КАТО ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ

(ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА- НА СВ. ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА)

    Църквата е постановила днес да си спомним за светите отци чрез един текст от планинската проповед на Иисус. Той разкрива една обща за всички светци черта, в която ние ще опитаме да вникнем – доброто безгрижие. Под "добро безгрижие" трябва да разбираме не да сме бездейни или безотговорни, а да не сме свръхразтревожени.

    Да погледнем функционирането на човека. Командният център е в главния мозък, а чрез тялото се реализира умствената и емоционална дейност.  Всеки орган е свързан чрез неврони с мозъка. Органът подава или получава сигнали, но "акцията" или "реакцията" зависят от мозъка.  Командите, планирането, отговорността .... всичко е в главата. Мирът или тревогата се зараждат в главата и преминават към тялото.

    Чрез кръщението всеки от нас е направен член на едно уникално тяло - Тялото Христово. Но освен, че е поставен като член, всеки човек трябва и да заживее като член, ще рече, под управлението на Главата - Христос. Ако така заживее, мирът на Христос ще се разпростре и в него като член на Тялото. В противен случай имаме гротеска. Представяте ли си примерно ръка, която не е управлявана от мозъка, ръка, която сама мисли и взема решения! Пълен хаос, защото главния мозък е в главата, а не в ръката!

    И така, за да има мир - вътрешен и с окръжаващите го хора, християнинът трябва да живее във връзка с духовната си Глава така, както телесния орган - с главния мозък. Тогава той ще действа като жив член на Тялото - хармоничен, и координиран. Щастлив и блажен!

    Към това ни призовава Господ, и то във всеки аспект на живота: „… и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.“ (Мат.6:27-32)

    Спираме да четем точно преди кулминацията на текста, за да размислим каква е причината за доброто безгрижие. Или по-точно кой. Този, Който чрез ап. Петър ни призовава „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1Петр.5:7). Господ, нашият Бог, Той се грижи, защото Той е Главата на Тялото!

    Но защо тогава се зовем християни, а живеем така многогрижно и тревожно?

    Проблемът е, че ние сме свикнали от нашия светски живот да живеем „безглави“. Идваме в Църквата, но сме свикнали да живеем без Бога и да се оправяме без Него, сами да сме си и глава и тяло. Още с отваряне на очите сутрин започваме трескаво да планираме, да анализираме, да звъним телефони. Оставяме вярата за неделя, а през седмицата живеем като безбожници. Или почти, защото вечер се сещаме, че сме християни и падаме на колене да изкажем допуснатите грехове, да оплачем грижите и умората си. Не ни минава през ум, че християнинът може и трябва да живее по друг начин. Да живее безгрижно. Това е нормалното за вярващия. А ние сме станали някакви странни, "нощни" християни - през деня се лутаме в тъмнина, а вечер,  преди да си легнем, съсипани от грижи, гледаме да "се свържем" с Бога, т.е. да пуснем светлината. Като не можем през деня да имаме мир, поне да се успокоим за нощния сън. Все нещо е (със сигурност по-добро от "неделното" християнство), но и този цикъл, в крайна сметка, е уморителен.

    Отделен от Бога, човек е една голяма нула. „... Наистина, животът на всеки човек е като полъх. Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.“ (Пс.38:6-7).

    Това е човекът – слабо, крехко и нервно същество. Докато нещата са в наши ръце, никога няма да имаме сигурност, а като няма сигурност, няма и мир. Но когато човек, тази голяма нула, се прилепи до единицата, става велика десетка!

    И така, трябва да се прилепим към Бога, да живеем свързани с Главата - Христос. Както вече казахме, за да достигне сигналът от мозъка до члена на тялото, те трябва да бъдат свързани с неврони. Няма ли неврони, няма свързаност, органът е на практика мъртъв. Има го, но не реагира на мозъка. Такива сме били и ние преди да се свържем с Бога – биологично живи, но духовни мъртъвци. 

    А сега, когато вече сме вярващи, връзката е възстановена. Думата "религия" това и означава - съединявам, зашивам отново. Тази наша връзка трябва да укрепва, вярата да расте и да бъдем ръководени от Бога. За съжаление, с нашето "неделно" християнство, ние сме дискредитирали думата "религия" и под "религиозен" хората вече разбират двуличник, който в храма е един, а извън него живее като езичник - трепери за хляба, за работата, за всичко, сякаш няма за него Господ, Който "... е мой пастир, от нищо няма да се нуждая" (Пс.22:1). Господ наистина е Добрият Пастир, въпросът е дали е "мой", дали лично и ежедневно съм свързан с Него?! Като вярващи, това трябва да бъде единствената ни грижа – връзката с Него!

    Какво правим ние, за да растем телесно? Дали растем с напрягаме на ума, с планиране и изясняване механизма на растежа? Не, просто следваме заложеното ни – да се храним, да пием, и така растем.

    Какво правят полските кринове? Напрягат ли се да дадат красив цвят? Има ли въобще в тях мозъчна дейност, задават ли си въпроси от рода: кога точно да поникна, кога да разцъфна, как да дам точния цвят …

    Не, разбира се! Растението просто следва вложения в неговата природа стремеж към вода и слънце. Всичко останало си идва само. Големият индийски поет Рабиндранат Тагор пише: „Помолих дървото: „Разкажи ми за Бог.“ И то разцъфна.“ Чрез плода си, дървото свидетелства за Твореца.

    Още при сътворението Бог, чрез Своето Слово, е вложил във всяко Свое творение собствен замисъл и така „пренася” Своите нетварни божествени енергии в границите на тварното битие. И тварта следва зададената цел. „И каза Бог: „Нека земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си по земята.“ И така стана.“ (Бит.1:12) Семето е даденост, а плодът - зададеност. (По тези въпроси преп. Максим Изповедник развива своето учение за логосите на тварите.)

    Така е и при човека, той също трябва „да разцъфне“. При човека образът Божий е даденост, богоподобието – зададеност. Бл. Августин казва: „Ти си ни създал за себе си и неспокойни са сърцата ни, докато не намерят в Тебе покой“. Радостта и мирът са сред плодовете на Светия Дух. И понеже са плодове, те трябва да израстват по естествен начин от връзката на човек с Бога, както дървото пие вода от почвата и светлина от слънцето.

    И ето кулминацията на днешния текст: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“

    Това не би трябвало да е странна заповед, защото Божието царство и Божията правда са слънцето и водата за всеки от нас. Търсим ли ги, плодовете ще израстат сами. Православието вярва, че човекът е създаден добър, за да стане съвършен. В него е вложено да се стреми към Създателя, просто той трябва да следва този стремеж. „Човешката душа е по природа християнка“ – казва Тертулиан. Покаянието на блудния син пък е описано като идване на себе си.

    И ние, братя и сестри, е време да дойдем на себе си. Да спрем да треперим за хляба, за облеклото, за къщата…

    Да подигнем очи нагоре, да укрепим връзката си с Бога и така да изпълним предназначението си на тази земя. Християнин, който непрекъснато трепери да не го съкратят, да не го окрадат, да не го измамят или лишат от наследство, е като дърво, което не дава плода, за което е посадено. Хората ще го презират, а и вечната му участ ще е нерадостна. Истинската свобода не е в това да имаш много пари, а в това да нямаш идоли, малки домашни „богове“. В 21 век те хитро са се преименували. Вече не са мамон, а „висок жизнен стандарт“, „модни тенденции“, с които трябва да сме в крак, и прочее. Това „високо“ и „бързо“ темпо ни се задава от духа на този свят, който не е Божий. То постоянно надхвърля нашите действителни нужди и ни кара да се хващаме на хоро, което не е нашето. Трябва да се пуснем от него, да изхвърлим идолите от живота си. А за да нямаш идоли, трябва да имаш велик Бог!

    Днешният неделен празник отново ни напомня за тези, които разцъфтяха и с плода си прославиха своя Създател - светите отци. „Праведникът ще разцъфне като палма, ще се издигне като ливански кедър" (Пс.91:13). Високо издигат ръст светиите и с примера си зоват нас - да не бъдем маловерни, а по-често да поглеждаме нагоре: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?" (Мат.6:26)

    Каква по-голяма свобода от тази на небесните птици?! Как искаме и ние да се реем волни като тях! Но, вижте, те не носят къщи на крилете си, не си сменят перата всеки ден, за да угодят на нечий вкус. Не съм забелязал и някаква мода при птичите гнезда.

    И ние, братя и сестри, като птиците сме родени за полет, за духовни висини. Такива духовни орли са били светите отци. За тях св. пророк Исаия казва: „ще дигнат криле като орли“ (Ис.40:31) Нека като тях се отвържем от грижите за земното и се привържем към Небето! Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

13.07.2024 г.

БЕЛЕГЪТ НА НЕЯВИЛИЯ СЕ АНТИХРИСТ

 

(За едно лошо безпокойство)

В последните години избуяват с пълна сила всякакви мнения, свързани с последните събития от човешката история. Могат да се срещнат всякакви пророчества, видения и тълкувания от знайни и незнайни свещенослужители, старци, богослови и монаси, които настояват, че Антихрист е вече роден и всеки момент ще започне да поставя на дясната ръка или на челото страшния си белег, под формата на микрочип.

    Няколко дни след катастрофата в Чернобил, когато целият свят бил превъзбуден, десетки хора отивали при преп. Порфирий Кавсокаливит и го питали: „Какво ще стане сега? Ще дойде антихристът и ще ни сложи печат с числото 666?”. Тогава се състояла една беседа на стареца с Атанасий, днешния митрополит Лимасолски.

    „Разкажи ми, дете мое – започнал разговорът преподобния – какво ти каза геронда Емилиан за числото 666 и за антихриста?”

    Аз му отговорих: „Геронда, той ни каза, на една от последните ни беседи, да не се вълнуваме. Да се съсредоточим върху това, да имаме жива връзка с Христос. Що се отнася по въпроса за антихриста, не следва да му обръщаме внимание, защото в противен случай, той, а не Христос, ще заеме централно място в вашия живот.”

    Само докато кажа това, старецът удари с ръце по кревата, на който лежеше и каза: „Какво говориш, какво говориш, дете мое?! Слава Тебе, Боже, че намерих един духовник, който е съгласен с мен. Ти знаеш ли, дете мое, какво натвориха в света повечето духовници? С това число 666 превъзбудиха хората, създадоха цял куп проблеми, в семейството, в съзнанието на хората. Хората загубиха съня си. За да заспят използват психотропни препарати, приспивателни. Какво е това? Христос, дете мое, не иска това да бъде така. Да ти кажа ли още нещо?”

    Аз отвърнах: „Кажете, Геронда.”

    Той каза: „За нас християните, за нас, които живеем в Христа, не съществува антихрист. Кажи ми, ти можеш ли да седнеш тук, на кревата, на който аз седя?”

    — „Не, Геронда.”

    — „Защо?”

    — „Защото трябва да седна върху вас и ще ви смачкам.”

    Тогава отец Порфирий попита: „А кога ще можеш да седнеш тук?”

    — „Когато вие станете, тогава ще мога да седна” — отвърнах аз.

    „С душата, дете мое, — продължи старецът, — се случва абсолютно същото. Когато имаме в душата си Христос, може ли да влезе антихристът? Може ли да влезе каквато и да е противоположна същност в душата ни? Днес ние, дете мое, нямаме в себе си Христа, затова и се безпокоим за антихриста. Когато успеем да вместим в себе си Христос, тогава ще стане Рай. Христос е всичко, така говори, дете мое, на хората, и ние не се боим от Неговия враг.“

    Това не е богословско тълкуване, но усещаме със сърцето си, че е вярно, че това са духоносни думи на светец, думи, които резонират дълбоко в нас. Те ни носят мир и насърчение, без да ни приспиват за опасностите.

    Проблемът е, че ние днес живеем в информационно претоварена среда и тези благодатни думи скоро се сблъскват с мненията на други „авторитети“, дори и от средите на светогорското монашество, които размахват своите конспиративни теории. И отново започват страхове и вътрешни борби.

  От 1981 г. започна да се разпространява мнение, напълно несъгласно с православното Предание. Неговите привърженици твърдят, че печата на антихриста се приема при покупка на стоки с поставен върху тях баркод, които компютърът чете като 666.

    В Русия вече няколко десетилетия не стихват вълненията около т.н. ИНН /индивидуален налогов номер/. Това е добре известният ни баркод, поставян върху всеки етикет. За никого не е тайна, че в двете кодови системи — UPС (САЩ и Канада) и EAN (Европа) — линиите, отделящи двете групи цифри, компютърът чете като шестици. Получава се така, че апокалиптическото число 666 скрито присъства във всички баркодови обозначения. Скрито, защото трите по-удължени линии се разчитат като шестици не от човек, а от компютър. Но очите на страха видели в това белега на антихриста.

    В началото не било трудно да се оборят такива нелепости, защото от библейския текст е ясно, че белегът ще се поставя не върху етикета на стоката, а върху ръката или челото.

    Нов живот на тази внушения дадоха възможностите за имплантиране в човека на микрочип и особено терористичните заплахи и пандемиите в началото на 21 век. Вече не само в инославна, но и в православна среда се настанява мнението, че приемащите чипа се приобщават с бесовете и тяхната личност се променя по съответния начин.

    В една скорошна проповед за чипирането имах повод да изтъкна, че един от първите разпространители на тази идея била някоя си американка Мери Стюарт Релф, която написала на тази тема две книги, станали бестселъри.

    Може да Ви прозвучи шокиращо, но тези „пророчества“ с печат „Made in USA” проникнали бързо и на Света гора, преведени от монах Партений. Неговият превод, включващ двата нейни „труда“, носел названието „Тревожните знамения на времената“. Какъв по-хитър ход на лукавия от това да прокара своя лъжа под емблемата „Атон“?!

    И все пак, ще запитате вие, дали това е ход на лукавия, не казва ли точно това и св. апостол и евангелист Йоан: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест,“ (Откр. 13:18).

    В такива моменти трябва да задълбаем по-дълбоко и стигнем до основите, върху които е положена нашата вяра – учението на апостолите, и то в неговото светоотеческо осветление.

    Първото, което прави впечатление е, че никой от светите отци не е учил, че самото това число - 666 е печатът на антихриста. Числото 666 не би могло да се разглежда като число на звяра, тъй като знаем, че в епохата на развитието на християнската писменост са се използвали буквени обозначения, а не съвременните арабски числа, които тогава не били познати. От всички опити да бъде изчислено числото на звяра, става ясно, че древните автори са използвали за изчисленията буквените обозначения.

    В гръцкия оригинал на книга Откровение (13:18) и във всички преводи е налице словесното изражение – шестстотин шестдесет и шест. Следователно възприемането на 666 като знак на антихриста и негов печат, носещ някаква тайнствена сила, е в противоречие както с буквата, така и с духа на Писанието.

    Метод на тълкуване, който се съсредоточава върху една дума или знак от текста и търси негови тайнствени значения, приписвайки му тайнствена сила и въздействие, е характерен за някои крайни протестантски секти и най-вече за Кабала, но е абсолютно недопустим в Православието. Именно Кабала се стреми да обясни Библията "дума по дума", буквално. Една от най-разпространените кабалистични практики е търсенето на скрит смисъл зад думите в числената стойност на буквите, които ги съставят, изследване на численото значение на думата или обратно – изследване на число, за да се определи думата, която води към него.

    Второ, апостолът съвсем няма пред вид три удължени линии, приемани от компютъра за шестици, а името на антихриста, което може да бъде пресметнато от всеки разумен човек. А при баркодовете нито виждаме име, нито има пресмятане! Известно е, че на всяка буква от еврейската азбука съответства определено цифрово означение. Сумата от цифровите означения на името на антихриста дава числото 666. С други думи, апостолът говори, че когато се яви антихристът, тогава наред с другите признаци ще бъде и името на антихриста, сумата от буквите на което ще бъде 666. Имената на някои от предтечите на Антихриста наистина е била 666, примерно „Нерон Цезар“, и можем отново да очакваме това да се случи с последният антихрист. Тук не прилагаме цифрово тълкуване на Библията, а пресмятаме името на човек - антихриста.

    Трето. Странно е и твърдението, че печатът на антихриста вече се разпространява чрез баркодовете, а самият антихрист никой не го е виждал, нито пък го е чувал, никой не знае и името му, тъй като съгласно 13-та глава на Книга Откровение, антихристът първо трябва да се яви в света, след което той ще поставя своя печат, своето име, сумата от буквите на които е 666. И според думите на апостола това се явява един от признаците на антихриста. Ще повторим: един от признаците.

    С оглед на ограниченото време, струва ми се, че това е достатъчно, за да се убедим, че зад тези съвременни смутове не стои Светия Дух, а друг дух - на заблудата. Той иска да внесе объркване и недоверие в църковната йерархия и като следствие – разколи и отпадане от Църквата.

    Прозира и по-далечната дяволска стратегия. Схиигумен Илий от Оптинската пустиня казва: „Ще стане като в приказката за лъжливото овчарче. То все викало вълци, вълци, а когато наистина вълци нападнали стадото никой не му повярвал. И сега крещят „Печат! Печат!”, а когато действително започнат да слагат печата, кой ще повярва? Тези мними ревнители не съзнават, че режат клона, на който седят”.

Братя и сестри,

    Разговорът на преподобни Порфирий с бъдещия митрополит Атанасий продължил още малко. Накрая на днешната проповед нека чуем неговия завършек: „И виж какво ще ти кажа. Ако сега дойде сам антихристът с лазер и ми сложи печата 666, аз няма да се разстроя. Ти ще ми кажеш: „Геронда, но това не е ли знакът на антихриста?” Да, даже и да ми напише с лазерни лъчи хиляда пъти 666, дори да го направи неизтриваемо, аз няма да се разстроя. Защо? Защото, дете мое, първите мъченици Христови са ги хвърляли на дивите зверове, но те осенявали себе си с кръстното знамение, и зверовете ставали като агънца; тях са ги хвърляли в морската дълбочина — а те се осенявали с кръстното знамение, и морето ставало твърдо, и те ходили по него, както ходят по суша; тях са ги хвърляли в огън — те се осенявали с кръстното знамение, и огънят ставал прохладен. Благословено мое чедо, какво сме ние днес? Вярваме ли ние в Христа? Къде е нашето кръстно знамение? Защо дойде Христос? Не за това ли, за да укрепи нашата немощ? Така говори, дете мое, на хората, да не се боят от антихриста. Ние сме чеда Христови, ние сме чеда на Църквата!”

    Има добро безпокойство – за греховете, които ни отделят от Христа. Има и лошо безпокойство – всичко, което ни отвлича от доброто безпокойство. И конспирациите, свързани с белега на идващия, но все още неявил се антихрист, са част от това лошо безпокойство.

    Нека, както казва преподобния, „вместим“ в себе си Христос и ще спрем да се безпокоим от идването на антихриста! Амин!

Свещеник Красимир Кръстев

Църква „Света Троица“ – Плевен

02.01.2022 г.