(БЪДНИ ВЕЧЕР)
Пред
първите хора била положена стълба, по която да се изкачат до небето. Това била
задачата за богоуподобяване. Била им дадена сила, но още в самото начало те я
изгубили и се сринали. Падението им довело до духовна парализа на човешкия род.
Всяко изкачване било обречено на неуспех. Човекът останал отделен долу на
земята, а Бог далече в небето. В целия Стар Завет Бог посещавал своите люде
чрез слова и чудеса. В дъбравата Мамвре пък се явил на Авраам като три ангела.
Това били така наречените теофании, буквално богоявления. Но тези лекарства
били слаби. Човешкото естество било изключително болно и за да се изцели,
трябвало да се съедини със здраво такова.
Богоявлението
било недостатъчно, трябвало Боговъплъщение! Божият Син трябвало да стане Син
Човечески и да понесе на себе си нашите немощи. И Той станал! Дева Мария се
превърнала в стълба, по която Бог слезнал на земята и станал един от нас.
Истински човек, само че без да се роди в грях и от плътска похот. Това е
великото чудо на въплъщението! Бог е с нас, Той стана лекарство за нашите
немощи, стана храна за вечен живот. Трябва само да се съединим с Него, да го
допуснем в душите си. Тогава нашето естество започва да се изцерява и обожава.
Парализата отшумява, ние се раздвижваме и поемаме по лествицата към небето.
Това е смисълът на боговъплъщението – то прави възможно нашето изкачване към
небето. Големият въпрос винаги е бил този – ще търсим ли небето или ще останем
да се валяме в пръстта?
Още
при Адамовите деца започнало разделяне. И двата рода, Авеловия и Каиновия, били
парализирани от греха, но първите гледали нагоре, към небето, а вторите –
надолу, към земята. Това продължава до ден днешен и така ще бъде до края.
Едните ще се вкопчват в земното и неговите мимолетни наслади, другите ще търсят
нещо повече, дори то да им коства земното. Като Авраам и всички чеда на вярата,
за които пише апостолът: „С вяра призованият от Бога Авраам послуша и
се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае
къде отива. С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели
в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание. Защото той
очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог. Чрез вяра и
сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си,
роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си. Така от един човек при
това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на
небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг. Всички те умряха,
изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха,
приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята. С тези думи те
дават да се разбере, че търсят отечество. Ако бяха мислили за онази земя, от
която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат. Но сега те се
стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях
да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.“ (Евр.11:8-16)
Колко
малко знаеше Авраам за обещаната земя и колко много остави! Дом, богатство …
всички блага, които земното отечество предлага!
Истинските
Авраамови чеда никога не са били тези, които са по плът потомци, а тези, чиито
поглед е бил насочен към небесното отечество. Велик пример за това са мъдреците
от Изтока, които вместо да се въргалят по трапези и гощавки, търсели в
езическия мрак светлина. Изследвали древните книги, взирали се в небето и
търсели тази нетленна светлина. И Бог, който не гледа на лице, им я дал –
звездата, която ги довела до яслите с Богомладенеца. Влъхвите били истински
Авраамови чеда – хора, които без да имат причина да повярват, повярвали.
Повярвали със същата Авраамова вяра, оставили домашния комфорт и немите идоли,
и тръгнали след нещо мъждукащо в небето. И с тази вяра се озовали на небесната
Рождественска трапеза!
А
къде сме ние, българите, днес? Бог ни е дал красивата и ярката светлина на
Православието, дал ни е хиляди причини да вярваме и да изкачваме духовната
стълба, а ние се въргаляме по трапези, пък било то и коледни. Да, коледни
трапези без Рожденика. Защото Рожденикът днес не е на коледния базар, а на
Светата Трапеза! Той ни кани на светата Евхаристия с небесните Дарове.
Подготвили ли сме се ние днес за рождения Му ден с молитва и пост или сме се
„подготвили“ чрез обикаляне по магазините, чрез 7 постни ястия и 77 суеверия?
Това е въпросът, който ме терзае, защото в края на всяка календарна година
виждаме тази суета и безумие, усещаме този сладникъв коледен дух. Коледен, не
Рождественски! Събрали се хората на Коледно тържество на площада, в ресторанта,
в пенсионерския клуб… Навсякъде, но не в храма! Събрали се около топлото
домашно огнище, но без Рожденика. Събрали се не за молитва, а за шоу-програми,
наздравици и клюки.
Не
искам да съм строг съдник, за мнозина декември е едно бягство от студения свят.
Разбирам, че греяното вино някак странно стопля и успива, но истинското
лекарство е друго. То е в Светата Чаша – виното претворено в Кръв!
С
болка наблюдавам как мнозина наши сънародници се причастяват с коледното вино
на този свят, а не с Христовата кръв. Вървят устремени надолу и то със засмяно
лице, тананикайки си сладникави коледни песнички. Тази радост не е
християнската радост, защото те не вървят по пътя на живота. Ако вървяха по
него, щяха да спазват табелите. Ето, от 40 дни има ограничителна табела „Без
блажна храна“, а те не я спазват. (Иначе, много държат на Бъдни вечер да има 7
постни ястия.) Техният път не е пътя на Авраам, който напусна езическия Ур
Халдейски, нито този на влъхвите, осветен от Витлеемската звезда.
Цялото
това коледно безумие ми напомня думите на Соломон: „Глупостта е радост
за неразумния, а разумният човек ходи по правия път.“ (Пр.15:21)
Малцината,
които гледат към небето, внимателно следят пътните знаци, за да вървят по
правия път. Витлеемската звезда и днес осветява техния път и ги води на Светата
Трапеза с Рожденика. Те търсят лекарство за своята парализа и плачат за
греховете си, смесват радостните си песни със сълзи и протягат ръце към
небесното отечество. Те са разумните и „… Бог не се срамува от тях да
се нарича техен Бог, защото е приготвил за тях град.“ Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар