудно. Трудно, защото изисква да се очистиш от проказата на греха, която дълбоко ни е поразила. Толкова трудно, че отнема цял един живот…

    Лесните чудеса винаги са от лукавия: плати таксата, сложи две бучки захар под възглавницата, на сутринта ги донеси и ще ти кажа бъдещето… Такива "пророци" и "чудотворци" днес много и всички са от типа на „Вааловите“.

    Има и друго уникално нещо при св. пр. Илия. Той е единствен избраник Божи, чийто живот не завършва като у другите човеци (дори и най-славните сред пророците) - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница. След като пророкувал 25 години, край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

    Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, точно преди появата на антихриста, както Сам Господ е предсказал: "Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." (Мат. 17:11)

    Свети Илия – един пророк, чийто живот бил изпълнен с Божия огън! Нека и ние бъдем огън: с огнени думи, огнена вяра, огнена молитва, огнен живот. Само това подобава на християните в Долни Дъбник – да бъдат като своя небесен покровител. Само така ще имаме надеждата за огнено възнесение, подобно на това, с което пророкът напуснал този свят и влезнал в Царството Небесно. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник

20.07.2023 г.

ЧИЯ РЪКА Е СЪЗДАЛА ТАЗИ КРАСОТА?!

    В днешния ден честваме паметта на св. великомъченица Варвара. Тя била предадена на мъчения за вярата си и посечена с меч от собствения си баща – Диоскор. Той живял през времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Бил богат и знатен човек, но останал вдовец. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и полагал големи грижи за нейното възпитание, но не в християнството, а в езичеството, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал далече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

    Веднъж девойката, загледана в природната красота, започнала да размишлява:

    - Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

    - Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство, ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

    По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае.

    Варвара пораснала, Диоскор вече мислел да я омъжи, но тя отхвърляла разговорите по този въпрос. Веднъж се наложило за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

    Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людете от вечното осъждане. Сърцето на девойката приело с неописуема радост благата вест за спасението и тя скоро се покръстила.

    Диоскор се завърнал, но новата вяра на дъщеря му не го зарадвала, а напротив - довела го до ярост. Сбъднали се думите на Спасителя: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята – не мир дойдох да донеса, а меч. Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. Врагове на човека ще станат собствените му домашни“ (Мат.10:34-36)

   Дискор останал верен на езическите богове и ожесточил сърцето си дотам, че убил собствената си дъщеря. Ние днес ще размислим за това странно явление – идолопоклонството, което отприщва такива пагубни страсти.

    Идолопоклонство! Не е ли то останало далече в миналото, не е ли отдавана победено от християнството?

    Прочетох във Фейсбук следния анекдот: Едно дете се похвалило на другарчето си: „Казах на тате, купи ми Айфон, и той ми купи. Обичам Айфон.“ А другото отговорило: „И за казах на тате, направи ми чай, и то ми направи. Обичам тате“.

    Няма да сравняваме различните дарове – Айфона и чая, по-важното в случая е, че едното дете насочило обичта си към Дарителя, а другото – към дара.

    Подобно нещо се случило и в историята със св. Варвара и баща и Диоскор. Години наред Варвара наблюдавала Божието творение и в нея се зародило благоговение пред Твореца. Тя правилно възприела слънцето, звездите, красивите планини и реки като знаци, които сочат към един всесилен и премъдър Творец. Затова, когато чула благата вест, сърцето и прегърнало истинния Бог.

    Питаме се, защо Диоскор и всички като него не схващат очевидната истина, че идолите са творения на човешки ръце, направени от злато, сребро и камък? Проблемът, както често се оказва, не е толкова интелектуален, колкото морален. Идолопоклонството е нелогично, затова и го нарекох „странно явление“. Истината е, че сърцето на Диоскор останало вързано за земното. Очите му не искали да се отместят нагоре, към Създателя. Както всички идолопоклонници, той търсел просто да омилостиви боговете на слънцето, звездите и планините. Тук дори не става дума за някаква любов към идолите, както детето, което обикнало подарения му Айфон. Диоскор просто искал природните стихии да го оставят на спокойствие, да върви бизнеса. Бил готов да си плаща „такса спокойствие“ като принася жертви на идолите, защото те (за разлика от Христос) не искали от него духовна промяна. А той само това и желаел - да го оставят да живее за себе си и да му е добре на земята. Страхувал се от природните стихии, защото се страхувал за земното си благоденствие. И от страх станал роб на творението, поклонил се на идолите, което Бог забранява: „Не си прави кумир и никакво, изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята." (Изх.20:4) 

    В резултат на тези си страхове Диоскор изгубил способност за разумна преценка – неразумното му сърце се помрачило, както пише за такива хора св. ап. Павел: „Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение, понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. Те казват, че са мъдри, но загубиха разум и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги.“ (Рим.1:18-22)

    Забелязвате ли Павловия акцент – всички познаха истината, т.е. никой няма интелектуален проблем, защото творението говори на всички. Творението е достъпно за телесните очи на всеки човек, но не всеки пожелава да погледне с духовните си очи в посоката, към която сочи то – Бог, Творецът!

    Затова Божият гняв спрямо Диоскор и управителя Мартиан не се забавил. Още същия ден, когато била посечена св. Варвара, се вдигнала страшна буря и двамата гонители били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят.

    Древните езичници обожествявали природните стихии, правили техни идоли и им се кланяли. В наши дни неоезичеството отново процъфтява, вече по-рафинирано. Неоезичници и идолопоклонници са всички, които не виждат зад творението Твореца. Това са всякакви езотерици, пантеисти, дъновисти и пр. Говорят за сливане с майката-природа, за зареждане с енергии от природата и т.н. Те активно пропагандират своите заблуди чрез медиите и киното. Един пример за това е филмът „Аватар“.

    Екологичното движение, което по начало има благородната цел за опазване на природата, също е на път да стане жертва на дявола. Това се случва като в него бавно и неусетно се инжектира пантеистична идеология, т.е. вече не се говори за опазваме, а за обожествяваме на природата. Чрез различни екоорганизации дяволът протяга пипалата си към най-идеалистично настроените хора – нашите младежи.

    Християнинът трябва да осъзнава своята отговорност към творението като негов стопанин и управител от името на Бога. Заповядано ни е още в Едем да „обладаваме и владеем“ творението. Затова трябва да го изследваме и изучаваме без никакъв страх уверени, че това ще ни води все повече към благоговение пред Твореца. Науката представлява такъв задълбочен поглед към творението, вникване в природните закони, които всъщност свидетелстват за наличието на премъдър Законодател.

    Немският физик Вернер Хайзенберг, удостоен с Нобеловата награда за 1932 г. за създаването на квантовата механика казва: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

    Дяволът лансира в масовите медии псевдонаука или някаква повърхностна популярна "боза", която в най-добрия случай представлява само първа глътка от чашата на науката. Но ние не трябва да се плашим от истинската, сериозната наука и да затваряме очи и уши за нея. Тя сочи към Твореца и трябва да бъдем уверени, че колкото повече задълбочаваме в нея, толкова повече се доближаваме до Бога.

    И колкото повече доближаваме, толкова повече разбираме своето човешко нищожество и Божието величие, както е писано: „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които си поставил, казвам си: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкото същество, та се грижиш за него?“ (Пс.8:4-5)

    И ние с вас, братя и сестри, трябва всеки ден с благоговение да поглеждаме към Божието творение, независимо дали с просто око или въоръжени с микроскоп и да възкликваме като св. великомъченица Варвара: „Коя ръка е създала тази красота?“

    Това е ръката на нашия Бог и ние няма да престанем да се учудваме, че този всемогъщ и премъдър Творец желае да общува с нас, нищожните и грешни същества, да има с нас истинско общение в лицето Иисус Христово.

    Затова ще вдигаме духовния си поглед нагоре и заедно с Давид ще пеем: „Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“ Аз ще търся, Господи, Твоето лице.“ (Пс.27:8) Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

църква "Света Троица" - Плевен

04.12.2022 г.