БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ВЪЗНАСЯЩИЯ СЕ ХРИСТОС

(ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

   

 В Новия Завет е включен един раннохристиянски химн: ,,И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава‘‘. (1Тим. 3:16)

Този текст е едно много кратко поетично резюме на Християнството, започващо с Въплъщението и завършващо с Възнесението.

,,Възнесе се в слава‘‘, казва апостолът в последния стих и така възнася високо своята хвала към Бога. Синът Божий дойде в творението Си, придоби човешката природа и замина на небето с нея, замина, както казва св. Никодим Светогорец "обогатен с човешката Си природа". Във великото Тайнство на Въплъщението Христос съедини небето и земята, неръкотворното с ръкотворното. И стана великият Обединител на човека с Бога.

Сега воюваме с жестоки врагове и понякога ни изглежда неясен края на това наше воюване. Но когато сме с Бога, ние сме непобедими. Може да тръгнем да потъваме като ап. Петър в морската стихия, но само един вик към Христа и Той ни подава ръка. Докато вървим по пътя, ние сме спасени, защото по пътя имаме Неговата закрила. Пътят е Неговия покров. Вървейки по пътя, ние имаме увереност в спасението.

"Вие имате Моето благословение" - това е последното, което Христос заявява на Своите ученици и иска тези Негови думи да останат запечатани в тях завинаги. В Евангелието на св. евангелист Лука се казва: ,,И ги изведе вън от Витания, и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях, и се възнасяше на небето‘‘. (Лк. 24:50-51)

Благословията на Възкръсналия и Възнасящ се Христос! Тръгвайки си, Той благославяйки учениците и Църквата през всички векове. И сега, от небето, Господ постоянно ни благославя!

Църквата никога нямаше да устои 2000 години, ако Господ не я благославяше. Неговите ръце стоят вдигнати и продължават да я благославят и до днес. Така, както ръцете на Мойсей стояха вдигнати, докато и последния израилтянин мина през дъното на Червено море, така и Христовите ръце ще стоят и правят път на Неговият народ до Второто Му пришествие.

Когато видим двете вдигнати за благослов ръце на епископа, нека си спомним вдигнатите ръце на Мойсей, който е предобраз на Христос, и най-вече да си спомним самия Христос, който е истинския Благославящ. А епископът е отобраз на Христос. Нали внимателно четете: „като дигна ръцете Си, благослови ги.“ Не едната ръка, както благославя свещеникът, а двете. Само епископът има пълнотата на благодатта. Правя тази скоба заради буквоядците-протестанти, защото ни набеждават, че въвеждаме небиблейски ритуали. Ето, че четат избирателно. Те нямат епископи с апостолска приемственост, чрез които да се преподава Христовото благословение и въобще благодатта, но са твърдо убедени в спасението си. Нашата увереност обаче има основа и тя е в тома, че сме под благославящите ръце на Спасителя.

Свети евангелист Марк ни казва нещо важно, което учениците не могли (и нямало как) да видят с телесните си очи: ,,А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога‘‘. (Мк. 16:19) Това е невидимото от Възнесението, което учениците не са видели, защото се случва след като Иисус преминава през всички небеса и стига Божия Престол. Като Бог-Слово Иисус има винаги този Престол, вечно Го има. Обаче като Човек, като Син Човечески, Той сяда на него след Своето Възнесение. Има велики моменти от човешката история, които светските историци пропускат, защото са духовно слепи. Един такъв момент е мъченичеството на св. архидякон Стефан: „А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.“ (Деян. 7:55-56)

Освен, че е отдясно на Бога, Господ стои прав! Като отдаване на дълбока почит можем да тълкуваме това надигане на Сина Човечески от Своя престол. Това надигане обаче се явява движение и като движение е белег на това, че все още не се е възцарила пълна хармония в Божието творение. Войната е спечелена, но не е приключила.

Господ казва за Второто Си Пришествие: ,,като дойде Син Човечески‘‘, защото ще съди света като Човек, а не като Син Божий, какъвто, разбира се, Той Е. Но също така казва ,,тогава ще седне на престола на славата Си‘‘. Тогава ще е окончателното сядане, тогава "ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила." (Деян. 7:55-56)

Престола на славата бе приготвен за Човешката природа на Сина, защото като Син Божий винаги е имал престола Си. Това е престолът, на който Господ седна след Възнесението Си. Всички Ангели, гледайки Човек за пръв път да се изкачва на небето, учудени се радват на Възнесението Му. Отваря се път към небето, за да се изкачат и човеците по-високо и от самите Ангели. И всичко това е за нас. Господ, възнасяйки на небето и човешката природа, става Предтеча на влизането ни в Царството Божие. Защото и ние ще възкръснем и с телата си ще се изкачим на небето. 

Сега обаче се възкачваме на небето само духовно. Това става при Светото Причастие. На Евхаристията ние се въздигаме и съединяваме с Христа. Приемаме възнесените от Него и обожени Тяло и Кръв и сами се обожаваме. Ставаме повече от победители! И все повече разбираме казаното от св. ап. Павел: „Бог ... ни благослови чрез Христос с всяко духовно благословение от небесата“. От небесата към нас слиза Христовото благословение.

Възлюбени братя и сестри, днес празнуваме Възнесението на нашия Господ Иисус Христос. Велика радост, стъпало във възкачването на нашия Господ нагоре. Защото Възнесението Му не означава изоставянето на света, а означава спасението на света. Възнесението е трепетно очакване на Петдесетница. 

А Петдесетница е целта на Божието домостроителство: „И Аз ще пребивавам сред тях и Аз ще бъда техният Бог, и те ще бъдат Мой народ.“ (Йез.37:27). Скинията на Бога ще е с нас и самите ние ще бъдем храмове на Бога. И вече сме! Христос е в нас, остава да Го допуснем да очисти всяко кътче на нашия храм, да устоим в този процес, ако и да е често пъти болезнен. Можем, и трябва да устоим, защото ръката на възнеслия се Христос стои и ще стои благославяща до последния ни ден на тази земя. Амин.

свещ. Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

13.06.2024 г.