СЪБОРНОСТ, КОЯТО ИЗЦЕРЯВА

(НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА – НА ОТЦИТЕ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА) 

„Вярвам... в една света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.“

  Това е православната изповед за Църквата! Но, както е известно на всички ни, налице е едно раздвоение сред православните християни в България – „вселенска“ или „съборна“ е по-точният термин? За съжаление, раздвоението обхваща и богословите, а това винаги е много неприятно за вярващия народ и прави наложителна една разяснителна беседа.

    През целият 20 век в богословските и литургичните документи на БПЦ се използва думата „вселенска“. 

    От началото на  21 век обаче е налице промяна. В „Кратък православен молитвеник“ (Атон, 2007), издаден с благословението на манастира „Св. вмчк Георги Зограф“, думата „вселенска“ е заменена със „съборна“. Така е и във всички синодални издания.

    Терминът „съборна“ е превод на гръцкото католики от Никео-Цариградския Символ на вярата. Светите братя Кирил и Методий са предали идеята на съборните отци за всеобщността на Църквата с тази дума, защото етимологически католики означава „в съгласие с всичкото“, „съгласно общото“.

    Съборността има два аспекта: пространствен и времеви. В мъченическите актове на св. Поликарп, епископ на гр. Смирна през 2 век, ние срещаме същата тази дума в употреба, изключваща превода „вселенски“: „епископ на католичната църква в Смирна“. Както се вижда, в случая католичността е атрибут не на Вселенската църква, а на една местна църква – в Смирна.

    Пак преди Втория вселенски събор, св. Кирил Йерусалимски пише в своите Огласителни слова: „Нарича се католическа защото е по цялата вселена (икумена), от край до край земя… и защото подчинява на благочестието целия човешки род“. По цялата земя, но и целия човешки род, не само едно поколение, а всички, т.е. и католичност във времето! 

    Според св. Йоан Златоуст всеобщността на Църквата също е както по отношение на пространството, така и на времето: „… навсякъде по вселената, през всички векове, през всички епохи“. 

    Във всички извори от времето на Първото и Второто Българско Царство (например Бориловия синодик) стои именно „съборна“. Така е и на руски, сръбски и румънски език.

    Защо тогава през целия 20 век в БПЦ се използва думата „вселенска“, която показва силен акцент върху пространственото разбиране на католичността?

    Преди да обявим, че това е поредното западно схоластическо влияние, нека прочетем Православния катехизис от това време. Там пише, че Църквата Христова е наречена вселенска, защото „тя не се ограничава с определено място, време или народ, а приема в себе си повярвалите в Христос от всички места, времена и народи“.

   Тоест, под понятието „вселенска“ на практика българските отци и богослови през 20 век са разбирали същото, което Църквата е изповядвала за съборността от самото начало – една всеобща вяра навсякъде в пространствено и времево отношение. Следователно употребата на думата „вселенска“ е допустима, ако се разбира правилно, без да се стеснява нейния обхват.

    Има обаче още една причина, която натежава везните в полза на думата "съборна". Гръцкото дума за "вселенска" е икуменикос , а не католикос, която именно стои в Символа на вярата. От там "икуменическа" акцентира на това, че обхваща цялата вселена, което в онези времена означава целия римски свят, живеещ под римския закон. Имайки предвид всичко това, имаме основание да предпочетем да държим превода на славянобългарските просветители на думата католикос като „съборна“.

    Но дори да приемем по-точната дума „съборна“, пак трябва да внимаваме. През последните две столетия се е появило ново значение за прилагателното „съборен“ в смисъла на колективен. Говори се за съборен принцип на ръководство на Православната църква, осъществяван през събора на епископите. Разбира се, това е вярно, но се е получило така, че мнозина асоциират съборността на Църквата единствено с Вселенските събори и съборния принцип на управление. Само че събора на епископите на гръцки се нарича синодос и се има предвид синодната форма на управление както на една поместна православна църква от нейния синод, така и на всички православни църкви заедно от вселенския събор. Наистина, сериозно терминологично объркване на което днес, във връзка с празнуването паметта на отците от 6-те вселенски събора, дойде ред да се спрем.

    Акцентът върху колективното управление на Църквата се е появил като ответна реакция срещу римокатолиците с тяхната пълна централизация на властта. Той е основателен, но за него по-точната дума е "синодалност", а не "съборност". По различни причини у нас се е наложила думата "съборност". Синодалността може да бъде изява на съборността, но се е случвало и да не бъде. От историята знаем, че освен свети събори, е имало и т.н. лъжесъбори, които Църквата не е припознала като действия на Светия Дух. 

    Цитирах Ви думите на св. Кирил Йерусалимски, но това не е краят на неговата проповед към готвещите се за кръщение. Светецът продължава това  така: „Нарича се католическа … и най-сетне поради това, че тя повсеместно и всецяло (католикос) лекува и изцерява всички видове грехове, извършвани с душата или с тялото; в нея се съдържа всяко понятие за добродетел в дела, в думи и във всевъзможни духовни дарования“.

    Нека приклоним ухо към това, братя и сестри, и да не мислим за съборността като за нещо абстрактно или актуално само за клира. Тя е едновременно даденост, кооято сме приели, приемайки съборното Предание, но и зададеност за всеки християнин, защото както казва св. Кирил, ние трябва да "изцерим всички видове грехове, извършвани с душата или с тялото". 

    В крайна сметка, не е толкова важно дали ще използваме термина „вселенска“, „съборна“ или „католическа“. Важното е да осъзнаваме добре това, което изповядваме, и да обрязваме с него като с двуостър меч сърцето си.

    Всеки от нас трябва да стане съборен, ще рече „в съгласие с всичкото“! Да стане по дух като всички светии, просияли навсякъде и във всички времена. Да смири гордия си ум и приеме всецяло църковното учение, което да очисти всецяло сърцето му.

    Има хора, които редовно се черкуват, но продължават да държат на някое си свое становище, което Църквата категорично е отрекла. Външно изглеждат изрядни, но охотно дават едното си ухо на богомилите, дъновистите, конспирациите, йога, Ванга, преподобна Стойна и всички преподобни на нея врачки и баячки. И изненадващо в социалните мрежи срещаш този стар християнин да цитира и хвали такива "преподобни", отречени от Църквата „пророци“. Дяволът мами такива хора-индивидуалисти, внушавайки им, че църковната вяра може и да е добра, но е закостеняла, а поповете - тесногръди. 

    Нека чуят тогава самият апостол Павел: "Внимавайте, братя, да не ви увлече някой с философстването си и с празна измама според човешки предания, според ученията за света, а не според Христос. В Неговото човешко тяло обитава цялата пълнота на Бога. Също и вие сте изпълнени с благодат чрез Него, Който е глава на всяко небесно началство и власт." (Кол.2:8-10). В Христос имаме цялата истина, а Църквата е Неговото тяло, в Което обитава цялата пълнота на Бога. Църквата притежава върховния авторитет и способността да разпознава истината във вярата. Който слуша Църквата, слуша Бога. Раздвоеността е пагубна за душите, затова трябва всеки християнин да приклони смирено ухо към гласа на духовните пастири. Не Дънов, не Ванга или някой съвременен гуру, а енорийският свещеник е поставеният от Бога душегрижител, колкото и немощен да изглежда той. Защото по-добре немощен служител, но смирен и верен на Преданието, отколкото извън лоното на Църквата. Защото смиреният и да не знае нещо, ще потърси светоотеческата мъдрост, но ако е горд, ще води овците извън кошарата и ще им дава опасна храна. Дръзкият експериментатор, "обогатяващ" Преданието с нови учения, бързо прави "кариера" на лъжепророк,  като синът на свещеник Константин Дъновски - Петър, който оставил бащиния път и завършил пагубно като Беинса Дуно. Петър Дънов - българинът, чиято лукава ерес и до днес покварява душите и ги влече към дъното. 

     Скъпи братя и сестри, Вашите души не са опитно поле, не експериментирайте с тях! Не допускайте някой да хвърля в тях отровни семена и засажда странни растения!

    Гръцката дума за ерес означава "избор". Ереста не е нищо друго освен превъзнасяне на индивидуалния ум над този на общността. Ереста не е само изкривяване, а и раздробяване на истината, избиране на някаква нейна част, нейното абсолютизиране. По такъв начин се разрушава цялата истина. Затова и католици, и протестанти (въпреки, че имат доста общи вярвания с православните) съгрешават срещу съборността, която означава „съгласно общото“.

   Истината не е притежание на отделна личност, колкото и гениална да е тя. Църквата в нейната пълнота е „стълб и крепило на истината“! Затова, както ни наставлява св. Викентий Лерински, ние сме длъжни да полагаме „всички усилия да се държим към онова, в което навсякъде, в което винаги и в което от всички се е вярвало.” То ще изцери душите ни от всички видове грехове и най-вече от болестта на нашия век – индивидуализма. То ще ни съедини с Бога и ближните, то ще ни направи съборни, то ще ни спаси. Амин.

Свещ. Красимир Кръстев

Църква "Света Троица" - Плевен

16.07.2023 г.