(Трета Неделя след Пасха – на светите мироносици)
Днешният евангелски откъс (Мк.15:43-47, 16:1-8) ни разкрива нещо дълбоко и на пръв поглед странно. Жените-мироносици отиват рано сутринта при гроба на Иисус, за да помажат тялото Му с миро – според обичая и от любов към Него. Но те не Го намират там. Чуват думите: „Той възкръсна, няма Го тук“.
Става нещо изключително: те отиват да помажат Христос, но не успяват. Да, те не Го помазват! Защо? Защото Той вече не принадлежи на смъртта. Той е възкръснал.
В древността помазването на мъртвите с миро било израз на любов и почит. Египетските фараони вярвали, че могат да съхранят тялото и да му осигурят някаква вечност. Балсамирайки го, те опитвали да се противопоставят на разложението. Но това било само празна човешка надежда, която не побеждава смъртта.
Истинското избавление от тлението не идва чрез човешко миро, а чрез Божията сила. И именно това ни открива Христовото Възкресение.
Сам Христос става истинското миро – небесното, нетленното благоухание, за което така поетично и пророчески пее Соломон в своята Песен на песните: „От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.“ (Пес.1:2)
Сам Иисус е Помазаният и Дарителят на живот. С Неговото Възкресение човешката природа получава нещо ново – нетление и живот вечен.
Затова от този момент нататък всичко се променя: човекът вече не идва само да помазва, а сам бива помазван от Бога с нетленно миро, както казва св. Йоан Богослов: „Той, Светият, ви помаза и вие знаете всичко“ (1Йн.2:20).
В Църквата ние получаваме това ново миро – самия Христос. Чрез миропомазването и тайнствата, чрез молитвата, чрез живота в Църквата ние се помазваме с благодатта на Светия Дух. Обличаме се в Христос и започваме нов живот. Ставаме миропомазани, но не за да живеем за себе си, наслаждавайки се на благоуханието, а за да станем за всички хора „мироносици“. И колкото повече „мироносим“, толкова повече Бог ни миропомазва!
Не само онези жени от Евангелието, но и всеки християнин е призван да носи това духовно благоухание.
Какво означава това на практика?
Да оставим стария живот на греха и тлението и да изберем новия живот в Бога. Да обичаме Бога и ближния, за да получаваме – „мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Лк.6:38)
Светиите са именно такива прещедри хора – те не само вярват, но и стават „благоухание Христово“ за света. Дори техните мощи понякога излъчват миро – като знак за Божията благодат, която пребъдва в тях.
Жените-мироносици ни дават пример за такава любов. Наскърбени, те не се отчаяли. Объркани, те не се поколебали, а отишли при гроба с миро на вярност и преданост. Не намерили мъртвото тяло на Христос, но намерили много повече – те първи чули благата вест за Възкресението, за победата на Живота над смъртта. Получили от Бога ясно указание за мястото на срещата с Възкръсналия: „Той ще бъде преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви беше казал“. Получили място за нова среща и път към това място. И на новата среща – ново помазване, защото всяка среща с Бога носи ново помазване с елей на радост. За да продължат да търсят да помажат с миро вече не мъртвия, а Победителят на смъртта.
Братя и сестри,
Често и ние изпадаме в униние, търсейки живия при мъртвите. Скърбим така, сякаш отиваме да помазваме мъртвия Иисус, и се питаме: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гроба?“
Но онази неделя е повратна. След нея вече не трябва да ни плаши никакъв камък. Има Кой да го отвали! Има Кой да ни помаже с миро на радост!
Нужно е само, както жените-мироносици, да пристъпваме към Христос с миро на вяра, надежда и любов. Тогава със сигурност ще получим не това, което очакваме по човешки, а нещо много по-голямо – среща с Възкръсналия, с Живия Бог. И „Път, и Истина, и Живот“. Амин.
прот. Красимир Кръстев
Няма коментари:
Публикуване на коментар