Беседа за Въведение Богородично - Ден на християнското семейство
Със създаването на човечеството Бог е благословил
брака между мъжа и жената за продължение на човешкия род. Това е явната цел на
брака, но е само половината от истината. За да разберем останалата, по-важната
част, е необходимо да погледнем към първообраза, по който е сътворен човека -
необхватната за човешкия ум Света Троица. В книгата Битие четем: „След
това Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; … И Бог сътвори
човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори.“ (Бит.1:27-28)
Бог е един, но не е затворена
монада, Той е един в Троица – Отец, Син и Свети Дух. Прочетения текст
представлява един разговор между трите Лица на Божеството, касаещ сътворяването
на човека. В сътворението и във всички
Божии дела виждаме, че между трите Лица съществува пълна хармония, единомислие
и любов. Те действат винаги заедно, макар всяко Лице по различен начин.
Свикнали сме да говорим за
Адам, и въобще за отделния човек, като сътворен по Божия образ и това е вярно. Но
също така е вярно, че човешкото семейство е сътворено по образа на Св. Троица.
Защото в Св. Троица също имаме баща, майка и дете, едно своеобразно Божие
семейство, но със задължителни уточнения. Ако не ги направим, със
сигурност ще сме в голяма ерес. Защото в Св. Троица не можем да говорим нито за
полов диморфизъм, нито за някакво разделяне на три божества. Никое от Лицата не
предхожда другите по време, защото Бог е вечносъществуващият. Именно това - че Синът е съвечен и събезначален на Отца - не схванал безумният Арий...
Проповедниците избягват да
нагазват в тези дълбоки води на тринитарното богословие. И това е разумно,
самият проповедник може да се надцени и да се удави, а и носи отговорност за
хората, които е повел. Но все пак, и на малките деца им дават право да си натопят крачето до глезена във водата. Затова ние само ще се докоснем до океана на Божията
тайна, колкото да схванем, че в тази аналогия става въпрос за общение, взаимна
любов и смирение в Троицата, които са образец и за човешкото семейство. „Мъж и жена ги сътвори“, за да имат на
първо място Божествена любов помежду си. Това е основната истина за
семейството. Благословът „Плодете се и множете се“ е следствие
на общението и любовта между мъжа и жената.
Единицата не е достатъчна.
Числото едно е символ на бедност. Без Ева дори и раят се оказал за Адам недостатъчно
блажено място. Той се нуждаел от подобен нему човек, който напълно да хармонира
с неговата духовна и телесна природа. Създавайки Ева, Бог поставил началото на
съжителството между мъжа и жената. От тогава до ден днешен самецът счита себе
си за непълен, не в пълнота човек. И продължава да търси този другополов, който
ще му даде завършеност. Тогава човек става щастлив! Затова и мъдрецът
възкликва: „Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от
бисер” (Пр. 31:10). Само Този, Който е сътворил Ева от реброто на
Адем, знае коя жена е точно от твоето ребро. Бог помага на тези, които се
надяват на Него: „Къща и имот са наследство от родители, а разумната
жена е от Господа” (Пр. 19:14).
Но и това щастие не е пълно. Защото
единицата наистина е егоистична, тя няма кого да обича. Двойката е по-добре, но
и при нея има проблеми. Орлин Горанов изпя една много нежна песен: „Светът е за
двама“. Човек не може да не се развълнува от силата на любовта между влюбените,
но точно където е силата, там е и проблема - фиксацията на влюбените един в
друг. Всички сме виждали влюбени млади и сме се умилявали от това как сякаш са
излезли от реалния заобикалящ ги свят. Всички знаем, че такава фиксация е
временна, тя дори може да се обърне на конфронтация. Двойката не е достатъчна!
Тя обича, но знаем, че здравата любов винаги дава плод. Здравата любов винаги
умножава. Плодът са децата - третият елемент в семейството. Тройката преодолява
бедността на единицата, фиксацията и противоборството в двойката. Затова и Бог
е Троица, преизобилие на любов.
Не е чудно тогава, че Сам Той
забранява болните хомосексуални връзки: „Не лягай с мъж като с жена:
това е мръсотия” (Лев. 18:2). Това е извращение на любовта. Нека не
забравяме, че Бог унищожи градовете Содом и Гомор именно заради техните извращения.
Най-голямата радост
на тази земя са децата. Народната мъдрост казва: „Ако мислиш за една година
напред, посади фиданка, за десет години – посади гора, за сто години – възпитавай
и обучавай.”
Децата трябва не просто да се
отглеждат (отглеждаме домати, зайци), а да се възпитават. Това изисква
ежедневно общуване, пак по образеца на Св. Троица, в която има непрестанно
общение на Лицата. Невъзможно е детето да се възпитава чрез телефона или
интернет, защото то има огромна нужда от живото присъствие на родителя. Заради
липса на контакт много от родителите не познават децата си, а впоследствие се
учудват на тяхното поведение.
Необходим е личен пример,
защото децата се възпитават с това, което виждат, а не с това, което слушат. И
тук пак ще се върна на началото на беседата. „Мъж и жена ги сътвори“, за да имат на първо място Божествена любов
помежду си. Това е основната истина за семейството. Благословът „Плодете
се и множете се“ е следствие на общението и любовта между мъжа и
жената.
Ако между мъжа и жената няма
любов, как ще възпитат здраво и щастливо дете? За съжаление, младоженците често
не са подготвени за изпитанията на брака. След медения месец настъпват
горчивите месеци. Какво значат изразите "вече не ме обича" и
"несходство в характерите"?! Това са глупости, за които младото
семейство трябва да забрави!
Истината е, че бракът е
най-голямото земно благословение, но и най-трудно се усвоява. Защото причината
за семейните провали не е тази, че мъжът
не е намерил точно своето ребро и реброто точно своя мъж. Друга е причината.
Егоцентризмът! Всеки държи на своето и не отстъпва. Ако преди години разводите
се считаха за нещо унизително, сега хората ги приемат за нормални и естествени.
Всеки от вече разведените съпрузи си мисли, че следващият(та) ще бъде
по-подходящ(ата) за тях, но в повечето случаи се разочароват при всеки следващ
партньор. Това е илюзия. Решението е да се справим с нашето его!
След изгонването на първите
хора от Едем, брачният живот никога не е бил лесен. В последните десетилетия обаче
женската гордост и его сякаш намериха уютен и "законен" пристан в т.
нар. еманципация, или освобождаване на жената от властта на мъжа. Какво се крие зад тази вносна дума и защо в крайна сметка, тя
обърква взаимоотношенията между мъжа и жената?
Сам Господ Бог чрез св. ап.
Павел повелява: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както на
Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата и
той е спасител на тялото” (Еф. 5:22–23) и „Вие, мъжете,
обичайте жените си, както Христос обикна Църквата и предаде себе си за нея” (Еф.
5:25).
Във всяка организация,
сдружение или общност има ръководител, който носи най-голямата отговорност. С
такава отговорност в семейството, по Божий промисъл е натоварен мъжът.
Това не е случайно. Казахме,
че човешкото семейство е създадено по образеца на Божието. Отец, Син и
Свети Дух – трите лица на Св. Троица са равни и с една божествена
същност. Троицата е безначална, но същевременно казваме, че в нея има
единоначалие. Отец е наречен безначален, а по отношение на другите Лица – начало
или причина. Така, че Синът и Духът имат своето начало в Отца, но това начало е извънвремево, както казват богословите
едно безначално начало. Синът вечно се ражда, Духът вечно изхожда от Отца. Аналогично, и при човека има начало, но вече във времето. "Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа." (1Кор.11:8). Адам и Ева са равни, но Адам е началото, а Ева - от реброто Адамово, тя "изхожда" от него. (Виждате, че католическото "филиокве"- Духът е не само от Отца, но и от Сина - съвсем не е безобидно, защото внася двуначалие и объркване в Троицата)
Тези разсъждения биха били
съвсем абстрактни, ако не се явяваха основание за практическите изводи, които
прави св. ап. Павел. „Глава на Христос е Бог“ (1Кор.11:3) т.е.
Отец. Христос е равен на Отец, но с любов Му се покорява като на Глава. Ние,
хората, сме толкова горделиви, че трудно се подчиняваме на началниците си, камо
ли пък на тези които са равни на нас. На нас, дълбоко поразените от греха, ни е
трудно да схванем как може покорството да носи радост, защото в човешкото
семейство, колкото и добро да е то, винаги има някакво разномислие и себелюбие.
В Троицата виждаме, че има
покорство от любов. Това е образецът и идеалът за всички нас в човешкото
семейство. От това покорство на Сина към Отца като към Глава следва цялата
по-надолу верига от покорства. Христос е глава на мъжа, мъжът е глава на
жената. Всеки трябва да се подчинява на своята глава така, както Христос даде
пример за покорство към Отца. Нищо, че е равен във всичко, Той се подчини във
всичко доброволно. Така трябва да е в нашите семейства, ако искаме те да са
наистина християнски семейства.
Повечето
проблеми в семейството идват от неразбирането и бунта срещу главенството и
покорството.
Изискванията
в съвременното общество са заставили жената-майка вместо повече години да
отглежда и възпитава децата си, да работи. Но работейки, даже в някои случаи
повече от мъжа, жената постепенно узурпира главенството в семейството.
Успешната жена не желае да се подчини на неудачник. В нея тайно се промъква
гордост и започва бунт, борба за семейния трон. Започват скандали не само по
сериозни въпроси, но и за съвсем битови неща. Алтернативите пред мъжа са: или
да слезе унизен от трона, или да започне война, или да постъпи като зрял
християнин. Зрелият християнин е този, който държи своето его на кръста, а
Христос на трона. Той е смирен и може да премълчава и претърпява, да се моли и
надява на промяна. За съжаление този трети вариант се среща най-рядко.
По-често са другите случаи.
В първия: Унизеният мъж минава
"под чехъл" и търси утеха в алкохол и приятели на чашка, или в чужди
жени. Както казва/ше едно време/ народа: такива живи да ги оплачеш.
При втория: започват т. нар.
семейни войни.
Тези войни могат да стигнат
дори до кръв, защото себелюбието пречи да признаем греха, да простим обидата.
Няма брак, в който всичко да е по мед и масло, но ако мъжът и жената се смирят
и погледнат сериозно на гореспоменатите апостолски заповеди, семейството ще се
превърне за тях в школа за усъвършенстване в смирението и любовта. Ще има и
конфликти, но ще бъдат с намаляващ интензитет и ще се решават бързо, най-често
до вечерта, както съветва св. ап. Павел: „Когато се гневите, не
стигайте до грях: слънчевият залез да не ви заварва гневни, и не давайте място
на дявола.“ (Еф.4:26-27) Окончателният семеен мир ще настъпи когато и
двамата съпрузи разберат, че на семейния трон трябва да седи не някой от тях, а
Бог. Мъжът може да седне в него само като се подчини на своята Глава - Христос,
и обикне съпругата си така "както Христос обикна Църквата и
предаде себе си за нея”.
Възпитанието
на децата в християнски дух е велико изкуство.
Някои родители, увлечени в
различни грижи, отделят много малко време за децата си. Впоследствие те
запълват отсъствието си с най-различни играчки, пари и др. Това е вид търговия,
опит да купиш любовта, и последствията винаги са печални. Защото липсва
свързване на душите, а също така води до голямо разглезване на детето. То
свиква винаги да получава и когато порасне и види, че това е невъзможно, ще
потърси пътища да заобиколи закона и получи желаното. Израствайки без общение и
надзор, такова дете загрубява духовно и бавно, но сигурно, се превръща в корав
престъпник. Затова Писанието съветва: „Който обича сина си, нека
по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него” (Сир.
30:10). „Глупостта се е привързала към сърцето на момъка, но
изправителната пръчка ще я махне от него” (Пр. 22:15).
Родителите трябва да са като
земеделците – не само да плевят бурените, но и да подхранват растението.
Всекидневно трябва да поощряват децата си в полезните неща. Не бива, особено
бащата, да се изявява като феодал, който комплексира децата си при всеки техен
неуспех. „Бащи, не дразнете децата си, за да не падат духом” (Кол.
3:21).
Децата, от своя страна трябва
да знаят, че родителската благословия за всяко тяхно начинание е много важна.
До навършване на пълнолетие родителите са като бог за децата. Бунтът срещу
родителя е предобраз на задаващ се бунт срещу Бога. И обратно, послушното на
родителите дете ще се превърне в боголюбив и щастлив зрял човек.
Чрез благословията на родителя-християнин детето получава такава
от Самия Бог. Майките, които обикновено са по-емоционалната половинка от
човечеството, трябва да внимават в гнева си да не отправят хулни думи и клетви
към децата си, защото както благословията, така и клетвите са действителни.
Казано е: „Бащина благословия утвърдява домовете на децата: майчината
клетва разрушава до основи” (Сир. 3:9).
Свещеникът е духовен баща на всички в своята енория, затова ще
използвам случая да отправя своя отечески благослов към всички вас – родители и
деца, да Ви даде Бог любов и смирение, и истинско семейно щастие. Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
Долна Митрополия
21.11.2024 г.
