МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ, КОЯТО НИКОГА НЕ ОТПАДА

 

(РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА)

 

        В една от най-обичаните наши родопски песни са пее: "Притури са планината, че затрупа два овчера, че затрупа два овчера, два овчера - два другаря. Първи моли - пусни мене. Мене чака първо любе. Втори моли - пусни мене. Мене чака стара майка. Проговаря планината: "Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба". 

    Трудно е човек да не се просълзи, когато слуша тази песен на Стефка Съботинова за народното страдание и мъка. От векове в съзнанието на нашия народ се е утвърдила идеята, че след Божията, майчината любов е най-чистата, всеотдайна и неумираща любов. Тя е по-голяма и по-трайна дори от любовта на съпругата, на първото либе. Майчината любов се ражда още при зачеването на плода, продължава през целия живот на нейното чадо и продължава до последния дъх на майката.

От Св. Предание знаем, че света Моника следвала навсякъде своя възлюбен син Аврелий Августин, когото Църквата нарекла Блажени. Но преди да стане „Блажен“, той живеел бурен и разпътен живот, увличал се по манихейството и по всякакви ереси. Майчината любов го следвала навсякъде, на което и място да се местил. И това съвсем не било желание за контрол от страна на майката. Не, това било едно мълчаливо следване. Света Моника не го осъждала, но през цялото време неспирно отправяла молитви към Бога за своето чадо. Какво майчино посвещение, достойно за възхищение!

Но ако се възхищаваме на света Моника, какво да кажем за любовта на Пресвета Богородица към своя син и наш Господ Иисус Христос! Когато, като 12 годишен, Господ Иисус Христос се отделил от пътуващата група и останал в храма, учудвайки първенците Израилеви с мъдростта Си, родителите Му притеснени го търсели. А когато го намерили, майка Му приела с огромно смирение Неговото обяснение. Това е любов, която е плод на нейното пълно посвещение на Господа и духовно единение с Него – в мисли, в чувства, във воля.

Именно заради пълното и единение с Христос, Църквата я ублажава и винаги ще я ублажава. През земния си живот Богородица не е блестяла с някакви особени чудеса. Преди смъртта си тя дори умолявала апостолите да не акцентират в проповедите и писанията си на нейната личност.

Но Пресветата Дева постигнала в най-висша степен целта на човешкия живот - единението с Бога, което наричаме обожение. Затова и Бог я поставил като Небесна Царица отдясно на Христа, и я направил Ходатаица и Помощница на всички верни, за които тя след своето блажено Успение върши безброй чудеса. Затова и ние днес, в деня на нейното Рождество я ублажаваме и наричаме не просто света, а Пресвета Богородица, защото е по-високо от всички светии и от всички ангелски чинове.

Живеем в лукави времена. Издига се в култ любовта, но не Божията и не майчината любов, а преди всичко любовта между мъж и жена, и то повече в нейния плътски аспект. Години и векове наред крепостите на Църквата и семейството бяха обстрелвани неумолимо от враговете.

Днес джендър-идеологията е поредната огнена стрела на лукавия, която цели съвсем да изпепели семейството и духовната чистота. Протестантския Запад не разбира майчинството на Богородица над всички вярващи и само се е лишило от нейната благодатна помощ. Протестантът уж въздига само Христос, но е запушил ушите си за гласа Му, който от Голготския кръст казва на ап. Йоан, а по този начин и на всички човеци: „Ето майката ти“. Дева Мария е общата духовна майка на всички християни. И както света Моника е следвала навсякъде и е ходатайствала за своя син, така и Пресвета Богородица не отлепя очите си от всяко едно Божие чадо и винаги се застъпва за всички.

В джендър-идеологията няма майка и баща, а родител 1 и родител 2, в нея да бъдеш безплоден не е срамно. Важното е да си консуматор: не само на материални блага, а и на тръпки – емоционални, сексуални и пр.

Обърнете внимание, там, където почитта към Богомайката е силна, където се пеят песни като нашите родопски, джендъризма навлиза трудно. Това богопротивно течение е силно в протестантските страни, където не се почита Пресветата Дева, където почитта към чистата майчина любов е заменена с едно сантиментално, сладникаво и блудкаво разбиране за любовта. Протестантството гледа пренебрежително на Богородица. То смята почитта към нея за психологически комплекс на монасите, които поради напускането на света, са заместили майчината топлина с почитането на Божията майка. Какво безумие, което дори не искам да коментирам!

Все пак, нека кажем на недоразбралите: празнувайки Рождество Богородично, ние празнуваме не само семейството, не само майчината любов, ние празнуваме Единствената, напълно съединила се с Бога! Празнуваме най-силната Застъпница, чиито молитви са винаги чути от Бога, защото не само Йоан прие Божията майка в дома си и се грижеше за нея. От кръста Иисус се обърна към Дева Мария: „Жено, ето син ти“.  И приемайки св. Йоан за син, тя е приела и всички нас в сърцето си като духовни синове.

Когато християните имат сериозен проблем, те си казват „ще потърся за молитвено ходатайство отец Х, или пастор У, или на някой, за който знам, че е сериозен“. Това е нормално, но нека бъдем реалисти. И за най-сериозните християни важат думите на св. цар Давид от 39 псалом: „Наистина, животът на всеки човек е като полъх. Наистина, всеки човек е като сянка“. Силен човек, цар е достигнал до този извод, затова трябва да се вслушаме в тези думи. Нашите нуждаещи се ближни просят молитвената ни подкрепа, а грижите и личните ни борби често ни грабват и забравяме за тях. Показваме се като неверни пред Бога застъпници за нашите ближни. Не казвайте, че не се е случвало!

Точно тук ние, които сме православни, трябва да осъзнаем, че имаме нещо повече от сериозен молитвен ходатай на земята. Имаме Майка на небето, която никога не ни забравя, която следи всяка наша крачка.

Да, когато планината от скърби и проблеми „се притури“ върху нас, и здраво ни затрупа, ние ще прибегнем към нашата Майка-Застъпница и Скоропослушница, чиято любов никога не отпада. И планината трябва да отстъпи, защото „любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба". Няма да ни остави нашата духовна майка, ще чуе стоновете ни и ще принесе гореща молба към своя Божествен Син. 

Нека търсим нейния Богородичен покров, както пеем в тропара „К Богородице прилежно нине притецем“: „Богородице, ние недостойните няма да млъкнем да говорим за твоите сили. Защото, ако ти не би предстоявала да се молиш за нас, кой би ни избавил от толкова беди? Кой ли би ни запазил досега свободни? Владичице, ние няма да отстъпим от тебе, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви злини”. Амин!

свещеник Красимир Кръстев

храм „Света Троица“ – Плевен

08.09.2020 г.