В едно свое писмо св. Николай (Велимирович) пише на разтревожен свещеник: „Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя.“
Подобно на този свещеник и ние днес разтревожено питаме: Какво става с Русия и Украйна, с Израел и Палестина, и въобще с този полудял свят? Питаме, но сякаш не търсим отговор толкова от Бога, колкото от света! Слушаме новините, но трудно отсяваме зърното от плявата, защото те често са поднесени тенденциозно и манипулативно. Ето само малък пример от тази седмица. Британският „Гардиън“ в една фраза нарече израелските заложници „жени и деца“, а палестинските – „жени и лица под 18-годишна възраст“. Ясно е, че думата „деца“ предизвиква много повече емпатия, отколкото „лица под 18-годишна възраст“. Такива са игрите с чувствата на хората…
Но дори когато коментарите са искрени или идват от хора, закичени с тежки титли, те не са задължително духовно проникновени. Защото в духовно отношение мнозина днешни коментатори приличат на ниневийците, „които не умеят да различават дясната си ръка от лявата“ (Йона 4:11).
И когато християните бъдат повлияни от ловки манипулатори и светски анализатори, те загубват не само мира си, но и ума си. Стават жертви на информационната война. Забравят, че светските анализатори съвсем не оценяват събитията според Божието Слово, а издигат като върховни критерии понятия, свързани със земното, като „правата на човека“, „толерантност“, „върховенство на закона“ и пр. Всички тези понятия са свързани с външната форма, защото едно е правото, друго е справедливостта, и те не винаги се припокриват.
Ако с някаква машина на времето върнем един такъв светски християнин-анализатор в дните на Иисус Навин, питам се, как ли би оценил той завземането на Ханаанската земя от израилтяните? Като анексия?! Или изтребването на цели народи от Израил /филистимци, аморейци, моавци и др./ – като геноцид?! Помрачението на такива "християни" стига до там, да твърдят, че старозаветният Бог е различен от новазаветния.
В резултат на светските анализи днес светските християни се изпълват с омраза и осъдителност, и дори надигат глас срещу някакво въображаемо от тях „мълчание на Църквата“.
Но още първият ред от отговора на светителя Николай (Велимирович) ги изобличава: „Кой съм аз, та искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: "Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието."
Причините за глобалните бедствия са велика тайна, имаща малко общо с конспиративните теории. Но тези съвременни християни дързостно се поставят редом със св. Григорий. Уверени са, че вникват в духовното повече от св. Николай (Велимирович). Вместо да се смирят и да се молят за всички страдащи, те се хвърлят в „клавиатурни войни“, сипейки огън и жупел върху тези, които привиждат като виновни.
Нека не изземват ролята на Съдията, а по-добре да се вслушат в думите на сръбския светител: „Думата "криза" (krisis) е гръцка и означава "съд". В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: „Затова нечестивците не ще устоят на съда“ (Пс.1:5). На друго място той говори: „Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея“ (Пс.100:1). Сам Спасителят казва, че „Отец ... целия съд предаде на Сина“ (Йоан 5:22) и малко по-нататък продължава: „Сега е съд над този свят“ (Йоан 12:31). И св. ап. Петър пише: „Защото време е да почне съдът от Божия дом“ (1Петр.4:17).
Замени думата "съд" с "криза" и чети: Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом."
Да се върнем на старозаветните „анексии“ и „геноциди“. Какво казва Господ за ханаанските народи? Мярката на техните беззакония вече е изпълнена. Нечестието им достигна крайни размери, затова идва Божият съд върху тях чрез мечовете на израилтяните. Ваал, Астарта, Дагон, Молох няма да ги спасят.
„До неотдавна – пише св. Николай (Велимирович) европейските народи употребяваха вместо "криза" думата "съд", когато ги постигаше някакво нещастие. Сега старата дума е заменена с нова; разбираемата - с неразбираема. Когато настъпваше суша, хората казваха: "съд Божий!". Щом идваше война или мор, пак - "съд Божий!". Случеше ли се наводнение, земетресение, или скакалци нападнеха нивите - все "съд Божий!". Това означава криза от засушаване, криза от наводнение, от война, мор и т.н. И сегашните финансови и икономически несгоди народът разбира като съд Божий, но не ги нарича съд, а криза, та бедата да стане по-голяма чрез неразбирането й. Когато се употребяваше разбираемата дума съд, беше известна и причината за настъпилата беда. Известен беше и Съдията, Който е допуснал тази беда, и най-сетне известна беше целта, с която тя е допусната. А откакто започна да се употребява думата криза, никой не може да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя. Тази е единствената разлика между днешната криза и кризата, причинена от засуха, от наводнения, от войни, глад, нападения на скакалци и други бедствия.
Питаш ме за причината на сегашната криза или по-право казано на сегашния съд Божий. Тя винаги е била една и съща: човешкото богоотстъпничество. Именно грехът на богоотстъпничеството е породил тази криза и Бог я е допуснал, та хората да се опомнят, да станат по-духовни и да се върнат при Него...
Дълго ли ще продължи кризата? Докато не се промени духът на хората; докато гордите виновници за тази криза не се преклонят пред Всемогъщия; докато хората не се досетят да преведат неразбираемата дума "криза" на своя език и не възкликнат с въздишка на покаяние: "съд Божий!"
Братя и сестри,
В никое телевизионно студио не съм чул думата "съд Божий". Не се и учудвам, защото „този свят лежи в лукавия“. Лошото е, че и християните рядко я използват. Влизат в коловоза на светския анализ и политическото говорене. А точно това желае врагът на човешкото спасение - да не се разкрива истината за духовната война. Дяволът не желае да говорим за съд Божий, а за криза. Защото разкрие ли се причината за страданието – богоотстъпничеството, ще се разкрие и пътят към изцерението – покаянието. Затова дяволът иска да се фокусираме само върху "външните" събития. За тях той има изобилен арсенал от лъжи и манипулации, които да разделят християните. Има свои служители, мразещи Бога и Църквата. Лукавата му тактика винаги е била „Разделяй и владей“ и каква по-голяма радост за него от разделянето на Църквата!
Тази година отбелязваме тъжна годишнина – 100 години откакто патриарха-масон Мелетий (Метаксакис) предизвика разцепление чрез несъборното решение за въвеждане на новия календар. В тази пукнатина на църковната сграда дяволът се опитва да вклини крайния икуменизъм, а сега и Руско-Украинския конфликт. Целта му е да раздели Божия дом. Нека не ставаме дяволски съработници в разделението, а всячески да търсим мира и заздравяването на Божията Църква.
Съвременните медии твърде често служат, съзнателно или несъзнателно, на бащата на лъжата. А най-тъжното е, че в някои православни медии се срещат материали, подтикващи към омраза на цели етноси и към недоверие в отделни поместни църкви и техни йерарси. И все повече ще става така. Това отстъпление е предречено. Затова нека не се осланяме на своя разум за преценка, да не слушаме и „богословите с цигара в ръка“ (по израза на йером. Серафим Роуз), а само тези, които са очистили сърцето си. Бог ги е засвидетелствал и постоянно ги засвидетелства чрез чудеса и знаци. Да помним и предупреждението на св. Гавриил (Ургебадзе), че антихристът ще измами тези, чиято вяра е само в ума. Но тези, които вярват в сърцето си, ще го разпознаят.
Все по-трудно става различаването на истинската и фалшивата новина. Да ограничим телевизията и Интернет, защото разумът е ненадежден помощник. По-добре да се фокусираме върху молитвата и да очистваме сърцето си. Не е задължително да имаме своя позиция по въпроси, по които Църквата няма съгласие. Смирено нека да признаем, че нямаме яснота и да замълчим. Съдбите, както на отделни хора, така и на цели народи, са велика Божия тайна и на малцина е дадено да проникнат в нея. Така ще изпълним съвета на св. Григорий Богослов: "Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието."
Църквата обаче, в своята съборност, е длъжна да каже своята дума за разтърсващите света събития. А ние, нейните чада, сме длъжни да преклоним ума си пред тази дума. Една общоцърковна позиция има за цел не толкова да покаже по-виновната страна, колкото да предпази Тялото Христово, да посочи болестта и предизвика изцерение. Няма място за триумфиращи, когато има толкова страдание, защото ако и да има по-виновна страна в един конфликт, със сигурност няма невинна страна.
А, че никой на този свят не е невинен, ни напомня Достоевски в „Братя Карамазови“. Старецът Зосима, наставникът на младия Алексей, на младини имал брат, починал рано, едва на 17 години. Бил по-голям и се казвал Маркел. Бил богохулник, карал се на майка си, когато се опитвала да запали кандилото в стаята му. Но се разболял от туберкулоза и взел да линее. Дошли Великите пости, а Маркел не спирал да богохулства. Напразно майка му се мъчила да го накара да попости малко и да се причасти, така че ако не получи изцеление на тялото си тук, в този свят, поне да помогне на душата си в другия. Маркел бил непоправим богохулник и сякаш колкото повече се приближавал към смъртта, толкова по-злобен ставал.
Но в началото на Страстната седмица се случило чудо. Маркел се обърнал, изповядал Бога и сякаш намерил покой. Точно тогава казал онези думи, които после проповядвал брат му Зосима: „И ще ти кажа още, мамо, че всеки от нас пред всички е виновен за всичко, а аз най-много от всички“. И допълва: „Не знам как да ти го обясня, но чувствам до болка, че е така. И как сме живели, сърдили сме се и нищо не сме знаели тогава!“
Да ни даде Бог да „чувстваме и ние до болка, че е така“ и с тази болка усилено да се молим за всички страдащи, за просветление на църковните водачи, „за мира по целия свят, за благоуспяването на светите Божии църкви и за единението им“. Амин.
Свещеник Красимир Кръстев
църква "Света Троица" - Плевен
03.12.2023 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар