(ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ)
Днес ще си припомним просветителското дело на преподобни Паисий Величковски (1722-1794). Подвизавайки се на Света Гора Атонска, той издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език, поправял и допълвал старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи. Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот. През 1763 г., воден от Божия промисъл, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници.
Няколко години след кончината на преподобни Паисий Величковски строгостта на манастирския живот намаляла, като само един от учениците на св. Паисий, игуменът Софроний, продължил да води строг духовен живот. Една нощ, като мислел, че вече е време за утринното богослужение, той излязъл от манастирската порта и погледнал към външната врата. Там видял един човек черен на вид и с ужасно телосложение. Той бил облечен като офицер и викал с висок глас, очите му били кървавочервени и светели с огнен пламък. Устата му била като на маймуна и зъбите му стърчали. Около кръста си бил увил една огромна змия, чиято глава била увиснала надолу, а езикът и стърчал като меч. На главата си носел шапка, от която стърчали тела на отровни змии, които се увивали като коси около врата му.
След първоначалния ужас, игуменът Софроний попитал офицера какво търси в двора на манастира в такъв час.
Водачът на демонските сили му разкрил, че докато старецът Паисий бил жив, 60000 демона воювали безуспешно с него и 60-те монаси, дошли с него от Св. Гора. Когато Паисий умрял, откомандировали 10000 демона. Когато монасите започнали да се грижат повече за своите ниви, постройки и лозя, освободили още 10000. След няколко години някои от монасите променили устава на Паисий и на светските хора било разрешено да наемат стаи в манастира. Тогава демонската армия намаляла с още 10000. По-късно, когато били основани училища за малки момчета, още 10000 демона били прехвърлени на друг фронт, като оставили само 20000 да се „грижат“ за монасите.
Игуменът Софроний, чувайки тези неща, изстенал мислено и попитал черния:
- Защо още е необходимо да оставаш в манастира, след като както ти самият признаваш, че монасите са се отказали от своята борба? Каква работа имаш още тук?
И тогава, принуден от Божията сила, демонът разкрил своята тайна:
- Истина е, че вече няма никой, който да се бори срещу нас, тъй като вашата любов е изстинала и вие сте се отдали на светски и земни дела. Но все още има едно нещо в този манастир, което ни тревожи и ни причинява грижи. Това са тези мръсни парцали, имам предвид книгите, дано пропаднат в дън-земя, които имате във вашата библиотека. Ние живеем в ужас и треперим да не би някой от по-младите монаси да ги вземе и да започне да ги чете. Когато започнат да четат тези проклети парцали, те научават за вашата духовна набожност и вашата древна вражда с нас и малките парвенюта започват да се гневят срещу нас. Те научават, че християните едно време – и светските съсловия и духовенството, са се молили неспирно, постили са, изучавали са и са изповядвали мислите си, бдели са и са живели като чужденци и странници на този свят. И тогава бидейки глупаци, те започват да практикуват тази безсмислица. Освен това те се отнасят към всички писания сериозно. Те крещят и ни ругаят като диви животни; казвам ти, че дори един от тези разгорещени глупаци е достатъчен да ни прогони всички оттук. Те стават толкова безжалостни и безкомпромисни към нас, колкото вашият екзекутиран Водач (Спасителят). Ние сме постигнали мир и съгласие с вас. Но тези ваши наречени духовни книги са постоянен източник на вражда и несъгласие. Защо да не живеем в мир? Защо не четеш моите книги? Не са ли и те духовни? Защото и аз съм дух? Нали така? И аз също вдъхновявам хората да пишат книги. Но стига само един от тези мръсни парцали, които вие наричате пергаменти, да попадне в ръцете на някой несмислен глупак и целият се разгаря наново и ние трябва да бягаме и да започнем борба с вас отново.
Бедният игумен не можел повече да мълчи и запитал:
- Какво е най-силното ви оръжие срещу монасите в наше време.
И той му отвърнал:
- Най-голямата ни грижа в момента е да държим монасите и монахините далече от техните духовни занятия, особено им пречим да се молят и да четат тези опушени книги. Защо не прекарвате повече време в грижа за градините и лозята си, в ловене на риба и в учене на децата, защо не се отдадете на гостоприемство към всички тези добри хора, които идват през лятото заради чистия въздух и чистата вода? Монасите, които се отдават на такива занимания, биват уловени в нашите мрежи като мухи в паяжина. Докато всичките тези книги не се унищожат или не се разпаднат от старост, ние не ще имаме мир. Те са като стрели в тялото ни.
Едва изрекъл тези думи и клепалото забило за утринната служба, а водачът на демонската армия изчезнал като дим.
Братя и сестри,
Колко силно изобличава това видение нас, православните християни от 21 век! Защото ние всички сме в голямо духовно разслабление, отстъпили сме от строгия подвижнически живот. Занимаваме се с второстепенни неща, а сме забравили основното, азбучна истина - ние говорим на Бога в молитва, Той ни говори чрез Своето слово. "Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот." (Йн.6:63) Затова трябва да пребъдваме не само в молитва, но и в Божието слово, тълкувайки го чрез духоносните свети отци и старци.
Днес опитните духовни наставници са изключителна рядкост и единствената възможност, поне частично, да компенсираме тази липса, са оставените от светците книги. Чрез тях ние задочно общуваме с великите Божии педагози и духовни лекари. Затова и всички адови сили са насочени към това да забравим, че имаме църковна книжарница и библиотека. Имаме прекрасни книги от светите отци, чудесни ръководства за духовен живот, но те изгниват забравени долу в енорийския център...
Манастирите днес, също като по времето на игумена Софроний, се занимават повече с второстепенни по важност дейности - отглеждане на биволи, кисело мляко и производство на ракия, отколкото с молитва и духовно четене. Трудът има своето важно място както за монасите, така и за подвизаващите се в света. Но когато манастирските хамбари са пълни, а хамбарите на сърцето са празни, вече е трагично. Когато можеш да предложиш кисело мляко на търсещите чист въздух, а не можеш да помогнеш духовно, тогава защо си там? Само за пазач на сградата?!
Казвам това с болка, а положението в енориите е дори още по-плачевно. Идват хора натоварени и обладани и никой няма духовна сила да им помогне. Чупим пръсти, защото духовният ни живот не е на висота. Библията ни прашасва на някоя лавица. Божието слово не е в нас. То сякаш си е свършило работата в периода на вселенските събори и оттогава е станало занимание само за професионални богослови-изследователи. Забравили сме, че Божието слово е хляб за всеки ден. Материалният хляб може да изглежда еднообразна храна, но не спираме да храним тялото с него. Защо тогава се задоволяваме с едно единствено прочитане на Библията през целия ни живот?! Така подлагаме на гладна диета духът си, като допускаме той да отслабне и се поболее без Божието слово. Библията и светоотеческите книги са хляб, даващ духовни сили, не само полезен, но и неземно сладък всеки път, когато го приемаме със смирение.
Днешното неделно евангелие е много поучително. Длъжни сме да сеем както в сърцата на другите, така и да пускаме ежедневно Сеяча да сее в собственото ни сърце. Ако не отваряме Библията и не обработваме почвата на собственото си сърце, ще бъдем като една от трите лоши почви: 1. утъпкана край пътя (невнимателните слушатели), 2. каменистата и суха (коравосърдечни и повърхностни) 3. трънлива (потъналите в светски грижи). И в трите случая резултатът е безплодни плътски "християни", радост за демоните!
Не всички книги за духовност са душеполезни. "Защо не четеш моите книги? Не са ли и те духовни?" - пита демонът. В това трябва много да внимаваме, защото с изнамирането на Интернет достъпът до всякаква литература е станал неограничен. Нямам предвид само еретическите, теософски и езотерични творби. Много неща излизат под етикета "Православие", но не чрез всички сее Христос. Доста от писанията са модернистки по дух или с икуменическа насоченост. Авторите им пишат за Православието общо, а не от жив личен опит. Кабинетни "богослови с цигара в ръка" (по думите на йером. Серафим Роуз), "които наглед имат благочестие, но са се отрекли от силата му" (2Тим.3:5). Разбира се, цигарите са само пример, един от многото пороци. Но той е показателен за целия модернизъм, който неглижира аскезата и постоянно "сваля летвата", за да угоди на разслабления съвременен човек. Сравнете живото слово на преподобните Йосиф Исихаст, Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит с абстрактните писания на някой "цигарен" богослов. Няма да цитираме имена, само ще посочим принципа на модернистката съблазън: "Дяволът хлопа на вратите на ума, (за да го води към мечтателни и абстрактни разсъждения), а Бог хлопа на сърцето (за да го води към покаяние и смирение)." Добре знаем, че само "чистите по сърце ще видят Бога", но умът ни се прелъстява от красиви слова и почваме да си вярваме, че някой модерен богослов може и през завесата от цигарен дим да Го е видял...
Нека четем Библията и светоотеческите книги. Те са като стрели в тялото на демоните. Те ги поразяват, защото разкъсват изкусителните им мрежи, а нас, грешниците, поставят в Божието присъствие, привеждат главите ни надолу в покаяние и ни водят към единение с Иисус Христос. Амин.
свещеник Красимир Кръстев
Църква "Света Троица" - Плевен
13.10.2024 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар