БОГОПРИЕМЦИ

(СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

По време на проповедта е допустимо християните да бъдат седнали, но аз ще Ви помоля да останете още малко прави, за да изслушаме един откъс от св. прор. Исаия, описващ неговото видение в храма. Видение за Божията светост, при което ние не можем да останем седнали. Ето текстът, който се чете на вечернята на Сретение Господне:

„В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм. Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. И извисяваха глас един към друг: „Свят, свят, свят е Господ Вседържител! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“ И праговете се разклатиха от гласа на викащия и храмът се изпълни с дим. Тогава казах: „Горко ми, понеже загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Господ Вседържител.“ Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника, докосна устата ми и каза: „Ето това докосна устните ти и твоето беззаконие се отне и твоят грях се очисти.“ (Ис.6:1-7)

Величествена среща на един човек с Бога! Историческа среща, което ще рече във време-пространствения континуум. Времето - "годината, когато умря цар Озия", т.е. 740 г. пр. Христа, мястото – Йерусалимския храм. Уточнени детайли, сякаш за да ни уверят, че тази среща е възможна още в земния ни живот.

Но щом е възможна, защо такива срещи с Него са толкова редки? Крие ли се Бог? Възможно ли е въобще човек да общува с Бога и как може да е причастен с Него?

Човекът е венецът на творението, единственият сътворен по образ и подобие Божие. Но той е по-малко от прашинка в сравнение с Твореца на необятните вселени. „Ето народите са като капка от ведро и изглеждат като прашец върху теглилка. Ето Той повдига островите като ситен прах.“ (Ис.40:15) Няма число, което да съизмери творението с Твореца.

И въпреки тази несъразмерност, Господ Саваот – Бога, Който никой никога не е видял, снизходил към пророка и го посетил в Своя храм. Полите на дрехата Му изпълнили светилището, което било около 30 метра дължина, 10 метра ширина и 15 метра височина. Фигура с такива размери е наистина величествена. И въпреки, че трябва да се е сторила смайваща за пророка, това било едно безкрайно снизхождане към човешката немощ. Бог се умалил безкрайно, за да влезе в ограничените човешки възприятия и да осъзнае пророкът Неговото величие. И Исаия наистина бил поразен. 

Но има нещо, което не може да бъде умалено и пророкът много бързо го разбира. Божията светост! Тази светост е непоносима дори за най-чистите Божии създания – светите ангели. Затова серафимите са описани как с две криле покриват лицето си – защото не могат да гледат Пречистия, а с други две криле – краката си, защото с тях докосват грешната земя. Непокрити са само ушите им – за да слушат Божия глас и изпълнят Неговата воля.

Това е отношението на непадналите в грях небесните твари към Твореца, а за падналото творение срещата с Бога е абсолютно непоносима. Тя е смъртоносна!

Спомняме си от Библията, че на планината Синай Мойсей се среща с Бога лице в лице. Мойсей вижда Бога обвит в облак, но е принуден да закрие лицето си – толкова силна е светлината от Него.

Подобна е реакцията и на прор. Исаия. Когато съзерцава Божията слава и чува трисветата песен на ангелите, той веднага възкликва: „Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота” (Ис. 6:5).

Тогава до него долита серафим с разпален въглен в ръка, взет с клещи от жертвеника, за да очисти устата на пророка. Серафим буквално означава пламтящ, а огънят е основен символ на Божията светост. Серафимите са ангелските създания, които са най-близо до Бога. Те са поели от огъня на Божията светост и непрестанно я възпяват.

„Свят, свят, свят е Господ Вседържител!“ – това е свидетелство за троичната същност на Бога, но това е и свидетелство за преизобилие. Не случайно в човешките езици имаме три степени на описание: наличие, сравнение /по/ и превъзходство /най/.

И колкото Бог е превъзходен в чистота, толкова човекът е „превъзходен“ в своята греховна мръсотия. От първите глави на пророческата книга виждаме, че Исаия напълно съзнава това. "Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено. 6 От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани – непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин." (Ис.1:5-6)

А сега той, който е от малцината по-чисти израилтяни разбира, че неговата чистота в сравнение с Божията е също мръсотия. На секундата осъзнава, че е „човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни“. Осъзнава нещо, което и ние, християните, трябва добре да осъзнаем – че колкото и да сме различни от общата народна маса, сме част от нея. Живеем в този паднал свят „И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха“ (Ис.64:5)

Как ще застанем пред Бога с тази изцапана дреха?! Как, без да погинем - това е въпросът?

Песнопенията за днешния празник дават отлично обяснение. Видението на св. прор. Исаия е предобраз на срещата на св. Симеон Богоприимец в храма с 40-дневния младенец Иисус. В стиховна стихира на повечерието на Сретение Господне се казва: “Христос се яви на божествения Исаия във вид на горящ въглен, държан с клещи, а сега, като клещи, го подават на стареца ръцете на Богородица.”

Това е, братя и сестри, ясното тълкувание на Сретението Господне - срещата на човека с Бога е възможна чрез горящият въглен Христос. Тълкуване, което сме приели по линия на светите отци. Защото точно в литургическите текстове Преданието се разкрива най-ярко.

Пророк Исаия остана жив, защото бе очистен от греха. Очистен от Бога, Който изпрати своя ангел да очисти пророческите уста, за да говорят Божиите слова.

740 години по-късно един престарял свещеник – св. Симеон имаше своята среща с Бога, прие го дори в обятията си и остана жив. Защото бе очистен от Този, Когото прие. Христос бе този очистващ въглен, не погубващ, а очистващ, защото бе взет от жертвеника. А жертвеникът знаем какво е – Голготския кръст! Христос е принасян и принасящ. Този, с Когото се срещаме, и Този, чрез Когото се срещаме.

А ръцете на Богородица са тези клещи, които Го подават на св. Симеон и на всички нас. Защото Богородица е „славнейшую серафим“, която с ръцете си подава божествения въглен на човека, очакващ спасението – св. Симеон. И на всички, които протягат ръце към небето!

Ето така св. Симеон станал Богоприимец. „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лк. 2:29). „Смиром“ – това е не просто душевна радост, а нещо много повече – мир, който идва от прегръдката на единението с Бога.

Така и ние ставаме богоприимци, когато приемаме в себе си Тялото и Кръвта Христови под вид на хляб и вино. Не само в обятията си, а в сърцата си. Не само устните, но и сърцето ни очиства Христос. За да станем храм на Светата Троица.

Затова нека размислим как трябва да пристъпваме към „Божествените, свети, пречисти, безсмъртни, небесни и животворящи, страшни Христови Тайни“! Винаги това е въпросът - не колко пъти, а как трябва да пристъпваме! Подготвени духовно и телесно, различаващи Тялото Христово! Протегнали ръце към Бога, както св. Симеон!

Затова не се допуска да пристъпи към тайнството некръстен в Православието човек. То е равносилно той да приеме огън унищожаващ, а не огън очистителен от Голготския олтар. Същото се случва и с кръстени, но плътски, непокаяни християни. Изповедта преди причастие не е гаранция, че човек ще се причасти достойно (особено ако устата не е свързана с каещо се сърце), но е важна като една последна проверка преди да приемем божествения Въглен в себе си. Само чрез Христа имаме среща с Бога и само „със страх Божии, вяра и любов“ пристъпването към Него е за благословение!

След отпиването от светия потир, свещеникът тихо произнася следните думи на очистване: „Ето, това се докосна до устата ми, и беззаконието ми ще отнеме и грехът ми ще очисти”. Тези думи на серафима към пророк Исаия са отправени и към всички верни, които се причастяват достойно. 

Всички сме призовани да станем богоприимци. Не просто да бъдем юридически оправдани, както казват протестантите, но да бъдем очистени и причастни на Бога. „По този начин - казва славния апостол Петър - са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа."  (2Петр.1:4) И участници в най-великата радост - радостта от срещата с Бога! Амин.

Свещеник Красимир Кръстев

църква "Св. пророк Илия" - Долни Дъбник

02.02.2025 г.