„Накрая, братя мои, укрепвайте се чрез силата и мощта на Господа. Облечете се в пълно снаряжение от Бога, за да можете да устоите срещу дяволските козни, защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото – началствата, властите, владетелите на този тъмен свят.“ (Еф.6:10-12)
Казват, че добрите оратори оставят накрая на своите слова най-важното. Накрая те, така да се каже, „опаковат“ своето послание, за да могат слушателите им да го отнесат в къщи и да го приложат. Големият оратор св. ап. Павел постъпва по този начин. След като е представил на ефесяните различни аспекти на темата за Христос и Църквата, накрая той се спира на най-пряко засягащия християнина аспект на тази тема, който можем да озаглавим „Военачалникът и Неговата армия“.
Повечето християни отбягват военната тема. Предпочитат да говорят за любов, мъдрост, творчество, красота и т.н. Тези блаженства ние наистина предвкусваме, но в настоящия век най-важното за всеки един от нас е духовното воюване.
Ситуацията, в която сме ние днес, много напомня онези усилни времена през 5 век пр. Хр., когато под ръководството на Неемия се възстановяват разрушените от Навуходоносор стени на Йерусалим. Но дяволът подбужда нееврейските общности в областта срещу този Божий човек и назрява военен конфликт. Ето част от мъдрите мерки, които предприема Неемия: „Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с други държаха копие… И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.“ (Неем.4:17, 23)
Виждате, че юдеите бяха принудени в едната ръка да държат оръжие, а в другата – строителен инструмент. Така и ние днес сме длъжни едновременно да държим нашата професия, с която да служим на семейството и отечеството си, и духовното оръжие, с което да воюваме за вечното си спасение.
Преди всичко, какво е естеството на тази духовна война? Хиляди книги са написани за духовната бран и много светоотечески мисли можем да приведем. Но нека днес чуем двама проникновени писатели, двама посветени християни, преминали през горнилото на страданието и затова превърнали се в будните съвести на 19 и 20 век.
Ф. Достоевски казва: "Животът е непрекъсната битка, в която дяволът се бори с Бога, а място на сражението е човешкото сърце."
Велика битка, в която няма възможност за неутралитет! Битка, в която ние ежедневно и ежечасно трябва да взимаме страна – Божията или дяволската. Това е битка за човешките умове и сърца, в която добре трябва да познаваме двете противостоящи сили. Ние сме избрали Бога, но трябва да имаме яснота и за другата страна.
Кой не е нашият враг? Какво означава, че „нашата борба не е срещу плът и кръв“?
Ние не воюваме срещу други хора. В книгата си „Архипелаг Гулаг“ Александър Солженицин пише: „Де да беше толкова просто! — има някъде черни хора, вършещи злонамерено черни дела, и се иска само да ги различим от останалите и да ги ликвидираме. Ала линията, разделяща доброто от злото пресича сърцето на всеки човек. И кой би унищожил макар и частица от собственото си сърце?…“
Повърхностният човек е склонен да дели хората на черни и бели, според делата им. Но духовният човек прониква под повърхността и вижда, че във всяко сърце се води битка. В книгата си Солженицин събира свидетелства на 250 бивши каторжници, а и пише от личен опит, защото сам преминава през съветските лагери. За него е било естествено да постави барикадата между тъмните източни болшевики и светлите западни демократи. Но той не го прави! Наистина, книгите му осветляват извращенията в съветските лагери и естествено е обявен съветските власти за враг и става дисидент. Но когато заминава на Запад, вместо да печели от славата си, той продължава да критикува и тамошното общество. Американските журналисти започват да го наричат „вечния дисидент“, но не защото е все недоволен, а защото като духовен човек винаги е опозиция на злото, което не е географски позиционирано, а се намира в сърцето на всеки човек, независимо от неговия етнос. И ние, братя и сестри, трябва да сме подобни дисиденти – не вечни критикари, но хора, които осъзнават, че не американците и не руснаците са нашите врагове, а тези зли духовни сили, които не зачитат географски граници, но познават слабостите на всеки народ и всеки човек и го тласкат към падение.
Кой е нашият враг?
Използвайки политически речник, можем да кажем, че това е една нечестива „тройна коалиция“ – плътта, света и сатана. Старши партньор, който „дърпа конците“ в нея това е дявола и неговите слуги – бесовете. От Едемската градина до ден днешен виждаме – дяволът е лъжец, измамник и узурпатор.
Когато ап. Петър се опита да възпре Господа да принесе Себе Си като изкупителната жертва, какъв отговор получи? „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“ (Мат.16:23). Формално Иисус се обърна към Своя апостол, но смъмряне получи същинския подбудител – сатана. Иисус го видя с духовното Си зрение и го прогони.
Дали чрез хора или директно, злите духове обстрелват ума ни с хитро измислени натрапчиви мисли, лъжи, подозрения, съмнения, страхове, суетни грижи и празни надежди. Целта е да паднем, защото винаги, когато падаме в грях, „линията, разделяща доброто от злото“ в нашите сърца се отмества, губим „територия“ и благодатта се отдръпва. Слава Богу, когато се каем и добротворим, благодатта се завръща! Но ние трябва да не стигаме до съгрешаване, а да се съпротивим на злото, по примера на Господа.
Наблюдавайки пораженията, които злите сили нанасят на човешките души и четейки за „началства, власти, владетели на този свят“ в нас се създава едно впечатление за организираност, за една сериозна сила, изправена срещу Църквата.
И това е така. Предупредени сме: „Дяволът обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне.“ (1Петр.5:8). Злото има своя стратегия, която е непроменима - да вземе пълен контрол над човешкото сърце. Това е поглъщането! Злото има и множество тактики, които постоянно сменя, за да обърква. То не бърза, ден след ден се стреми да отвоюва нови територии, да премести фронтовата линия и да овладее една след друга всички душевни сили - съвест, воля, чувства и т.н.
Това не трябва да ни плаши, защото е само половината истина. Предупреждавайки за рикаещия духовен звяр, св. ап. Петър казва: „Бъдете трезви и внимателни“ и призовава: „Застанете против него с твърда вяра“. Вярата, както знаем, е убеждение за неща, които не се виждат с телесните очи. Затова е изключително важно с духовните си очи ясно да виждаме реалността на духовната война. Необходимо е да прогледаме за истинското състояние на нещата така, както това се случи със слугата на св. пр. Елисей, когато двамата бяха в един град, наречен Дотан. „Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града. На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей.“ (1Царе 6:14-17)
Запомнете това: „Тези, които са с нас, (Божиите ангели) са много повече от онези, които са с тях" (демоните). Това е реалността!
Питам се, как ли са изглеждали Елисей и неговия млад слуга в очите на страничния наблюдател? Кой от двамата е изглеждал по-смирен? Дали не са объркали страхливо склонената глава на слугата със смиреност? Дали и ние днес не бъркаме страхливостта със смирение?! Смиреният човек е смел, защото признава реалността на Божията сила и надмощие. Той живее трезво и смело, но не самонадеяно. Затова светите отци казват: Смирението съкрушава дявола! Но истинското смирение, а не благочестивата поза, зад която се прикрива страха.
В църковните среди, в които дявола вече е демаскиран, има два начина на възприемане на света.
Първия: Живея в лош свят, заобиколен съм от зли хора и демони. Стъпвам страхливо, та дано мина някак между капките и се промуша в Божието царство. Мърморя как дявола пак ме нападна, как пак ме излъга и т.н. Има такива хора, казват „Слава на Бога“ и веднага продължават „дявола снощи така и така“, с което анулират отдадената прослава.
Втория: Аз ходя в Божия свят, стъпвам внимателно, но като законен господар, заобиколен съм от Божиите ангели и прогонвам всеки зъл натрапник. Дявола е узурпатор, той стана княз на този свят чрез измама. Отдавам слава на Бога във всяка ситуация и не се фокусирам върху дяволските номера, защото дявола е върховен егоист и най-много мрази да го пренебрегват.
Братя и сестри,
Изберете втория начин на възприемане на света и духовната борба. Погледнете светите икони и ще видите, че на тях дявола е нарисуван черен, но винаги малък. Светиите са го обезсилили и посрамили! Нека следваме техния пример и осъзнаем, че самите ние даваме сила на дявола, като се фокусираме върху него и не изпълваме себе си с Божията благодат. Благодатта е всичко! Затова казваме в ектенията: „Защити, спаси, помилуй и ни запази, Боже, с Твоята благодат“.
Оставен на себе си, човекът е лесна плячка за бесовете. Но ние не воюваме с наши сили. Победата идва чрез Господа и Неговото оръжие. Имаме не препоръка, а заповед: „Укрепвайте се чрез силата и мощта на Господа. Облечете се в пълно снаряжение от Бога“.
Божието снаряжение не е изковано от нас. То е изковано за нас, но е изковано от Христа, чрез великата Негова победа. Затова не се казва: „Изковете“ или „Направете“, а се казва: „Облечете“, „Приемете пълно снаряжение от Бога“. Обличането и приемането – това е нашата отговорност. Ние трябва да го сторим, ние трябва да дигнем щита на вярата, да развъртим меча на Божието слово... Нека послушаме заповедта на нашия Военачалник и бъдем съвоюващи с Него в редиците на Божията армия! Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
църква "Света Троица" - Плевен
07.08.2022 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар