ПРОБОДЕН КАТО ХРИСТОС

(СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ)

Всяка година на 26 октомври ние се събираме и честваме празника на свети Димитрий Солунски. И днес също ще си припомним накратко неговия 21 годишен земен живот, като ще акцентираме на един малък, но важен детайл от неговата мъченическа смърт (+306 г. сл. Хр.).

Известно е, че той бил син на градоначалника на Солун; че родителите му били тайни християни и дори на своя син първоначално не са говорили нищо за вярата си. Едва по-късно, когато той вече е бил на около 10 години, те го завели и му показали стаята, където са се молили на Бога пред иконите. Малкият Димитрий осъзнал, че идолите, с които бил пълен Солун, са измама, повярвал, изповядал Христа и се кръстил. Когато баща му починал, той приел бащиния пост – управител на град Солун и бил удостоен от императора с много похвали и почести. Но щом Димитрий получил управлението на Солун, веднага почнал да затваря местата, където се събирали хората, за да се покланят на идолите. Градоначалникът на всеослушание проповядвал истинния Бог. Като разбрал за това, императорът му известил чрез пратеници, че сам ще дойде в Солун, за да извърши съд над него и да го накаже. Обаче свети Димитрий не се спрял, но все така продължил да проповядва Христа и обърнал мнозина в правата вяра. Така било до деня, в който пристигнал императорът, хвърлил го в тъмница и го предал на тежки изтезания.

Сега нека обърнем внимание на момента на мъченическата му смърт, защото от него можем да си изградим най-добра представа за свети Димитрий.

Когато войниците слизат в тъмницата и се нахвърлят върху него с копия, за да го убият, той вдига дясната си ръка – така се изобразява на иконите. Той вдига дясната си ръка, за да бъде прободен в ребрата, както е бил прободен Христос на Кръста и за да може и по този начин – и със самата си смърт да изповяда Христа.

Всички знаем, че смъртта е страшна, че пред лицето на смъртта човек става искрен. Затова древните отци са се събирали в пустинята при умиращия монах, молели се с него и по това как той умира, са съдили какъв е бил животът му. Пред лицето на смъртта човек не може да се преструва, със смъртта е невъзможно да си играем. В предсмъртните болки и в страха, в преживяването на последните мигове от живота, човек показва какъв е в действителност, показва своя истински облик. 

В този предсмъртен жест на свети Димитрий се вижда целият му живот, неговото умонастроение и специално любовта му към Бога. Защото при смъртта си той не е мислел колко е млад и защо трябва да умира точно сега?

Смятате ли, че не са му нашепвали такива мисли ту едни, ту други? Мислите ли, че мнозина не са го съветвали да се престори, че се покланя на идолите, за да спаси живота си? Мислите ли, че демоните не са му внушавали да падне и проси милост пред насочените копия?

Но ние виждаме как умира свети Димитрий и този негов жест ни показва, че той не е плакал от самосъжаление за някакъв „пропуснат живот“. Какъв щеше да е за него този живот, ако беше се дръпнал страхливо назад? Живот без Божията любов, това не е живот. Любовта е смисълът на живота и свети Димитрий беше открил и опитал тази любов. Живееше истинския Живот в Христа; да се отвърне от Христа, за него означаваше да се отвърне от Живота!

„Иисус ме възлюби до смърт, и то смърт най-позорна на кръста. Пречистият се натовари с всичката моя нечистота, занесе я и я хвърли в бездната на Божието опрощение. Мога ли аз да предам тази любов?“ – така разсъждавал свети Димитрий.

И не става дума само за дълг към Христовата любов. Светецът се бил съединил в такава степен с Христа, че усещал болката на Христовото сърце и тази болка му причинявала по-голямо страдание от неговите собствени рани.

Каква е тази Христова болка?

Христос изпитва болка заради отричането на човека от Бога. В Гетсимания Господ казва „душата Ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:28); но Той го казва и сега, когато вижда сърдечното вкаменение, страха и бягството на човека. Да вижда човека, за когото се е пожертвал, с когото е беседвал в скришна молитва, на когото е помагал и когото е утешавал всеки ден със Своите благословения – да вижда сега този човек с лекота да се отрича от Бога и от Църквата с думи и мерзки дела – в това е болката на Бога.

Но свети Димитрий не бил от този тип човеци. Той осъзнал, че на любовта на Разпнатия може да отговори само със съразпване. Затова свети Димитрий възжелал да умре по същия начин, както умрял Иисус, сякаш казва: „Нека моята болка поне малко да облекчи Божията болка” – онази болка, която е нескончаема, която не свършва на Кръста.

За това говорят светите отци, като твърдят, че любовта Божия е накърнена в света, че тя не намира за себе си покой, защото не среща никого, който би й отвърнал с взаимност. Това е уязвената Божия любов, любов тъжна, защото любовта не може да бъде едностранна, тя копнее за отговор.

А ние, хората, не бързаме да дадем отговор, отговорът ни често е уклончив. Това е все едно някой да споделя на любимия човек, че с цялата си душа е привързан към него, че го обича, и да получи в отговор: „Да, струва ми се и аз също, донякъде, може би”. Този отговор е болка, болка за онзи, който е положил живота си за другия. За съжаление, именно такъв е нашият отговор на Божията любов - много уклончив и боязлив, защото ние се опитваме винаги да седим на два стола и при трудност да бягаме като мишки. Всъщност, бягаме и без трудност. Сещаме ли се поне сутрин и вечер, че Христос ни очаква за молитва? Имаме среща с Него, но не идваме. В неделя ни чака в храма, но ние сме в кафенето, или пък много искаме да отидем, но дъждът, ах този дъжд … 

Колко различен от нас бил свети Димитрий! Той посрещнал друг дъжд - дъждът от копия, в ребрата си не просто като дълг към Христа, а като радостна възможност да се съедини напълно с Него. Като възможност да съедини прободеното си сърце с прободеното сърце на Спасителя, както копнеел и св. ап. Павел, който пише на филипяните: "за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него" (Фп.3:10).

Затова Бог прославя свети Димитрий и до ден днешен стават толкова много чудеса при неговите свети мощи.

Пред статуята на Александър Велики император Юлий Цезар разсъждавал за изминалите си 40 години живот така: „Ти на 25 години си покорил целия свят, а аз на 40 още нищо не съм направил …”

Толкова повече ние трябва да казваме пред иконата на свети Димитрий: „Ти на 21 години така си възлюбил Христа, а ние…”

Къде сме ние, братя и сестри?!

Свещеник Красимир Кръстев

Църква "Св. вмчк Димитрий" - Д. Митрополия

26.10.2024 г.