СРЕЩА НА ЛИЧНОСТИ, СРЕЩА НА ЗАВЕТИ

(СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

 

На 2 февруари всяка година отбелязваме празника „Сретение Господне”. Думата „сретение“ е църковнославянска и означава „среща“. Тази опитност на св. Симеон с Богомладенеца е на първо място лична среща - прегръдка между Твореца и едно Негово творение, търсещо истинския мир - мир с Бога и със себе си. Но ние днес ще опитаме да отидем и отвъд нейния личен характер.

Според християнската традиция св. Симеон е бил един от 70-те преводачи на Стария Завет от еврейски на старогръцки език, т.н. Септуагинта. Египетският фараон Птоломей II Филаделф (285-246) пожелал да има този превод и на гръцки език за прочутата тогава Александрийска библиотека. За да бъде уверен в точността на превода, Птоломей събрал преводачите и ги разпределил в отделни килии да превеждат самостоятелно, а после общо да сравняват точността на превода.

    Християнското предание свидетелства, че когато св. Симеон превеждал определената за него книга на св. пророк Исайя, спрял погледа си на 7-ма глава, 14-ти стих: "Затова Господ Сам ще ви даде знамение: ето девица ще зачене и ще роди син, и ще Го назоват с името Емануил". И когато взел нож, за да изстърже думата „алма” („девица”) от кожения свитък и да я замени с „иша” („млада жена”) изведнъж в килията се явил белоснежен ангел, който му хванал ръката с ножа и му казал: „Праведни Симеоне, не повреждай текста на пророка. Ти ще доживееш да видиш Девицата, която ще роди Помазаника Господен!”.

Смутен в помислите си, на връщане за Йерусалим, св. Симеон споделил случилото се със спътниците си и отново изразил съмнение. Св. Предание разказва, че когато преминавали през една река, св. Симеон свалил златния си пръстен от ръката, хвърлил го във водата и казал на всеослушание: „Ако го намеря, ще повярвам в думите на пророка”. Близко до реката пътниците спрели да пренощуват в страноприемница. На сутринта св. Симеон си купил риба и когато я приготвял за обяд, заедно със спътниците му намерили в корема на рибата пръстена, хвърлен в реката. От този ден св. Симеон заживял в близост до храма, внимавайки върху всеки представян първороден младенец.

Слава Богу, този ден настанал, но съвсем не толкова скоро, колкото го чакал Симеон. Когато като преводач видял ангела, той бил около 50 годишен. Постепенно, по силата на естествения закон си отишли от този свят всички от неговото поколение. Добре знаел, че след потопа Бог е отсъдил за човеците: „нека дните им бъдат сто и двайсет години.“ (Бит.6:3). Но преминал и този срок - 120 години, и после старецът станал на два пъти по 120, а Божието обещание не се виждало изпълнено. Той се съмнявал, че чудо може да стане в тялото на девица, а ето, ставало чудо със самия него. Собственото му тяло забавило процеса на стареене.

Накрая, близо 300 годишния старец Симеон, воден от Дух Свети, отишъл в храма, видял родителите на Иисус – Йосиф и Мария, прегърнал Богомладенеца и изрекъл думите на молитвата, която всяка вечер произнасяме или пеем: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си смиром...”

Какво удивително събитие - немощният старец взел в ръцете си Държащия цялата вселена!

Св. Предание е запазило спомен, че около година след това старецът Симеон бил убит при избиването на Витлеемските младенци от войниците на Ирод, които го изнудвали да каже къде се намира Богомладенецът. Нечестивият Ирод не позволил да го погребат по обичая на евреите. 

Не е била лека съдбата на св. Симеон да дочака изпълнението на Божието обещание. Светият старец бил изключителен познавач на Писанието, човек рационалист, който винаги търсел причинно-следствената връзка. Ако с днешни понятия трябва да го характеризираме, бихме го нарекли виден интелектуалец и учен, дори предтеча на съвременната школа на библейската критика. (Нейните представители се съмняват в истинността на библейския текст, тъй като днес не разполагаме с оригиналите) Затова Бог подложил големият ум на св. Симеон на големи изпитания. Нека си ги представим:

- Може ли девица да зачене?

- Може ли ангелът да сбърка, предричайки му, че ще види плода от това чудо?

- Може ли случайно рибата да е глътнала неговия пръстен и после случайно да е била уловена?

- Може ли човешкия живот да надскочи повече от два пъти определената от Твореца пределна възраст от 120 години?

    В крайна сметка всичко опира до това: верен ли е Бог на обещанието си, дори когато то противоречи на вложените от Него в творението закони?

И св. Симеон заживял, за да свидетелства на цялото човечество, че Бог забавя, но не забравя. А също, че Законодателят е по-голям от закона.

Сменяли се поколения, власти... И така до онзи ден, в който прегръщайки Богомладенеца, св. Симеон се изпълнил с Неговата светлина и мир. Всички терзаещи ума въпроси получили своя отговор, а сърцето му се умирило. 

    Не върви ли и нашият живот по подобна траектория като на св. Симеон, макар и доста по-къса? Бог ни говори, хлопа на сърцата, иска да му се доверим, а ние се съмняваме, рационалният ни ум задава въпрос след въпрос. Въцърковяваме чувствата си, волята си, а за разума поставяме някакъв предел. Да, имало е чудеса, но вече не ги чакаме точно при нас. Станали сме "разумни", знаем механизмите на всички болести, на всички природни явления, на всичко, ако не във вселената, то поне в нашата галактика.  И главите ни са натежали много, не можем вече да ги носим на раменете си. Проблемът обаче не е в препълването на главите, а в отдалечаването на главата от сърцето. Прекрасни са словата на светителя Теофан Затворник: "Добре е, че хората търсят разумност. Но не е добре, че я търсят само в единия човешки разум. Искат да направят от този разум всемирен наставник - цар на истината. Не е ясно - защо му се пада такава чест? Когато човек се роди на този свят, не знае нищо, нито едно нещо не може дори да назове сам, на всичко се учи, а щом стъпи на крака, още недостигнал пълнолетие, започва да се превъзнася и да повтаря: аз и разумът ми, всичко ще разсъдим и ще решим сами. Разумът наистина е велик дар Божи, но дарувайки ни го, Бог не го е положил за източник на истината, а само за неин приемник. Не ни е казал тъй: Ето ви разум, слушайте него и както ви научи, така постъпвайте. А какво е сторил Той? Като е създал човека с разум, тозчас му се е явил и е започнал да го учи на истината, и оттогава не е преставал и не престава да го ръководи към познанието на истината и да просвещава ума му с познанието за нея..."

    Колкото по-скоро признаем, че нашият ум е само приемник на истината, толкова по-скоро ще излезем от задънените улици, в които ни вкарва той. Блажени Августин настоява, че "трябва да се вярва, за да се разбира и да се разбира, за да се вярва." Разумът е изключително важен, но той не е цар на истината. Тези, които се осмелят да детронират своя ум и поставят на трона Христос, ще преживеят истинския мир. Само тези, които като св. Симеон станат лично богоприимци, ще изпитат как "Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос." (Фп.4:7). И ще напуснат този суетен свят "с миром".

Но срещата на стареца с Богомладенеца няма само личен характер. В личността на св. Симеон се фокусира сякаш целия старозаветен сонм на праведниците. „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, по думата си с миром“ – сякаш в този неистов стон вибрира енергията на хиляди старозаветни светии, които също очаквали изпълнението на обещанието, и търпели всичко, за да видят този миг. 

Ако трябва да характеризираме целия Стар Завет с една дума, това е думата "обещание". Не само св. Симеон среща Спасителя и получава мир. В неговата личност става и символичната среща на двата Завета – Стария и Новия. А за Новия Завет най-точната дума е "изпълнение".

Погледнете празничната икона и виждате нещо много важно, изобразено на нея! Протегнатите ръце на св. Симеон сякаш показват есхатологическото очакване на Месията. И когато младенецът Иисус попада в ръцете на св. Симеон, целият Стар завет сякаш приема в обятията си Новия завет, изпълва се със светлина, престава да бъде неясен и мъглив. Иисус Христос е ключът към Стария Завет. Новият завет е изпълнението на обещанието. Новият завет отключва Стария. Запомнете това! Когато свещениците настояват да четете първо Новия Завет, а после Стария, това не е случайно. Св. ап. Павел оприличава старозаветните неща на сянка, а новозаветните - на същност. Познаваш ли същността, лесно ще разгадаеш сянката. Отхвърлиш ли Христа, Стария Завет потъва за теб в мъгла. Това сторили болшинството от евреите и още много богоборци в човешката история. Това вършат днес мнозина интелектуалци, които имат критичния ум на св. Симеон Богоприимец, но не и неговата интелектуалната честност, търпение и боготърсачески дух.

Братя и сестри,

      Днес ние разполагаме с много информация. Живеем във век на информационно пресищане и замърсяване. Чрез повърхностни медии дяволът пуска своите стрели на съмнение в умовете ни. Върхът им е намазан с катрана на псевдонауката, рационализма и скептицизма. Затова, също като праведния Симеон сме обречени да водим нелеки борби. Борби със съмненията в истинността на нашата вяра.

Това са и борби да вярваме, когато нещата в живота сякаш губят своята логика. Така, както се „забави“, (разбира си, според Симеоновата логика), Първото пришествие на Христа, така, виждаме, че и Второто Пришествие не става според нашата човешка логика. Нека се поучим от търпението на Богоприимеца. Бог ще ни посети, дори да трябва да преобърне законите на вселената. Просто защото Той е Законодателят. По-скоро природните закони ще се огънат, отколкото Божието слово да не се изпълни.

Само едно нещо си заслужава нашето безпокойство. Дали наистина, като св. Симеон сме имали своята лична среща с Бога и можем ли като него да въздъхнем: „сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение“  Амин!

свещеник Красимир Кръстев

храм „Света Троица“ – Плевен

Сретение Господне, 2019 г.