За да контактува с духовния и материалния свят, човек разполага с четири основни функции: мисъл, чувство, интуиция и усещане. Изследователката на Юнг Мари-Луиз фон Франц пише: „Усещането ни казва, че нещо съществува; мисленето ни казва какво е то; чувството ни казва дали то е приятно или не; интуицията ни казва откъде идва и къде отива“. Всеки човек притежава и четирите, но в различна степен. Една от тези функции винаги е доминантна, Юнг я нарича "първична". Това е нормално, но когато другите функции са много неразвити, се стига до душевно разстройство.
В зависимост от психологическата функция Юнг класифицира типовете на: мисловен, емоционален, интуитивен и сетивен.
Днес ще погледнем към мисловният тип християнин. Това са хора на фактите, на тяхното анализиране и класифициране. При екстровертния мислещ става въпрос за информация, приемана отвън, а при интровертния мисленето е насочено към вътрешния свят. Но и в двата случая разумът е техен пръв ръководител. Те са способни на силни чувства, но чувствата при тях не са водещи, не са първият подход към заобикалящата ги действителност. Първият въпрос при тях е: какво означава това? Те търсят истина и смисъл. За такива хора нещата не са приятни или неприятни, а истински или фалшиви. Голямата слабост на мисловният тип християнин е, че често забравя за емоционалните нужди, както своите, така и на другите.
Като пример на мисловен тип пред нас веднага изниква образът на св. ап. Павел – човек учен и образован. В Антиохия между апостолите Павел и Варнава възниква остър спор дали да вземат със себе си напусналия ги при първото пътуване евангелист Марк. Рационалният ап. Павел не могъл да вникне в емоционалните колебания на Марк, който тогава бил много млад. Апостолите не стигат до съгласие и се разделят, като Варнава взима със себе си Марк, а Павел продължава пътуването си с апостол Сила. (Деян.15:36-41)
Пред мисловния тип християни има някои постоянни опасности. Най-видната от тях е самоцелното трупане на знания, което възгордява. "Дойде ли гордост, ще дойде безчестие, а мъдростта е със скромните" (Пр.11:2) Всички еретици са горделиви, а повечето ересиарси са мисловен тип. Старецът Никон Светогорец казва: „Дяволът не се страхува нито от нашия ум, нито от нашите знания. Той има повече от нас. Дори не се бои от нашите добродетели. Той има повече от нас. Само една добродетел няма и тя го е убила, а нас ни спасява – смирението!“.
Необходим е баланс между ума и сърцето. Сръбският патриарх Павле казва: „Умът ни дава светлина, той е нашето вътрешно око, но той е студен. А добротата е топла, но сляпа. Цялата работа е в това да установим равновесие в развитието на ума и добротата. Иначе умът се изкривява в злоба, а добротата без разум – в глупост.“
Ако емоционалният тип е огън, който повече топли, отколкото свети, то мисловният е светлина, която повече свети, но по-малко топли.
Това проличава и при молитвата. За мисловния тип християни молитвата е повече умствен процес. Те широко използват молитвеници и молитвени списъци, които им осигуряват структурирана и обмислена форма. Това е добре, но молитвата изисква и сърдечна топлина. Св. Теофан Затворник казва: „Главното в молитвата е в сърцето да възникнат благоговейни чувства към Бога: чувства на синовна преданост, благодарност, покаяние, покорност на волята Божия, желание да Го прославяме и други подобни чувства. Затова цялата ни грижа по време на молитвата трябва да е насочена към изпълването ни с тези чувства, така че сърцето да не остане безучастно. Когато сърцето е устремено към Бога, изпълняваното молитвословие (т.е. молитвеното правило: четене на вечерните или утренните молитви и др.) се превръща в молитва, а когато то липсва, онова, което четем, все още не е молитва.“
Особено трудно за мисловният тип християни е началото на молитвата. Шофьорите знаят, че през зимата, когато двигателят е студен, колата трудно пали, трябва подгряване. Така е и при молитвата - трябва да се подаде подходяща храна на ума - духовна литература. Подчертавам, на ума, така, както за да разпалим загаснал огън, тръгваме от тлеещите въглени, а не от напълно загасналите. Това е и съветът на св. Теофан: „Когато пристъпваш към молитвословие, независимо кога, постой малко или поседни, постарай се да отрезвиш мислите си, да ги освободиш от всички странични грижи и задачи. След това размисли, кой е Този, към Когото се готвиш да се обърнеш в молитвата, и кой си ти, който се обръщаш към Него.“ С други думи – тръгни по естествения за твоята натура път, от по-развитата си страна към по-слабата. При мисловния тип християнин – от ума към чувствата. След това св. Теофан Затворник продължава: „Чети, без да бързаш, като вникваш във всяка дума така, че да я усети и сърцето. С други думи – разбирай какво четеш, а разбраното почувствай. Това съпровождай с кръстни знамения и поклони.“ Така искрата, запалена в ума, като по фитил ще слиза към сърцето и ще разгаря в него молитвено чувство.
Мисловният тип е аналитичен и е способен старателно да търси корените и разклоненията на своите грехове. Можем да го видим на Изповед при свещеника с дълъг и подробен списък с грехове. Това не е лошо, стига да не преминава в „духовна хипохондрия“, т.е. прекалена загриженост за духовното здраве, характерна повече за мисловните интроверти. Тези християни трябва винаги да помнят съветите на Еклисиаста: „Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш?“ (Екл.7:16) „А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.“ (Екл.12:12)
Отците казват, че дяволът иска да ни погуби чрез нашите силни страни (като ни тласне в крайности), а Бог да ни спаси чрез нашите слаби страни (като ги изцерява). Затова мисловният тип човек трябва да развива своите недоразвити чувства, интуиция и усещане.
Психиатрията, въпреки своите странности, не е враг, а съюзник на вярата. Но светите отци категорично се издигат над бащите на психиатрията. Те правят разграничение между ум и разум, като два познавателни центъра. Според православното предание, умът е окото на душата, с което човек съзерцава Бога. Умът е органът, чрез който човек възприема нетварното, а разумът-логика е центърът на познанието на тварния свят, тъй като изследва сътворените неща. Някои отци казват, че умът е най-изтънченото внимание. Там, където е насочено вниманието на човека, там се намира и умът му. Когато умът се фокусира в Бога, той функционира според изначалното си предназначение. Става око на душата, виждащо духовните неща. Когато се отклони от Бога, става разум и разсъждава за духовните неща "по човешки".
Православното "виждане на Невидимия" (Евр.11:7), представлява процес, протичащ с различен интензитет в различните хора. Умът Христов не се дава в един конкретен момент, а се постига с много усилия и борба. Постигането му е цел на всеки психологически тип, а не само на мисловния. Четирите психологически типа са четири пътя, по които различните хора тръгват към придобиването на Христов ум. Но мисловният тип трябва особено да внимава, защото естествената му предразположеност към логика не гарантира придобиване на Божията мъдрост. Ако разумът не бъде облагодатен, неговите умостроения ще се окажат само книжна мъдрост, която "... не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска." (Як.3:15) Божията мъдрост слиза отгоре, когато се смиряваме; окото на душата съзерцава Бога и се очиства.
Братя и сестри, ние трябва да се научим да се приемаме един друг, защото Бог ни е създал различни. Мисловният тип може да изглежда на другите твърде студен и вярата му твърде интелектуална, но неговата сила е в задълбочеността. Емоционалният тип е силен със своята любов и топлина, но може да дразни другите със своята свръхчувствителност и непостоянство. Бог е дал на интуитивния тип голяма способност за мистицизъм, която на другите може да изглежда като витаене в облаците. Сетивният тип се характеризира с директност и простота, които обаче могат да изглеждат на другите като повърхностност. Няма тип, който да има монопол върху духовността. Затова да не се осъждаме, а да се приемаме с нашите различия. Те са богатство! Без приемането на другия, различния от нас, няма да се спасим! Различността катализира в нас процеси, за които Юнг прозорливо твърди: „Всичко, което ни дразни в другите, ни води към себепознаване“.
Има вярващи, които не харесват своята душевност, вместо с благодарност да я приемат като Божи дар. Както няма двама души с еднакви пръстови отпечатъци, така няма и двама души с еднакъв тип душевност. Трябва да помним, че Иисус не промени типа душевност на учениците си, след като ги призова. Той промени характера им! И след Петдесетница ап. Петър си остана прям и спонтанен, но спря да реже уши. Стана роб на Христа, за да го освободи Той от греха. От греха, а не от неговата сетивност! Защото типът душевност е чуден Божий дар, различен за всеки човек.
Тук стигаме до важен извод. Тъй като трябва да прославим Бога с нашите дарби (както ни увещава притчата за талантите), ние сме длъжни да развиваме даденото ни от Бога. То е нашата уникалност като част от Тялото Христово. То определя и нашето служение в Църквата! Но врагът не спи. Той иска да занемарим останалите, вторичните психологически функции, да ни дебалансира и вкара в душевно разстройство. Тогава и "първичната" ни психологическа функция ще стане дисфункция. Това е, казано с езика на Юнг.
С езика на светите отци: Бог иска да ни спаси чрез нашите слаби страни, като ги изцери. Не само наследените слабости, а и болестите, които сами сме си придобили чрез постоянстване в греха – страстите. Авва Доротей казва: „Нека да направим нашия образ чист, какъвто и сме го приели при сътворението…” Необходими са труд и нетърпими скърби, докато „…нашият ум, този яростен и сластолюбив пес …не стане целомъдрен и добронамерен”. Когато човекът се бори против греховните сили и против злостните помисли, тогава се смирява, съкрушава се „и чрез скърбите в борбата постепенно се изчиства, достигайки своето естествено преди падението състояние”.
В тази борба типът душевност е наш съюзник, а не враг. Затова трябва с благодарност да приемем, че той е дар Божий – личен Негов печат, гравиран дълбоко в нас. А ние сме Негово творение, създадено да Го прославя „...защото удивително и чудесно съм създаден.“ Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
Църква "Света Троица" - Плевен
Няма коментари:
Публикуване на коментар