Докога ще куцате на две колена?

(Илинден)

Свети пророк Илия е един от най-великите старозаветни праведници и ревностен защитник на вярата в единия истинен Бог. Живял е през IX век преди Христа, по времето на израилския цар Ахав. Свещеното Писание го нарича „тесвитец, от жителите на Галаад“ (3 Цар. 17:1).

Името Илия означава: „Моят Бог е Господ“. В това име е събрана цялата му мисия – да покаже на народа, че Господ, а не идолите, е истинският Бог.

Свети пророк Илия е особено почитан у нас. От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия българите сме посветели храмове. Защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид?

Някои учени са изтъквали, че нашият народ е земеделски и за него е особено важно да почита този, който с молитва изпросва ценен дъжд за реколтата. Като прибавим факта, че трудната съдба на българина го е направила скептичен към красиви слова, можем да си обясним поговорката „Това, което го пише по книгите, не расте по нивите“. Българинът трудно дава доверие, иска да види изява на Божията сила, както навремето е видял в св. Йоан Рилски. Точно това намираме в житието на св. пророк Илия – дивни чудеса и изяви на Божията сила! Но има нещо, което често остава скрито – цената на духовната сила.

Божиите чудеса не са нещо механично и не идват с човешки трикове и схеми. Те са дар от Бога, Който действа свободно, както Му е угодно. Но човекът, който се стреми към Бога, очиства сърцето си, смирява се и се учи да живее в Неговата воля, става способен да приеме тази благодат.

Пророк Илия бил именно такъв човек – изпълнен с ревност за Божието име. Той не търсел собствена слава, а истината. Ежедневно пребъдвал в общение с Бога. Когато видял отстъплението на народа, идолопоклонството и неправдата, не се поколебал да изобличи цар Ахав и царица Иезавел. Смелост, която често ни липсва, все намираме „мъдри“ аргументи, все чакаме някой друг да свърши тази работа..

Кулминацията на неговото служение е събитието на планината Кармил.

Царят и народът били увлечени в поклонение на Ваал – езическо божество. Пророкът предложил изпитание: жреците на Ваал да принесат жертва и той също да принесе, и този Бог, Който отговори с огън от небето, да бъде признат за истинен.

Събрали се множество народ и жреците на Ваал. Те викали дълго, но нищо не се случило.

Тогава пророк Илия извикал към народа: „Докога ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог – вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него!“ (3 Цар. 18:21)

Какъв израз само! Прегъването на коляно е израз на поклонение, да куцаш на две колена значи да се кланяш на двама господари.

Тези думи са актуални и днес. Раздвоението на сърцето е една от най-големите духовни болести. Човек вярва, но не напълно; надява се на Бога, но и търси опора другаде. На въпрос в какво вярва, певицата Мадона отговаря: във всичко по малко. Колко характерно за съвременния човек! И колко трагично, защото той не може на нищо да се облегне!

Св. Яков предупреждава за тази постоянна опасност: „Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.“ (Як.1:6-8)

Така брата Господен започва своето послание с отрицателния пример, а го завършва с положителния – Илия, човек със същото естество като нас, но с нещо, което ние рядко притежаваме – неразделено сърце, отдадено само на единия истинен Бог!

И така, пророк Илия приготвил жертвеника, излял вода върху жертвата, така че да няма никакво съмнение или човешка хитрост. И се помолил от цялото си голямо неразделено сърце.

Господ отговорил – огън слязъл от небето и изгорил жертвата. Народът паднал на земята и признал: „Господ е Бог!“

Това събитие ни показва не просто чудо, а истина: Бог се открива на онези, които Го търсят с цялото си сърце. Това звучи някак клиширано, струва ни се че и ние така обичаме Бога. Но нека помислим какъв беше залога – на живот и смърт, който загуби облога, губи живота си. Готови ли сме ние на това, Ако не, значи сърцето ни не е напълно отдадено на Бога.

Животът на пророк Илия ни учи на няколко неща:
• че вярата изисква цялостност, а не раздвоение;
• че молитвата не е формалност, а живо общение с Бога;
• че ревността за Бога не е гняв, а любов към истината и към спасението на хората.

Но също така трябва да помним: не човекът „произвежда“ чудеса. Всичко е дар от Божията благодат.

Църквата ни призовава да гледаме на пророк Илия не просто като на недостижим пример, а като на свидетел за това какво може да направи Бог в живота на човека, ако той само избере непоколебимо Божия път.

Затова нека и ние се поучим:
– не да търсим чудеса, а да търсим Бога;
– не да осъждаме другите, а да започнем от себе си;
– не да бъдем хладни, а да се стремим към жива вяра.

И ако вървим по този път – нераздвоени, с покаяние, молитва и упование – Бог ще действа в живота ни. Ще видим чудесата на Неговата сила, ще се възрадваме и ще се спасим. Амин.

Автор: протойерей Красимир Кръстев