Днес, според църковното календарче трябва да отслужим молебен за децата с увреждания. Самото споменаване на тази комбинация - деца и увреждания - внася огромна тъга в душите ни. Но преди да се помолим, днес искам да погледнем на тях в истинска светлина, т.е. както ги вижда Бог.
„След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“ Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар. И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“ Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“ А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар. Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове. А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака. (2Царе9:1-13)
Това е историята на един сакат човек – Мемфивостей. Той имаше колоритни предшественици в своя род – негово хем благословение, хем проклятие.
Негов дядо беше Саул, първият цар Израилев, който почна добре царуването си, но толкова се отклони впоследствие от Бога, че започна да се допитва до мъртвите и си навлече Божието проклятие.
Баща му – Сауловият син Йонатан, беше съвсем различен, кротък и с еднакъв дух като Давид. Дотолкова, че четем следното: „Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.“ (1Царе18:1-4)
Този завет бе допълнително актуализиран и за Йонатановото потомство. (1Царе20:14-17)
Животът и на двамата – Саул и Йонатан, свърши в един и същи ден, на бойното поле, но делата им продължиха, по един особен начин, да живеят и след тях.
Това са т.н. благословения и проклятия, за които основно се говори във Втор.28 глава, но не са обект на днешните разсъждения. Само ще ги оприличим на една невидима ръка от миналото, която в първия случай ни пази и повдига, а във втория сякаш ни спъва и дърпа надолу в най-неочаквани за нас моменти. Причината и за двете се явява послушанието, съответно непослушанието на Бога, показоно от нашите предци по плът. Ефектът от тежките грехове се наблюдава и в следващите поколения: „Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ – казва Бог Израилев на Моисей, когато му дава десетте заповеди“ (Изх. 20:5-6). Дебело трябва да подчертаем, че наказанието за греховете на родителите не касае вечната участ на децата, а се отнася до земните условия и контекст, в който те ще живеят.
Така е и в нашата история: „Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.“ (2Царе4:4)
Причината за страданието на Мемфивостей не се коренеше в него самия. Той беше само на 5 години, когато, по Божие допущение, се случи с него този инцидент. В следствие на него този Саулов потомък израсна не само телесно увреден, но и с наранена душа. Изпитваше страх и омраза към Давид. Страхуваше се за живота си, защото в онези времена царят винаги изтребваше потомците на предната династия. И за всичко лошо винеше Давид.
Но св. цар Давид не питаеше лоши чувства към Мемфивостей. Неслучайно Господ Иисус е наречен в Библията Син Давидов. Давид е на само по плът предшественик на Иисус Христос, но се явява и негов прототип.
Заветът между Давид и Сауловият син Йонатан също е прототип, макар и частично, на Новия Завет. Този завет беше завет на приятелство и почиваше на любовта помежду им. Като белег на завета Йонатан съблече мантията си и облече с нея Давид, даде му още и меча, лъка и пояса си. С този жест той му каза: “Всичко мое е твое, твоите неприятели са и мои неприятели.”
Ето така чрез Саул дойде проклятието, а чрез Йонатан върху този род дойде благословението.
Хората са увреждания не са рядкост около нас. Родовите проклятия, наложени поради тежки грехове на нашите предци по плът, са само една от причините за тях. От съвременната медицина знаем, че уврежданията се предават и по генетичен път. В един по-широк смисъл всичкото зло идва от Адамовия грях. В крайна сметка никой не е напълно здрав и не е душеспасително да седнем да гадаем върху Божиите съдби. Достатъчно е да знаем, че всеки от нас, независимо дали поради генетична предразположеност или поради проклятие, страда от последствията на греха. Независимо от причината за страданието, едно нещо трябва дебело да подчертаем: това страдание е по плът, временно, то ни лишава от земно щастие, но не касае вечността. Напротив, както св. Игнатий Брянчанинов пише: „Одърът на болестта често става място на богопознание и самопознание. Страданията на тялото често биват причина за духовни наслади, и одърът на болестта се оросява със сълзи на покаяние и сълзи на радост.“
Ако не правим разлика между щастието /което е земна категория/ и блаженството /което е небесна категория/, ние никога няма да разберем Божията правда. А тя казва: „Онзи, който съгрешава, той ще умре! Синът не носи вината на баща си, нито бащата носи вината на сина си. Праведността на праведния ще бъде вменена единствено на него, а беззаконието ще тегне върху беззаконника“. (Йез.18:20) Ако не схванем, че тези думи касаят вечната участ, Бог ще изглежда за нас несправедлив, защото винаги е имало и има хора с увреждания, които са нещастни поради грехове на родителите.
Но нещастният може да стане блажен, защото страданието изтънява преградата между него и Бога. Такъв страдалец по-лесно чува гласа на Бога, който го търси, както и в днешната библейска история четем тези вълнуващи думи: „И царят /Давид/ му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.“
Давид, вместо да издири и убие всеки от Сауловия род, показа защо Сам Бог го нарече „човек по Моето сърце“. Той потърси презрения, куц, нещастен и забравен от всички Мемфивостей. Този окаяник живееше в една пустош - Лодавар. Името „Лодавар” означава „няма паша”.
Хей Царю, – чудим се ние – не трябва ли да пируваш с богатите, не трябва ли да водиш високи дискусии с мъдрите, да се наслаждаваш на красотите на този свят?
Чуди се и Мемфивостей. Освен с почуда сърцето му е пълно с гняв и страх. Така, със свито сърце и куци крака той се явява, или по-точно е донесен пред цар Давид, без да чака нищо добро за себе си.
Но човекът по Божието сърце отговаря: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза. На моята царска трапеза няма да седнат някои богаташи, мъдреци и красавици, но ти винаги ще имаш място.“
Не е ли това Божията любов, която се простира и над враговете?!
Затова и Мемфивостей прегъна някак куците си крака и се поклони на св. цар Давид с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“
Мъртво куче! Вижте какво смирение бе изработило в този човек страданието! Аз съм куче – нечисто създание, и то мъртво, премазано през краката и неподвижно.
Братя и сестри,
Аз чувствам в тези думи на Мемфивостей смирение, но и изцерение. Велико изцерение на душата на един човек. „Царят не само не ме мрази, но толкова ме обича и цени, че ще бъда вече винаги на неговата трапеза, на царската трапеза.“
Ето и при нас днес, едни ясно се виждат в образа на Мемфивостей, защото телесния недъг им го казва. Други, с по-малко недъзи, се колебаят да се припознаят. Не се колебайте, във всеки от нас има нещо болно и недъгаво. Ние трябва да изтърпим нашите телесни недъзи на тая земя.
Призовавам Ви, нека като Давид показваме Божията любов към всички хора с увреждания и да не забравяме да освежаваме душите им, които стенат и се гърчат в повредените тела.
Трябва да се откажем от идеята за задължителното земно щастие. Защото има нещо по-велико – вечното блаженство. Този свят за нас е Лодавир – място, което не предлага духовна храна. Христос ни кани да Му се поклоним в новия Йерусалим - Църквата. Както Давид изпрати слугата си Сива, така и Бог провожда днес своите слуги, за да призове всеки един човек на тази земя, независимо дали живее щастливо в земно благословение или пъшка под ярема на земно проклятие. Кани ни на Своята света трапеза, да се причастим с Неговите дарове за изцерение на душата и тялото. Какво са трапезите, които този свят ни предлага, щом Бог ни кани на Своята?! „Всичко считам за смет, само Христа да придобия!“ (Фил.3:8) Тази трапеза си заслужава цялото наше търпение, както казва и преп. Исаия Отшелник: „Ако почувстваш, че душата се смущава от болестта, й кажи: тази болест не е ли по-лека от геената, в която ще паднеш, ако не бъдеш твърд и постоянен в търпението?“
Всички ние, на които е дарувано здраве, сме пратеници на Царя на царете. Той ни праща там, в панелния блок, на високия етаж, където в своя Лодавир е пленник един съвременен Мемфивостей. Ще го хванещ ли под мишниците, за да го доведеш на царската трапеза в неделя? Или ще кажеш като Каин: "Пазач ли съм аз на брата си?"
Нима всеки от нас не е по някакъв начин Мемфивостей? И знаеш ли какво те чака в бъдеще, дали няма да станеш Мемфивостей?
А ето и изкушение за всички, които по някакъв начин (телесно или духовно) страдат и стискат зъби: ако си помислим, че причината за Божието благоволение към нас е в нашето търпение, смирение или нещо друго, тотално ще сбъркаме. Бог не ни дължи нищо, освен наказание за греха. Така и Давид пожали Мемфивостей не заради друго, а заради завета си с Йонатан!
Както Давид пожали Мемфивостей заради завета си с Йонатан и пожела „да му покаже милост”, така и Бог днес ни приема поради завета в Христовата кръв и ни кани да седнем на Неговата трапеза. Страданието не изкупва, но води към Изкупителя. Ние можем само да преклоним глава пред необятната Божия любов и да кажем: „Царю на царете, аз съм само едно умряло куче. Благодаря ти, че ме приемаш на тази света евхаристийна трапеза не заради друго, а заради Новия Завет в Твоята кръв.
Аз съзнавам своето недостойнство, Виждам себе си като умряло куче и не разбирам какво правя на тази света трапеза? Не виждаш ли, Господи, че куцам духовно и телесно?
Не е ли това въпросът, който си поставихме в началото: „Как гледа Бог на човека с увреждания?"
И Божието слово ни дава отговора: „като един от царските синове.“ Амин!
Свещеник Красимир Кръстев
Църква „Света Троица“ - Плевен
24.10.2021 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар