Свети Димитрий: Благоуханието побеждава вонята

(Димитровден)

Автор: Протойерей Красимир Кръстев

Днес се събираме, за да почетем паметта на един от най-великите закрилници и молитвеници пред Божия престол – свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец.

Но първо да уточним: той е бил кмет на Солун, но не е само Солунски закрилник. Освен вселенски светец, той е небесен закрилник и на нашия град – Долна Митрополия. Всички знаем за неговата смелост, за чудотворната му помощ. Но малцина от нас познават в дълбочина историята на неговото прославяне от Бога и защо в църковния календар той не е изписан като Солунски Чудотворец (което, разбира се, е вярно), а като Мироточиви.

Нека за момент се върнем назад във времето – на границата между III и IV век, в древния град Солун. Свети Димитрий бил роден в семейството на управителя на града. Родителите му били тайни християни, които го възпитали в любов към истинския Бог. След смъртта на баща си, Димитрий бил назначен от император Максимиан Галерий за нов управител на Солунската област с една основна задача – да преследва и унищожава християните.

Но младият Димитрий направил точно обратното. Той открито изповядал вярата си и започнал откровено да учи солунчани на Христовата истина. Когато императорът научил за това, побеснял от гнева си и при пристигането си в града заповядал Димитрий да бъде хвърлен в тъмница и жестоко мъчен.

Именно там, в подземната тъмница, светецът бил прободен с копия на 26 октомври 306 година. Гонението тогава било толкова жестоко, че езичниците не просто отнели живота му, но искали да заличат и самият спомен за него.

Историята ни разказва за една дълбока и вълнуваща подробност, която пребъдва като духовен символ през вековете. За да поругаят и сквернят тялото на светия мъченик, мъчителите го хвърлили в мръсен, застоял водоизточник (помийна яма) близо до тъмницата. Те вярвали, че така ще унищожат останките му и ще спрат уважението на вярващите.

Но те си правили сметките без Бога. Става тъкмо обратното!

Там, където човешката злоба и грях хвърлят нечистотия, Божията благодат извършва най-великото си чудо. Водата в този мръсен и изоставен водоизточник не просто се очистила – тя се превърнала в жива и изцеляваща вода. Християните, които тайно слизали при това място, започнали да се мият с водата и да получават пълно изцеление от най-тежките си болести. Водата, която езичниците мислели за омърсена, се превърнала в извор на духовна и физическа чистота.

По-късно, когато преследванията се прекратили, над мястото на неговото погребение бил издигнат величествен храм. А тялото на светеца било поставено в специален ковчег (рака) в олтара и започнало да източва благоуханно и чудодейно миро – гъста, благоухаеща течност, която дарявала здраве на всеки, който се докосне до нея с вяра. Поради това велико чудо в историята на Църквата свети Димитрий получава названието Мироточиви. Това лято имах възможност да се поклоня на светеца в неговия храм в Солун. Още се виждат следи от тръбите, прекарани от раката с мощите до подземието. По тези тръби се е стичало светото миро и от подземието тръгвало като благоуханен и целителен ручей.

Руският монах Исаия (1489 г.) в своите пътеписи от посещението си в Солун пише за изтичането на мирото от мощите на светеца следното: „В празничния ден на светеца от тях изтича толкова много свето миро, че е невъзможно да бъде събрано. По вада [канал] то се изтича от раката в морето…“

Разстоянието от храма до морето е 700 – 800 м. Преданието разказва, че болни хората се струпвали на този целебен ручей и се помазвали с божественото лекарство. Днес, след връщането на мощите на св. Димитър обратно в Солун през 1978 г., светецът продължава да мироточи и да благоухае, но вече под формата на капки.

Братя и сестри,

Историята за мръсния водоизточник и целебното миро носи дълбок урок за всеки един от нас.

Много често и нашите сърца приличат на такъв замърсен водоизточник – изпълнени с грехове, обиди, страсти и светски грижи. Бог е пресвят и няма да дойде в нечисто сърце. Как се грижим само за чистотата на телата и домовете си! Мием се редовно, разчистваме боклуците, винаги почистваме тоалетната … А за чистотата и реда в душите ни какво да кажем? Само един ден без молитва и духовната воня става толкова силна, че небесните жители си запушват носа. А ако са повече дни?

Лошото е, че с душевната си помия заразяваме и околните. А най-жалкото е, че миризливият дотолкова привиква със своята воня, че почва да не я усеща. Затова Църквата се моли да се отворят духовните ни сетива за истината.

Но историята на св. Димитрий ни носи добра новина: няма място, колкото и да е нечисто, което Божията любов да не може да пречисти. Бог е Който очиства, защото не от Димитрий идва изцелението, а от Христос чрез Димитрий. Затова, да отворим за Бога сърдечните си двери!

Ако допуснем Господа Иисуса в сърцето си, така както Той слезе в нечистия Солунски водоизточник, Той може и нашата душевна нечистотия да очисти, и да ни превърне в извор на благодат и любов. Тогава ще станем Димитриевци за хората около нас – не болест, а лекарство.

Нека днес изпросим молитвеното застъпничество на свети великомъченик Димитрий Мироточиви. Нека той да изпроси от Господа за нас не само физическо здраве, но най-вече – очистване на нашите души и сърца, за да станем и ние съсъди на Неговото благоухание.

По неговите свети молитви, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин.