Преподобни Йоан Рилски Чудотворец е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Стотици чудеса са станали по неговите молитви, но не в това е неговото величие. Той постигнал зададената от Бога цел на всеки човек – да се освети и съедини със своя Създател. Чудесата не са задължителни за светостта. Понякога Бог ги дава приживе, понякога след смъртта. Светците никога не са търсели чудеса, те винаги са търсели Бога, винаги са искали „да бъдат“, а не „да правят“. Така било и с този велик наш сънародник.
Преподобни Йоан се родил около 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма. Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога. Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах. Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, предполага се, Витоша. Направил си колиба от сухи вейки и почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения. В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години.
След това той се поселил във великата Рилска пустиня, в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него. След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета. Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни, а преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:
- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!
Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.
- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. Той се помолил горещо и обхванатия от нечист дух бил освободен.
Смиреният Йоан искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб и продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел непрекъсната борба с изкушенията на зли духове и с всички природни стихии – ветрове, бури, снегове, виелици.
И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Изпратил 9 опитни ловци да го търсят. Те много дни търсели и след като изнемощели от умора и глад, накрая го открили. Светецът имал само един хляб, но ги нагостил щедро и по Божие чудо след като се наситили, останал още половин хляб. Завръщайки се, удивените пратеници известили всичко на царя.
В житието, написано от св. патриарх Евтимий четем: „Царят прочее се разпали от божествена ревност и облак от радост го обгърна. Бързаше сякаш елен по време на жътва към водни извори, взе със себе си и приближените си и се устремиха към планината. И когато дойдоха до реката, наричана Рила, намериха голяма скала, твърде висока и стръмна, и съвсем непристъпна. И като не можеха да вървят напред, върнаха се. Веднага се изкачиха на друга висока планина, която местните хора бяха свикнали да наричат Книшава, и оттук му показваха планината и скалата, където живееше преподобният. И царят не можа да отиде там поради стръмнината и суровостта на мястото. И незабавно изпрати двама слуги, които обичаше много, молейки и призовавайки, та да се сподоби с благослов, понеже много страстно желаеше да го види. А слугите, щом получиха поръчението на царя, отидоха там и съобщиха на светеца. Той пък каза, че това е невъзможно. „Обаче, чеда – рече, – кажете на царя: Твоят труд и твоето приношение принесени бяха на Бога сякаш кадило благовонно и приети бяха. Но ти бързо си иди оттук, понеже мястото не е яко, да не би да пострадаш случайно и ти, и хората с тебе. А наше смирение не ще можеш да видиш в тукашния живот, но в бъдещия и до насита ще се гледаме, и на онази неизказана радост ще се насладим, ако отправим оттук [към небето] достойни плодове на покаянието.“ Царят беше много печален и си отиде с много горест и скръб, мислейки, че е загубил нещо велико. И щом стигна в двореца, отново му изпрати за благословение немалко злато, а също и различни плодове, подходящи за монасите. Изпрати и послание със следното съдържание: „Цар Петър до всечестния отец пустинножител Йоан. Чух за благолюбивия характер на твоята душа и за заселването в пустинята, и за неземното и ангелско пребиваване, а също и за окончателното ти напускане на света и твърде много възжаждах да видя твое преподобие и да се насладя от медоточивите ти речи, понеже мислех да придобия немалка полза, като те видя. Но желанието за богатство и суетната слава, а също и страстите не оставят нас, които се люшкаме в морето на суетния живот, да стигнем до светлината на чистото и невеществено пребивание, защото помръкнаха нашите душевни очи от печал и от смут заради света. И ето сега, разбуден сякаш от някакъв дълбок сън, поисках да видя твоя святост. Но понеже се лиших, окаяният аз, и от тази благодат поради множеството си грехове, моля се и се покланям на твое преподобие да ни изпратиш някаква утешителна отрада и да прохладиш зноя на скръбта. Защото знае, знае твое преподобие какви светски бури и какви метежни облаци са свикнали да вълнуват царските сърца!“
Блаженият Йоан склони пред молбата и пред постническите храни, като сломи силата на възвисеността си, но на златото не обърна никакво внимание и му извести така: „Убогият Йоан до благочестивия и самодържец на българския скиптър цар Петър. Да изпълним цялата ти молба нам не е позволено, но заради твоята вяра и усърдие изпълняваме вече онова, що ни подобава, като приемаме постническата храна. А твоето злато си задръж сам, защото такива неща вредят много на иночестващите, а най-вече – на пребиваващите в пустинни и безутешни места. Пък и за какво ще потрябват те на оня, който никога не вкусва хляб до насита, нито сама водата, за да утоли жаждата си? Защото за нас животът е Христос, а смъртта придобивка. Тези неща са потребни на Твое величество и на такива [като тебе]. Обаче дори и ти, увенчаният с диадема, не трябва да намираш сладост в тях, понеже е казано: „Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него." И макар че е писано: „Силата на царя е богатството“, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече – за бедните и голите, и бездомните. И така, ако искаш заедно със земното да наследиш и небесното царство, бъди щедър, както е щедър нашият небесен Отец. Не се уповавай на неправда и не скланяй на грабеж; бъди кротък и тих, и благодостъпен за всички и нека очите ти са отворени за всички; нека елеят на твоето милосърдие да се излива върху всички; нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната; да излизат бедните радостни от твоя палат, а князете ти да отварят уста за похвали; да сияе твоята багреница със светлината на добродетелите ти, а въздишките и сълзите да са ти чеда; споменът за смъртта да ти идва винаги наум, а твоята мисъл да мечтае неленостно за бъдещото царство. Валяй се под нозете на твоята Майка, Църквата, прекланяй се усърдно и скланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царуващите и Господарят на Господстващите, като види толкова голямото ти усърдие, да ти даде ония блага, що „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.“ А царят, когато прочете това, мислеше, че е получил нещо велико, и след като го целуна с любов, пазеше го в пазвата си, сякаш някакво многоценно съкровище, и чрез честото му четене прогонваше мрака на светската размирица.“
Не се срещнали физически двама велики светци. Но се срещнали духовно, и колко много можем да се поучим и от двамата! Единият - живеещ в света и имащ светските власт и блага, се кае и смирява, кланя се на дрипавия отшелник и търси Този, Който е отвъд всяка земна суета. Другият – имайки само и единствено Бога, Го пази ревностно в сърцето от всякакво сребролюбие, плътоугодие, гордост и тщеславие. И не само това, но разтваря сърцето си за царя като мъдър и любящ духовен отец.
В това е величието на Рилския светец – в неговото смирение, чистота и любов. С тях той се съединил с Бога. А чудесата дошли като свидетелство за постигнатата цел - богоподобието.
Преподобни Йоан отказал царското злато, а вероятно е бил изкушен да го вложи в съграждането на манастир. Но манастир не се гради по човешки, върху злато, а по Божия начин - върху смирение и любов. И понеже свети Йоан избрал да гради чрез Бога, затова Бог промислил в Рилската пустиня България да се сдобие с най-голямото си духовно гнездо. Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили малък манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан. Но доброто зърно винаги ражда изобилен плод и през вековете Рилският манастир се възвисил като най-значимото наше духовно средище, съкровищницата на България.
На 18 август 946 г., на седемдесетгодишна възраст, преподобни Йоан блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.
След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.
Това честваме ние днес и ще се чества винаги, и през цялата вечност, защото са верни думите Соломонови: „Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивия ще бъде заличено.“ (Пр. 10:7) Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
Църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник
19.10.2024 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар