за това, че Се яви на земята
като Човек заради нас?
Всяко от творенията,
създадени от Тебе,
благодарност Ти принася,
ангелите – песен,
небесата – звезда,
мъдреците – дарове,
пастирите – удивление,
земята – пещера,
пустинята – ясли,
а ние – Майката Дева.
Предвечни Боже, помилуй ни!“
„Ангелите
принасят песен“
Ангелите
са небесният хор, който свидетелства за божественото събитие. Ангелската песен е образ на чистото
богопознание и поклонение.
„Небето
принася звезда“
Звездата е знак на божествено водителство. Чрез нея небесното откровение влиза в човешката история и води мъдреците към Христос. Тъй като мъдреците не са евреи, това говори и за универсалността на спасението.
„Мъдреците
принасят дарове“
Мъдреците
са символ на търсещите с разума хора. Злато, ливан и смирна – тези символи свидетелстват за Христос
като Цар, Бог и Страдалец. Тези дарове са предварително свидетелство за
Кръста и Погребението – безсмъртния Цар
и Бог ще умре. В лицето на влъхвите човешката мъдрост се прекланя пред Божията.
„Пастирите
принасят чудо“
Пастирите
принасят простото удивление. Те представляват смирените, простодушните и
„незначителните“, които нямат какво друго да принесат, но всъщност те принасят
най-много – сърцето си. Тяхното свидетелство е опитно, не интелектуално.
„Земята
принася пещера“
Пещерата
е символ на падналия свят. Христос влиза в „мрака“ на човешкото битие.
„Пустинята
принася ясли“
Яслите
са образ на гроба. На иконите на Рождество яслите се рисуват като ковчег, за да
се покаже връзката между Рождество и Разпятие. Христос се роди, не
за да стане земен цар, а за да ни изкупи, „със смърт смъртта да разруши“
„Човекът
принася Майката Дева“
Това
е най-дълбокият образ - човечеството принася самото себе си. Дева Мария е образ
на човечеството, което казва „да“ на Бога.
Разчитаме
ли ние Божиите знаци? За съжаление, не всички ги разчитат! Иисус говори с болка: „Тъкмо над тях се
сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да
разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ Защото сърцето на този народ е
закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с
очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да
ги спася.“ (Мат.13:14-15)
Ангелите
прогласяват „слава във висините Богу, на земята мир“, а в днешния евангелски откъс се случва точно обратното на този мир – убийство на 14000 младенци. И
това е съблазън (от гръцки скандалон
- препънка) за мнозина. Но причината не е в Бога, а в тези,
които се спъват. Това са тези, които са затворили духовните си очи и са запушили
духовните си уши. Тяхната нагласа е земна, те търсят правда и рай на земята, и винаги
се разочароват. Социалисти, националисти, пантеисти, прогресисти… А в последно време все повече търсят вечен живот в
технологиите, в превръщането на човека в киборг. Нещастни хора, които не разбират, че ангелите не прогласяват някакъв
„век на любовта“ или „някаква ера на водолея“. Мирът, който ангелите прогласяват
не е политически мир между народите, той е небесна категория. Това е мир с Бога, без
който няма мир между човеците, няма любов, няма вечен живот.
Съвременният
човек не гледа към звездите. Да, астрономията е много напреднала, но
съвременният учен е по-сляп от влъхвите и дори от простодушните овчари. Защото
и древните мъдреци, и древните пастири имаха нещо много общо помежду си. Те
гледах към небето не само с телесни очи, а с духовни. Затова разпознаха във
Витлеемската звезда Божий знак. Звезда, имаща вид на небесно тяло, но звезда различна.
В
своята 6 беседа св. Йоан Златоуст пише: „Защото тая звезда не била от
обикновените звезди, нито от ония, които се явяват по естествен път, но някаква
разумна сила, приела образ на звезда.“ И пита: „Каква звезда е тая, която се
движи не от изток към запад, но от север към юг; която се явява и пак се
скрива; която, когато стигнаха до мястото, не стоеше високо, а слезе и се спря
над главата на Младенеца?“
Днешния
материалист вероятно би видял със своите слепи духовни очи извънземни, но за искрения
боготърсач е ясно – това е ангелско или божествено действие. Ангел, а не бездушен
природен феномен или някакво НЛО! Това е знак Божий, който Божиите хора трябва да
следват и да стигнат до Христос, който е човек, но и повече от човек - богочовек!
Израил
беше сляп духовно, затова Златоуст пише: „Мъдреците, без да имат пророци,
повярваха на една звезда; а юдеите, макар да имаха пророците, не последваха и
онова, което знаеха.“
Причината
за тази слепота и тогава, и днес е една и съща, и Златоуст е ясен: „Звездата ги
водеше не към царски дом, а към пещера, за да се научат още от самото начало да
не търсят земно царство.“
Това
е, братя и сестри, самата истина. Някои обвиняват Йоан Златоуст в
антисемитизъм, но той е пределно откровен и абсолютно точен, когато анализира
причината за неверието – закоравяването на сърцето!
А пред нас, които сме разчели Божиите знаци и сме повярвали в Господа Иисуса, стои друг важен въпрос: „Какво да Ти принесем, Христе?“. Този въпрос не е поетичен, а дълбоко екзистенциален и литургичен. Човекът се изправя пред Бога, Който не се нуждае от нищо, но въпреки това приема дарове. Защото не е важна стойността на дара, важно е отношението на благодарност. Пастирите нямаха скъпоценности като влъхвите, но това, което имаха, принесоха: „И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.“ (Лк.2:20) Това е смисълът на евхаристийния живот – да живееш с благодарност към Христос, Който се яви за нашето спасение. И не само за човешкото спасение, стихирата разгръща спасението в своята космическа перспектива. Както в Адама цялото творение е въвлечено в падението, така сега в Христа влиза в тайната на спасението. Възстановява се хармонията между Творец и творение, нарушена от грехопадението.
Творението
„благодарност Ти принася“. Това е ключов момент, защото показва, че творението
не просто съществува, а отговаря. Отговорът е благодарение – евхаристийно
отношение към Бога. Но всичко, в крайна сметка, е в ръцете на човека. От земните твари само той има разум и свободна воля. Човекът е свещеник на творението,
който осъзнато принася света обратно на Бога. Това правим на всяка литургия, когато възгласяме: „Твоя
от твоих, тебе приносяще о всех и за вся“. Принасяме хляб и вино, а Бог ни ги връща претворени като Тяло и Кръв Христови, като Живот!
В
тези светли дни, когато спомняме историята на Христовото Рождество, нека
съединим душата си с душата на Пречистата Дева и като нея принесем себе си на Бога с думите: „Ето рабът Господен“,
„Ето рабинята Господна“. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар