ЖИВАТА И МЪРТВАТА ВОДА

(Пета Неделя след Пасха - на Самарянката)

    Днес ще се спрем на срещата на Господ Иисус Христос с една жена от Самария (Йн.4:5-42), една обикновена жена, чиято душа жадувала за истина и любов. Както знаем от историята, самаряните вместо в Йерусалим, се покланяли в храма, който съградили на хълма Гаризин. Но в Гаризин тази самарянка не открила истината, а в петте си брака не открила любовта. Истината и Любовта тя неочаквано открила в покрайнините на  града, в който живеела. Както напуканата от сушата почва жадува за живителна влага, така изсъхналата и душа била напоена с благодатна вода, с „правда, мир и радост в Светия Дух“.

    В един обикновен зноен ден тази самарянска жена, според Преданието наричаща се  Фотина, се отправила с празна стомна до кладенеца в покрайнините на самарийския град Сихар. Там тя провела най-необикновената беседа с един обикновен на външен вид юдеин – Господ Иисус Христос.

    Разговорът започва от нещо съвсем земно, съвсем естествено като утоляването на жаждата, която човешкото тяло изпитва. Но Бог, Който е създал човека, знае най-добре, че венецът на Неговото творение освен телесни нужди, има и духовни такива. Затова Спасителят насочва мисълта на жената към духовното, към водата, която утолява духовна жажда у човека. 

    У нас отминаха годините на грубия, войнстващ атеизъм. Днес не е модерно да си атеист, но все още се намират хора, които възприемат човешка душа за някаква еманация на материята. Говорят за душа и духовност, но дефакто са прикрити марксисти, защото Карл Маркс твърди: „В света няма нищо, освен организирана движеща се материя“. Сериозната наука е опровергала това. През миналия век А. Айнщайн доказа обратното на Маркс, а именно, че материята е форма на изява на енергията, т.е. не материята, а енергията е първична. Но когато една истина е неудобна, силата на аргументите бива заглушена с аргументите на силата. Никой обаче не може да заглуши аргументите на човешкото сърце, което крещи: Аз съм повече от материя, душата ми изсъхва за духовна вода!

   Комунизмът, както и всяка друга идеология, не може да даде истинско духовно удовлетворение. Както казва Тертулиан: „Човешката душа по природа е християнка“, т.е. тя е устроена от Бога за Бога. Затова дори по време на атеистичния режим в България духовните търсения си пробиваха път и душите жадно поглъщаха всяка капка вода. Социалистическият режим трябваше да предложи нещо за утоляване на душевната жажда и затова поощряваше творците. 

    Всеки, който е чел поетите от онази епоха, не може да не е забелязал жаждата им за вечност и огромното отчаяние, което обхваща най-искрените от тях при сблъсъка с атеистичната действителност. Тези творци искат да станат вечни чрез своето творчество. Талантливата Петя Дубарова пише:

„Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след моя живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.“

    Вечният живот за тези творци беше само символичен. Художници, композитори, архитекти, строители - много са хората, които и тогава, и днес се надяват чрез своите гениални творби да се увековечат. Но това е фалшиво упование. Гениалните им творби могат да се превърнат в "пристан зелен" за жадния човек, но това е само земен пристан. Това не е вода, която извира за вечен живот, това е земна, душевна мъдрост и самите творци, надявайки се на гения си, всъщност бягат от истинския вечен живот. Защото творбите могат да продължат да живеят известно време след смъртта, но въпросът е дали самият творец ще победи смъртта? Именно това тревожи мъдрия Соломон: „Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета. Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?“ (Екл.2:14-16)

    Ние, православните християни, не се задоволяваме със символична вечност, ние жадуваме за истински вечен живот! Човешката душа е сътворена вечна и копнее за вечност. Затова следваме този вътрешен глас, който ни кара да търсим нашето изгубено праотечество: „Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва.“ (Екл.3:11) 

    Има една дълбока мъдрост: Започваш истински да живеещ, когато намериш за какво да умреш. Св. Фотина завършила мъченически своя земен път., като изпълнила със съдържание името си, което означава "Просветителка". Тази най-обикновена жена намерила истинската Светлина и станала светлина за другите! Тя нямала никаква гениална дарба, но намерила за какво (или по-скоро за Кого) да умре.

    Младата наша поетеса, която цитирахме, пък имала огромна дарба, но следвайки „на времето светлия ход“ не открила за какво да живее. Дълбоко чувствителната и душа потънала в отчаяние и тя сама сложила край на живота си. Какъв контраст! Едната следвала духа на времето и потънала, а другата му се противопоставила, и като маяк разпръсква до днес светлина.

    В разговора си със самарянката Иисус прави аналогия между телесната жажда и духовната жажда. Водата е живот. Знаем обаче, че вода, която не тече, започва да се замърсява, както казваме „да блатясва“. Такава вода вече не носи живот, а болест и смърт. Това е така, защото такава вода е откъсната от своя извор. Тя не се обновява. Затова и хората не наливат повече от една-две стомни от нея. "Който пие от нея, пак ще ожаднее" - казва Спасителят за тази земна вода, която не утолява жаждата за вечност и поради това не е пресилено да наречем мъртва вода. 

    В онзи зноен ден самарянката тръгна с една стомна, но Иисус и обеща друго: „водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“, т.е. Той обеща не просто вода, а жива вода и не просто водоизточник, а извор, който е в самата нея. Това е голямата разлика между живата вода и мъртвата вода. Едната има срок на годност, а другата е непрекъснато течаща – изворна, и затова винаги носи живот. И, което е удивително и повторено от Спасителя, този извор е в човешкото сърце: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:37).

    Живата вода, това е символ на Светия Дух и на Божественото учение на Господа Иисуса. Всъщност те са едно. Словата на Господа са изречени чрез Духа. Духът и Словото са неделими. Затова ние прославяме едната, свята, неразделна и животворяща Троица. Бог е Изворът, Духът вечно извира, т.е. изхожда от Отца, а във времето се изпраща на света от Сина. Ако едни слова не извират от Бога, те не са жива вода, дори да претендират, че утоляват духовната жажда.

    Но има и друга вода, която освен че е мъртва е и силно отровна. Тя започна де се предлага преди 1989 г., но особено силно се разпространи след тази дата. Наистина, отпушен бе чистия Извор на светата Православана вяра, но заедно с него и всякаква езотерична литература, и окултни практики.  Влезте в която и да е светска книжарница и вижте колко книги за езотерика и самоусъвършенстване, и почти никаква християнска. Колко много учения, които претендират че гасят духовната жажда, но оставят човек духовно жаден! Това не е жива вода, това е блато, застояла вода, изкуствено ароматизирана с красиви слова. 

    Когато си наливаме вода да пием, ние първо поглеждаме дали е чиста. Даже поднасяме чашата към светлината, за да преценим по-добре. И днес ние сме длъжни, заради духовното ни здраве, да поднесем водата, с която насищаме душите си, към Божита светлина и да се запитаме: Всичко ли, което приемаме, е жива вода? Чиста ли е тя? Извира ли за вечен живот?

  Теософията, дъновизмът и всички езотерични учения от древността до наши дни (днес популярни като „ню ейдж“) гъделичкат ума, галят човешкото его, но не решават големия проблем – не премахват преградата между човека и Бога. Обещават себереализация, разгръщане на някакви скрити човешки възможности. Това са сатанински хитрости, отровна вода!

   Как да намерим живата вода? Можем да се поучим от една самарянка с лоша репутация:

    - „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“

    - „Иди повикай мъжа си и дойди тука.“

    - „Нямам мъж.“

    - „Петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж.“

    Искаш тази жива вода, – казва и Господ – но има една пречка пред тебе! Пречка, която Петър Дънов и Елена Блаватска няма да ти покажат как да преодолееш! Грехът е тази пречка, като бент, който е затлачил притока на жива вода към сърцата ни. Само Христос е Този, Който го разрушава и чрез Който се дава живата вода!

    Първото нещо, което трябва да има човек, за да стигне до живата вода е да чувства жажда за нея, както беше при самарянката: „Господине, дай ми тая вода" (ст.15). Фотина беше отвратена от мъртвата вода, която светът и предлагаше.

    Второ. Търсене. „Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос" (ст.25). От целия разговор е видно, че самарянката очаквала Дарителя на живата вода и се интересувала от Неговото идване.

    Трето. Честност. „Дойдете и вижте един човек, Който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос?" (ст.29) Самарянката първо признала греха си пред Христа, а после Го изповядала и пред хората. Те отдавана шушукали за нейния пропаднал живот. Но тя вече не мислела за техните криви усмивки. Тя намерила мир като река, намерила безценния бисер и изоставила всички земни съкровища. И най-вече, изоставила мъртвата вода.

   Четвърто. Решителност. „Тогава жената остави стомната си и отиде в града“ (ст.28), отиде за да проповядва Христа.

Братя и сестри,

    Колко много има да ни каже тази изоставена стомна, колко силно проповядва тя днес. Тази стомна бе пълна с вода, която не насища, пълна бе с вода, която след два дни ще се превърне в жабуняк. Тази стомна остана там, до кладенеца с вода, която не насища. Тази оставена стомна днес ни изобличава, като ни пита:

    Остави ли лъжовните учения на този свят?

    Остави ли мъдростта, което не извира от Бога, а от човека?

    Остави ли водата, която този свят ти предлага, или се опитваш да пиеш от двете?

   Идваш в неделя, слушаш Божиите слова и се молиш, а от понеделник пак четеш хороскопите, разгръщаш зодиите, даваш ухо на врачките, цитираш Дънов, търсиш вътрешен йога-баланс?

    Или пък си погълнат от политическите новини?

   Кой ще ти даде жива вода? Евросъюзът или Русия? Или патриотизмът ще утоли духовната ти жажда?

    Само Господ Иисус Христос утолява жаждата в човешкото сърце!

   Един философ мъдро е казал: "Всичко, което не е вечно, е непоносимо". Дори да не е отровна водата, която даваме на душите ни да пият, все пак да се запитаме извира ли тя за вечен живот или е една непоносима блатясала земна вода?!  

   Добре е да си политически ориентиран, добре е да се наслаждаваш на изкуството, но упованието в тези неща е мъртва вода. Трябва да обичаме родината си, но да не забравяме, че решението на човешките проблеми не е политическо.

    Нека вземем за пример св. Фотина – самарянката, чиято мъченическа смърт доказа, че наистина е намерила вода, която извира за вечен живот. Намерила Някой, за Когото да умре, затова живяла истински. Намерила Извора на живата вода и сама се превърнала в извор за своите съвременници. Житието на св. Фотина разказва, че тя отхвърлила всяко предложение да замени живата вода с мъртвата вода на този свят. След ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.

    Какъв знаменателен край! При кладенец някога тя получила от Христа първата глътка "жива вода". И пак кладенец й послужил като врата, през която тя преминала във вечния живот!

    Бог да ни даде духовната жажда на св. Фотина и вода, който блика за вечен живот. Амин!

свещеник Красимир Кръстев

Църква „Света Троица“ - Плевен

22.05.2022 г.